СВЯТ

Миграционен взрив във Франция

Нов имиграционен закон води Франция към взрив

На 11 декември долната камара на френския парламент отказа да разгледа текста на новия закон за имиграцията.

Предложението за отказ от разглеждане беше внесено от парламентарната група на Зелените и подкрепено от представители на левия лагер, Национално обединение и неочаквано значителна част от републиканците.

Този „съюз на противоположностите“, както го описа френският вътрешен министър и автор на законопроекта Жералд Дарманен, беше създаден, за да „дерайлира правителствения проект по политически причини“.

Стотици хиляди мигранти

В реториката на френските политици темата за мигрантите не е загубила своята актуалност от началото на 80-те години. А обсъжданият документ може да се превърне в двадесет и деветия законодателен акт, приет в тази област от 1980 г.

Проектът беше представен от министъра в началото на тази година и е вторият по важност акт за френските власти след пенсионната реформа, приета през пролетта на 2023 г. През цялото време нововъведенията, съдържащи се в текста на законопроекта, бяха обсъдени и от двете камари на парламента.

В резултат на това, в силно модифициран вид, той беше одобрен от Сената на 14 ноември. И последният етап трябваше да бъде проваленото одобрение в Народното събрание.

Първоначалният проект на закон за имиграцията включва редица промени в съществуващото законодателство. Например легализирането на работници в области, където има остър недостиг на работници – строителство, медицина, ресторантьорство и хотелиерство.

Като ограничителна мярка се предвиждаше въвеждането на годишни квоти за издаване на гражданство и разрешения за пребиваване.

Важен момент беше и връщането на нелегалните мигранти в статута на престъпници – тази мярка беше премахната през 2012 г. Предвиждаха се и промени в социалните плащания на мигрантите.

Редица от тези мерки бяха затегнати от Сената след одобрението, но дори и в новата си форма те продължават да привличат критики от поддръжници на различни политически страни.

Левицата говори за де факто универсалното признаване на всички мигранти за престъпници и нарушения на човешките права.

Десните, например ръководителят на републиканците Ерик Шоти, са възмутени, че проектът всъщност дава зелена светлина на масовата нелегална имиграция.

А квотите предизвикват скептицизъм дори сред привържениците на закона. Това заяви по-специално депутатът Флоран Будие, който представи законопроекта в парламента.

Проблемът с мигрантите наистина се обсъжда доста активно във Франция сега. Особено в светлината на летните погроми в редица градове и скорошното убийство на тийнейджъра Том Перото.

Много политици и експерти използват цифрата от над 500 хиляди мигранти, които са регистрирани във Франция в края на 2022 г. Някои от тях допринасят за влошаване на вътрешната ситуация, а други са сериозно бреме за държавния бюджет. Не бива обаче да забравяме, че около 108 000 чужденци от приблизително половин милион са студенти.

Освен това към януари тази година около 115 хиляди са украински бежанци, които или имат официален статут, или са под опеката на държавата.

Като например служители на въоръжените сили на Украйна, които са на лечение и рехабилитация. В същото време значителна част от бежанците са безработни и получават пълен пакет от помощи за жилище и други разходи.

А специалният подход към украинските бежанци се доказва от факта, че на уебсайтовете на отделите, които по един или друг начин влизат в контакт с мигранти, Украйна е подчертана като специална позиция.

Други европейски страни, за които се смята, че приемат повече украинци от Франция, вече са сериозно загрижени за този проблем. Например Ирландия започна да говори за необходимостта от намаляване на броя на обезщетенията и обезщетенията за имигрантите от тази страна.

Провалът на министъра

За Жералд Дарманен отказът да разгледа законопроекта е лично поражение, което той признава, когато говори пред медиите. Той явно се надяваше да получи политическа полза от този закон. В крайна сметка мнозина са сигурни, че той ще се кандидатира за президент на Франция през 2027 г.

