КОМЕНТАР
Много ми е мъчно, че има хора, които в мръсните дни преди Рождество побесняха, разделят, режат на парчета нашия народ, за да оцелеят още няколко месеца във властта
Вече знаете, работя в Плевенския театър от два месеца и нещо (като главен драматург, добавям, да не стават обърквации), половината магистрала до там и опасния участък след нея вече познавам наизуст. Опитвам се да наблюдавам хората и града, при все заетостта в театъра и единственият денонощен маршрут – театър-квартира-театър – времето вече го няма – ден, нощ се изтриха…стълби, кабинети, коридори, сцена, актьори в предпремиерна треска, сценични с уморени празни погледи… Ех! И всеки ден си повтарям .- ще оцелея и не, няма да се уморя да обичам театъра и аз в него.
И така:
Там в Плевен времето върви с един оборот поне по-бавно, по-спокойно, за мен красиво в това, но и да не кажа по-примирено, и в лека апатия. Хората извън театъра са притихнали и най-болезненото, сякаш са участници в Бекетова пиеса, сякаш към „предела“ на човешките възможности, както пише Атанас Натев за Бекет през 1972 г. (иначе викат, че бил забранен тогава).

Бекет, който ни показва чрез драматургичния си талант още през 50-те, живопаметен тогава за ужаса на Втората Световна, и затова категоричен за историческия си песимизъм, та Бекет, който ни показва жестоко и категорично „сковаността на човешките сили пред „края“ и отчаяните усилия да бъде избягната мисълта за смъртта, която заместваме с дребните залъгалки на „щастливите дни“. Бекет, който съзря ужаса на Хитлеризма и знаеше, че исторически той ще се пробуди…, а ние все по-апатично ще въртим колелото на историческата жестокост да повтаряме, защото винаги ще има едни, които ще рекат да я забравяме и прекрояваме паметта за нуждите на краткотрайните и алчни настоящи „щастливи дни“.
При всяка възможност разговорям ту с продавачката на плодове, ту с кафеджийката, сервитьорката, таксиметровите шофьори, та даже случайните хора, които ме напътстват докато се губя в града – има стоицизъм, геройски, в това да прикрият отчаянието си, че са забравени, при всичките усилия на големия град да се задържи, ако ще и на ръба на историята, защото са най-бързо умиращия град в България, ми казват те… Забравени сме, госпожа – ми казват, докато ме зяпат право в очите.

И аз, като противовес, като шут в пиеса на абсурда, ги окуражавам, смея се, обещавам им, че сме заедно всички ние, българите, че Да, колкото и да им е странно, ние кривите софиянци жално се надяваме един ден точно те, те да ни помогнат в съпротивата с разбеснелите се демонтажници, те зяпат от почуда, че някой ги брои за хора, а после от мой полуден възторг ще ги поканя на театър, ще търча в дъжда да им подаря билети за театър, те ще зяпат с отворени усти и ще се радват като деца, ще ме изпращат на вратите на магазините си дълго с помахване на ръка и даже малко сълзи в очите, а на мен ми се реве и пищи, че съм неспособна да ги понеса на ръце и си викам – дано имам сили поне мъничко някак да разклатя сала на апатията и отчаянието на хората от града.
И ето, предпразнично се моля, обърнете се към тези хора, които тихо, почти апатично преживяват живота, устремен към „края на играта“.
Не ги подигравайте, не ги подценявайте, те са равни на нас и по-големи от нас, защото първи се сблъскват с бъдещето, което като приливна вълна залива най-последно София. Гледайте тях и виждайте себе си утре!
Много ми е мъчно, че има хора, които в мръсните дни преди Рождество побесняха, разделят, режат на парчета нашия народ, за да оцелеят още няколко месеца във властта.
Чудовищно е, но аз, като все по-мъдър човек, знам, че историята се повтаря, обречени сме на това, това видя и Бекет и като ясновидец ни предупреди за това, ако отрязваме паметта.
Но и знам, че там, там в привидната апатия на „извън София“ има и даже чувам един тътен от дъното на търпението им на геройските им, но притихнали сърца, който приижда и ще дойде денят, в който ще извика – Тук сме!, драги демонтажници!
България е Плевен!
Да живее България!
Защо пиша така дълго, нарочно!

Гергана Пирозова, театрален критик, драматург. Фейсбук
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