Резултатите от парламентарния вот явно са били шок за него, защото веднага след това министърът подава оставка. Което президентът обаче веднага отхвърли.

Дарманен обаче не греши напълно, когато говори за политическите причини за провала на неговия законопроект. Някои от гласувалите „против“ депутати в Народното събрание изглежда не толкова са търсили решение на проблема, колкото са играли политически игри.

По-специално, Националното обединение се присъедини към левия вот, призовавайки за разпускане на правителството.

Лидерът на партията Джордан Бардела заяви, че е готов да заеме поста министър-председател, създавайки политическа „симбиоза“ с президента.

Използвайки този термин, Бардела има предвид политическия период от 1986 до 1988 г., когато социалистът Франсоа Митеран беше президент, а десният Жак Ширак беше ръководител на правителството.

От страна на левия политически лагер лидерът на комунистите Фабиен Русел първоначално изрази готовност за конструктивен диалог.

В това позицията му се сравнява с позицията на ръководителя на комунистическата партия Жорж Марше, който се изказа в защита на интересите на френските работници в началото на 80-те години.

Шефът на „Франция непокорна” Жан-Люк Меланшон, който е склонен към тотален бойкот на проекта, обаче разкритикува своя съперник в борбата за лидерство на левия фланг на френската политика.

Членовете на партията на Меланшон дори започнаха публично да приравняват Русел с колаборационистите от Втората световна война. С това явно се опитаха да отклонят вниманието от лидера си, за когото журналистите отдавна правят подобни аналогии.

И въпреки че Русел в крайна сметка гласува за премахване на законопроекта от обсъждане, според него това едва ли може да се нарече победа, тъй като текстът ще се промени само в по-твърда посока. На същото мнение е и депутатът от Зелените Жулиен Байо, който единствен в групата си гласува против прекратяването на дискусиите.

Три хода за Макрон

Законопроектът за имиграцията не предизвика масови протести в цялата страна, както беше с пенсионната реформа. Обстоятелствата на неговите обсъждания и оценка обаче за пореден път демонстрират дълбоката политическа криза, в която се намира френската държава.

Министър Дарманен, който има президентски амбиции, е загрижен за създаването на собствен политически имидж и затова адаптира реториката си, за да отговаря на различни аудитории. Той обясни оставката си с това, че е “човек на честта”, за когото мнението на парламента има значение.

Малко преди гласуването в Народното събрание министърът посети южната част на Франция, където мнозинството от населението се придържа към консервативни десни възгледи.

В разговор с местното издание Nice-matin той обеща да заеме най-твърда позиция срещу нелегалните мигранти. Той също така успокои полицията и жандармеристите, като каза, че ще създаде всички условия, за да могат да си вършат работата.

Въпреки това, в разговор с друго издание, La Voix du Nord, което излиза в северната част на страната с традиционно ляв електорат, той говори за необходимостта от спазване на конституцията.

По-специално той подкрепи предоставянето на френско гражданство чрез права върху земя и призова десните и поддръжниците на президента към компромис.

Интензификацията на Дарманин в обхвата на електората идва в момент, когато действащият президент Еманюел Макрон е обвинен, че не е спазил думата си, не е осъществил плановете си и в презрение към представителите на народа и демократичните власти.

В същото време обаче Макрон активно рекламира идеята на Дарманин и иска да го приеме до края на годината. Но, както отбелязват много медии, президентът категорично отказва да осъзнае, че не е в състояние не само да комуникира с парламентарната опозиция, но и да си осигури подходяща подкрепа дори сред съюзниците си.

Надеждите за конструктивен диалог с представители на различни политически лагери се превръщат в нищо, опитите за намиране на компромис се провалят.

Макрон вижда решение в създаването на специална комисия от парламентаристи и сенатори, която да финализира законопроекта. Мнозина обаче са убедени, че текстът не може да бъде приет за толкова кратък период от време, без да се приложи специална процедура, предвидена в член 49, параграф 3 от конституцията, която позволява да се заобиколи решението на парламента.

Уловката е, че лимитът за използване на тази мярка в настоящия период е изчерпан, включително и поради приемането на закона за пенсионната реформа.

В тази връзка президентът има три възможности – да откаже незабавното приемане на закона, да се опита да намери подкрепа сред народните представители или да разпусне правителството.

Първите два варианта изглеждат невъзможни. А последното ще доведе до политически и социален взрив, за който Макрон беше предупреден още през пролетта.

По това време беше трудно да се избегне подобен сценарий. Ако това се случи сега, последствията за Франция и Европа могат да бъдат непредвидими.

Ситуацията в страната е изключително нестабилна. И много неща сега ще бъдат решени на бойните полета за приемането на закон за имиграцията, чието значение далеч надхвърля простото регулиране на един аспект от живота на страната.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending корупция политика свят

Up Next

Новият Арежентиснки президент води страната към колапс

Don't Miss

Над 300 000 бежанци искат тази година да живеят там. Не броим 1 милион украинци

СВЯТ

Тръмп “проучва” възможността за съдебни действия срещу “Ню Йорк Таймс”

“Те са престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви президентът

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му “внимателно проучва” възможността да предприеме действия по съдебен ред срещу авторитетния вестник “Ню Йорк Таймс”. Според американския лидер изданието се е намесило в политическия живот, “включително в изборите”.

Припомняйки правните си нападки срещу други медии, по-специално срещу частната телевизия Си Би Ес, американският президент написа в съобщение в социалната си мрежа “Трут соушъл”, че “Таймс” също ще бъде държан отговорен за своето потенциално незаконно поведение”.

Това е още една защита срещу новинарските издания в САЩ от Доналд Тръмп, който многократно го атакуват след завръщането си в Белия дом през януари и дори периодично нарича журналистите “врагове на народа”.

По-рано тази седмица американският президент разкритикува няколко водещи издания в САЩ, сред които “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон пост” и “Ей Би Си Нюз”, след като те публикуваха проучвания, които показаха, че рейтингът му е спаднал наполовина. Президентът ги обвини, че са “болни” и заяви, че трябва да бъдат разследвани за “изборни измами”.

“Те са песимистични престъпници, които се извиняват на своите абонати и читатели, когато спечеля изборите с голяма разлика, много по-голяма, отколкото техните проучвания показват, и губят много доверие, когато продължават да мамят и лъжат”, заяви той.

През февруари Белият дом рязко ограничи достъпа на Асошиейтед прес – авторитетна американска новинарска агенция, за това, че не е възприела наименованието, което Тръмп даде на Мексиканския залив – “Американски залив”.

Администрацията на Тръмп освен това инициира оспорваното в съда премахване на американските медии в чужбина като “Гласът на Америка”, радио “Свободна Европа”/радио “Свобода” и радио “Свободна Азия”. Няколко федерално финансирани обществени медии – Националното обществено радио Ен Пи Ар и обществената телевизия – Пи Би Ес също бяха заплашени, припомня АФП.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Уолц: САЩ вече няма да могат да финансират сигурността на Европа

Заради огромния национален дълг Съединените щати вече няма да могат да финансират сигурността в Европа. Това заяви съветникът по националната сигурност на САЩ Майк Уолц.

„Съединените щати, със своя дълг от 33 трилиона долара, буквално вече не могат да си позволят да субсидират европейската сигурност“, каза той в интервю за New York Post и добави, че защитата на Украйна „трябва да бъде водена от Европа“.

Според него само Норвегия и Финландия са увеличили разходите за отбрана, а други страни от НАТО като Испания, Канада и Италия, харчат „изключително малко“ за това. И сега Вашингтон ще поиска повече финансиране от тях.

„Ще продължим да изискваме нашите съюзници да платят своя дял и да споделят това бреме със Съединените щати“, каза съветникът на Тръмп.

Преди и след встъпването си в длъжност американският президент многократно обяви намерението си да накара страните-членки на НАТО в Европа да увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП.

Европейският съюз трябва да бъде готов да поеме отговорност за собствената си отбрана, тъй като САЩ постепенно се оттеглят от ангажиментите си в областта на сигурността, коментира ситуацията председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Заплахата от Русия няма да изчезне и знаем, че американският фокус все повече ще се измества към други региони. Така че няма съмнение, че мирът в Европа изисква да поемем много по-голяма отговорност за собствената си защита“, каза Фон дер Лайен в реч на конгреса на Европейската народна партия във Валенсия, Испания.

През март Фон дер Лайен обяви плана си за набиране на 800 милиарда евро за „превъоръжаване“ на Европа. Номинираният за германски канцлер Фридрих Мерц заяви през февруари, че Берлин трябва „постепенно да постигне независимост от САЩ“.

Френският президент Еманюел Макрон, който отдавна твърди, че ЕС вече не може да възлага отбраната си на Вашингтон, изрази готовност да разшири ядрения чадър на Франция, за да обхване Германия и други членове на ЕС.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Ще има ли война Индия – Пакистан?

Троен ядрен възел заплашва с Трета световна.

Армиите на Пакистан и Индия са в повишена бойна готовност, откакто Ню Делхи заяви, че ще издирва терористите, участвали нападението в Пахалгам. При атаката в контролираната от Индия част на Кашмир на 22 април бяха убити 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години.

Индия миналата седмица обяви редица наказателни мерки срещу Пакистан, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, предприе масирани антитерористични операции в Кашмир, както и военни учения. През последните няколко дни по границата между Индия и Пакистан постоянно избухват престрелки.

Пакистански младеж получава благословия от майка си преди да премине границата с Индия

В отговор Пакистан затвори въздушното си пространство за индийски самолети и преустанови търговските си отношения с Индия, включително и чрез трети държави. Пакистан също така отхвърли прекратяването от страна на Индия на Договора за водите на Инд и заяви, че всяка стъпка за спиране на водния поток ще се разглежда като “акт на война”.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф миналата седмица предупреди, че светът трябва да се “притеснява” от перспективата за пълномащабен конфликт между две ядрени сили, каквито са Индия и Пакистан.

“Ако има тотална атака или нещо подобно, тогава очевидно ще последва пълномащабна война”, каза Асиф в интервю за телевизия “Скай нюз”.

Той подчерта, че пакистанската армия е “подготвена за всички сценарии”, но също така изрази надежда, че спорът може да бъде разрешен чрез преговори. Освен това министърът предположи, че Индия може да е “инсценирала” атаката в рамките на операция под фалшив флаг.

Отговорност за нападението в Кашмир пое слабо известната въоръжена групировка “Кашмирска съпротива”. Според индийските служби за сигурност групировката, известна още като “Фронт на съпротивата”, е част от базираните в Пакистан терористични организации “Лашкар е Тайба” и “Хизбул Муджахидин”.

“Лашкар е Тайба” е основана през 80-те години по време на съветско-афганистанската война с финансиране от тогавашния лидер на “Ал Каида” Осама бин Ладен. “Лашкар е Тайба” е базирана в Пакистан и се твърди, че е подкрепяна от Междуведомствено разузнаване на Пакистан (Inter-Services Intelligence) и от пакистанската армия, пише Манджари Чатърджи Милър, експерт от американския мозъчен тръст “Съвет за международни отношения”. “Лашкар е Тайба” е смятана за инициатор на още много атаки на индийска територия, включително нападението в Мумбай през 2008 г. и атаката срещу индийския парламент през 2001 г.

Атентатът в Пахалгам отне поне 26 живота

Самият Асиф заяви пред в. “Ню Йорк таймс”, че групировката “Лашкар е Тайба” “не съществува” и няма как да е планирала или извършила атаки от контролирана от Пакистан територия. Пакистанският военен министър призова за международно разследване на нападението в Пахалгам.

Кратка предистория на конфликта между Ню Делхи и Исламабад

Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия.

Конфликтът между Индия и Пакистан възниква в резултат на разделянето на Британска Индия през 1947 г., записано в Закона за независимостта на Индия. Тогава възниква Пакистан, чието население е предимно мюсюлманско, а различните райони на Джаму и Кашмир получават възможност да изберат дали да се присъединят към Индия или към Пакистан. Тогавашният махараджа (монархът) на Кашмир първоначално се опитва да обяви независимост на територията, но в крайна сметка се съгласява да се присъедини към Индия, която му обещава помощ срещу набезите на местни пакистански племена. Това решение става повод за избухването на Индийско-пакистанската война от 1947 г., която завършва със Споразумението от Карачи от 1949 г.

Войната между Индия и Пакистан през 1965 г. е вторият конфликт голям конфликт за статута на щата Джаму и Кашмир. Войната приключва на следващата година с преговори, водени с посредничеството на СССР. В крайна сметка Индия и Пакистан се отказват от териториални претенции върху Кашмир и изтеглят армиите си от спорната територия.

През 1971 г. Индия и Пакистан водят нова кратка война за Източен Пакистан (3-16 декември), която избухва на 3 декември по време на войната за независимост в Източен Пакистан . Конфликтът приключва със Споразумението от Симла, подписано на 16 декември 1972 г., с което се установява временна военна линия на контрол, разделяща Кашмир на два административни района.

През 1974 г. Индия изпробва първото си ядрено оръжие. Пакистан прави първия си ядрен тест през 1998 г.

През 1999 г. пакистански военни части пресичат линията на контрол, което предизвиква войната в Каргил. Тогава Пакистан претърпява тежко поражение от индийската армия.

След 2003 г. двете страни поддържат крехко примирие, но по оспорваната граница често избухват престрелки.

През февруари 2019 г. е атакуван конвой на индийските паравоенни сили в Пулвама в администрираната от Индия част на Кашмир. Тогава са убити най-малко 40 индийски паравоенни. Отговорност за атаката поема пакистанската групировка “Джем”. Индия отвръща с въздушни удари по лагери за обучение на терористи на пакистанска територия. Впоследствие пакистанските ВВС атакуват администрирания от Индия Кашмир, като в хода на въздушните сражения Пакистан сваля два индийски военни самолета и пленява индийски пилот, който е освободен два дни по-късно.

През август 2019 г. Индия разполага десетки хиляди военни и паравоенни сили в региона и отменя член 370 от Конституцията си, който дава специален статут на Джаму и Кашмир. Конституционната промяна ограничава автономията на Кашмир, което разгневява жителите на спорната територия, а Пакистан възприема този ход на индийките власти като “тежка несправедливост”.

Насилието по линията на контрол достига своя връх през 2020 г., когато са регистрирани повече от четири хиляди трансгранични обстрела.

Ню Делхи продължава да настоява за централизиран контрол върху администрираната от Индия част на Кашмир, а насилието по границата между Индия и Пакистан не стихва.

Усилията за модернизация на индийската армия

Сраженията през 2019 г. изправиха Индия пред един неприятен факт – оказа се, че въоръжението на огромната ѝ армия е остаряло и силите ѝ не са достатъчно недостатъчно подготвени за непосредствените заплахи по индийските граници, пише в. “Ню Йорк таймс”.

В парламентарен доклад от 2018 г. се посочва, че 68% от военното оборудване на Индия е “остаряло”, 24% се оценява като “актуално” и само 8% попада в категорията “съвременно”.

Унижението, което Индия претърпя при въздушните сражения с Пакистан през 2019 г., ясно показа, че армията ѝ спешно се нуждае от модернизация, пише още “Ню Йорк таймс”. Правителството на премиера Нарендра Моди отпусна милиарди долари за нови оръжия и потърси нови международни партньори за закупуване на модерно военно оборудване. Освен това Ню Делхи положи увеличи капацитета за вътрешно производство на оръжия.

Индия се провали в най-големия икономически план

В доклад, представен пред индийския парламент през 2023 г., се казва, че за пет години делът на най-съвременното военно оборудване се е увеличил почти двойно. Въпреки това авторите на доклада предупреждават, че този дял далеч не покрива нуждите на една модерна армия. Над половината индийското военно оборудване продължава да е прекалено старо.

Анализатори смятат, че предизвикателствата пред модернизацията на индийската армия са многобройни – бюрократични и финансови, но и геополитически. Икономиката на Индия сега е петата по големина в света и е около 10 пъти по-голяма от тази на Пакистан. Но разходите на Индия за отбрана все още възлизат на по-малко от 2 % от брутния ѝ вътрешен продукт, което военните експерти определят като недостатъчно, пише още “Ню Йорк таймс”.

Индия демонстрира увереност, че може лесно да попречи на пакистанската армия. Ако това твърдение бъде подложено на изпитание, друг от съседите на Индия ще я наблюдава отблизо, а именно – Китай, отбелязва изданието.

През последните години Ню Делхи смяташе, че Китай създава по-неотложни предизвикателства по индийските граници, отколкото Пакистан, особено след смъртоносната схватка между техните войски високо в Хималаите през 2020 г. и многократните нахлувания на китайски сили на индийска територия. Индийските военните лидери се оказаха принудени да се подготвят за евентуална война на два фронта, коментира “Ню Йорк таймс”.

“Троен ядрен възел”

Откакто армиите на Индия и Китай се сблъскаха в Хималаите през 2020 г., връзките между азиатските гиганти се подобриха, но те все още държат голям брой войски по границите си. Пекин също контролира част от региона Кашмир, който според Ню Делхи принадлежи на Индия, с което в района се заформя единственият в света “троен ядрен възел”, коментира Асошиейтед прес. Експерти твърдят, че един при един военен конфликт между Индия и Пакистан е много вероятно да се намесят и техните стратегически партньори, отбелязва агенцията.

В края на август 2023 г. Индия съобщи, че е изразила остър протест пред Китай във връзка с нова карта, на която индийският щат Аруначал Прадеш и платото Аксай Чин са посочени като негова официална територия. Аксай Чин е спорно плато в западните Хималаи, за което Индия претендира, но което се контролира от Китай.

Китай твърди, че Аруначал Прадеш, намиращ се в източните Хималаи, е част от Южен Тибет и през април 2023 г. публикува карта, в която 11 области в щата са преименувани на “Цзаннан”, или Южен Тибет на китайски език, отбелязва Ройтерс.

Китай е основен съюзник на Пакистан и подпомага развитието на ракетните му програми, допълва АП. Индия поддържа силни връзки в областта на отбраната със САЩ, които отдавна се стремят да ограничат нарастващото влияние на Пекин в Индо-тихоокеанския регион.

Пакистан е основна връзка в мащабната инициатива на Си Цзинпин “Един пояс, един път”, която има за цел изграждането на пристанища, железопътни линии и пътища, свързващи редица държави в Азия, Африка и Европа. От 2013 г. китайските инвестиции и заеми имат ключово значение за изнемогващата пакистанска икономика, пише Ройтерс.

През февруари тази година президентът на Пакистан Асиф Али Зардари посети Китай, като по време на срещите му бе коментирано значението на пакистанското пристанище “Гвадар”. Тогава двете страни се споразумяха да разгърнат напълно потенциала на пристанището като “ключов център за свързаност и търговия”.

В Пакистан има хиляди китайски работници, които изграждат инфраструктурни съоръжения, но срещу тях нерядко се извършват терористични нападения от страна на сепаратистки бойци в югозападната пакистанска провинция Белуджистан. През август миналата година пакистанският премиер Шахбаз Шариф предупреди, цитиран от Ройтерс, че екстремисти целят да осуетят сътрудничеството между Пакистан и Китай.

#thesofiatimes #bulgaria #news