АНАЛИЗИ

Борисов решава съдбините на България на каре карти!

Преводачът на Инерком Никола Молчан е служител на Мая Христова, която върти бизнес с близкия до Борисов Пепи Лашов

Стройна последователност от публични факти свързва лицата около сделката за ЧЕЗ с премиера Бойко Борисов. Съвместно разследване на „Лидове новини“ и Биволъ разкри ключови брънки от веригата, водеща от Прага до Банкя.

Никола Молчан, който е разследван три пъти за убийства, е част от екипа на „Инерком“. Той превежда на преговорите между ЧЕЗ и „Инерком“ за сделката с българските активи на чешката енергийна група. Молчан е финансов директор във фирма на Мая Христова от „ММ Груп“, която е в близки отношения със собственичката на „Инерком“ Гинка Върбакова. Христова е регистрирала фирма в Прага „MM Global s.r.o.“ на 21 септември 2017 г. – точно в навечерието на преговорите за продажбата активите на ЧЕЗ в България. За финансов директор е назначен именно Никола Молчан, който след това се оказва и официален участник в преговорите с „Инерком“.

От друга страна Мая Христова е дългогодишен бизнес партньор на Петър (Пепи) Лашов. Според записите #Яневагейт, които Биволъ публикува. Лашов е едно от най-доверените лица на премиера Бойко Борисов и редовно играе с него карти в дома му в Банкя. Борисов и Лашов са имали в миналото общи съдружници със скандална слава. /виж тук/

Статията на „Лидови новини“ за връзката между Никола Молчан и Мая Христова беше публикувана в броя от сряда 28 март. За разлика от предишните публикации на вестника по темата, този път информацията беше напълно игнорирана от българските медии, които следят сделката за ЧЕЗ.

За присъствието на Молчан на разговорите между „Инерком“ и ЧЕЗ съобщи най-напред сайтът ClubZ, позовавайки се на два независими източника. Сега този факт е официално потвърден от ЧЕЗ Груп пред „Лидове новини“. Молчан е превеждал на срещите между ЧЕЗ и Инерком, провеждани в Прага, отговаря на въпроси на вестника говорителката на групата Алис Хоракова.

„Лидове новини“ разкрива още, че Молчан е бил разследван в Чехия за убийствата на приятелката си и на собствения си баща, но поради липса на достатъчно доказателства не е бил обвинен.

Молчан – доверено лице на кръговете около СИК и „Инерком“

Но ролята на чеха, който има и българско гражданство, не е само на преводач. Той се явява от години тясно обвързан, като партньор и доверено лице в бизнес кръгове около СИК и „Инерком“, отвеждащ към премиера Борисов.

Отляво-надясно: Славчо Върбаков (съпруг на Гинка Върбакова), Марин Христов (син на Мая Христова), Мая Христова и Гинка Върбакова

Мая Христова заедно със сина си Марин Христов притежават група от фирми с название „ММ“, които се занимават с продажби на луксозни коли, лизинг, застраховки, ресторантьорство, строителство и продажби на недвижими имоти. Тяхна е луксозната бизнес сграда на Околовръстен път 3, точно срещу резиденция Бояна.

Точно в същата сграда се намират офисите на „Инерком“. Те са закупени в началото на 2017 г. за милион и половина лева от фирмата „ММ Уърлд“, на която Мая Христова е едноличен собственик.

Семействата на Върбакови и Христови очевидно са в близки отношения, както личи на снимката публикувана в профила на Мая Христова в социалната мрежа Facebook. Светската хроника пази спомен за пищно благотворително събитие, организирано от Христова, на което е присъствал и един от бившите собственици на мола „Парадайз център“ Давид Михайлович. Неговият съдружник, руският олигарх с грузински произход – Паата Гамгонеишвили беше посочен от „Лидови Новини“ като част от схемата за финансиране на „Инерком“ в сделката за българския бизнес на ЧЕЗ.

Освен с Върбакови, Мая Христова е близка с известния ресторантьор и собственик на хайлайф заведения Петър (Пепи) Лашов. Репортер на агенция „Булфото“ го е запечатал още през 2006 г. на празненството при откриването на новия офис на „ММ Груп“, където той присъствал със съпругата си и с децата си.

Но отношенията между Христова и Лашов имат и съвсем конкретни бизнес измерения. Фирмата „Пи Ел БГ“, която е на Лашов се явява инвеститор в сграда, построена на Беловодски път 79, върху парцел притежаван от фирмата „ММ Дивелопмънт“. Това е видно на табелата на строежа от март 2012 г.

Инвеститор в сградата построена на терена притежаван от „ММ Дивелопмънт“ е „Пи Ел Бг“ на Петър Лашов.

След като построява сградата, „Пи Ел Бг“ продава на „ММ Дивелопмънт“ 5 апартамента и 11 паркоместа в нея за малко над 1 млн. лв. „ММ Дивелопмънт“ е съсобственост на Мая Христова и нейният син Марин Христов. Впоследствие „ММ Дивелопмънт“ препродава някои от имотите на други физически и юридически лица близки до групата, което на практика оформя сграда от резидентски тип на близки съсобственици.

„Мятам се с Пепи до Банкя“

Пепи Лашов е един от героите на разговорите #Яневагейт, от които става ясно, че той е чест посетител при премиера Борисов в дома му в Банкя, с когото играе карти. За да спаси Янева от „опраскване“, адв. Мондешки предлага да се срещне с Бойко Борисов с посредничеството именно на Лашов, или както той го нарича – Пепи Лашев.

Кои са другите от карето карти не става ясно, но Мондешки твърди, че Лашов редовно го канел „айде да ходим нагоре към тва“

Мондешки: Да ходя аз да се виждам с Бойко?

Янева: Да бе, да бе, да. Още по-лошо ще стане.

Ченалова: Само тва остава.

М: Ма не ма интересува, важното е да спасиме, мен ма забравяйте, мен.

Я: Още по-лошо ще стане.

М: Ми що, мятам се с Пепи.

Я: Кой е тоя Пепи?

М: Пепи Лашев. Пепи Лашев всяка вечер са на карти. Отивам. Пепи ще го хвана, той постоянно ме кани да ходим нагоре към тва, хващам го.

Я: Не, не, не, не, не.

М: Не, не, хващам го да ме научи поне как се играе карти, щот не съм играл, сантасе само мога да играя. Не знам кво играят те. Може би белот.

Я: Аз съм имала честта да играя на карти той беше на моя страна. Демек, седеше ми зад гърба, дишаше ми във врата и…

М: Ти помагаше.

Я: Ми помагаше как да играя, за да биеме останалите и ми каза, че дори да не ги биеме се счита, че сме ги били.

М: Хаха, служебна победа. Разбрах те. Много интересно се играе карти с Бойко.

Я: Хе

М: Красота.

В продължението на този запис се говори за отношенията на Борисов с дами, към които той не е бил безразличен. Някои от тях са били дискретни, но една от жените до премиера на име Мая се е прочула във властовите кръгове, към които принадлежат и събеседниците – висшите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки.

Янева: Факт е, че към определени жени има и положително отношение. От тия, с които е бил.

Мондешки: Сигурно.

Я.: Така е, ся, има една, на която и купи къща в Барцелона за милион и половина евро! Има една друга, тя ходи в „Шервиньо“, забраих й името как се казваше, която беше на един негов много близък приятел от „Котараците“ жена. Как се казваше не мога да се сетя в момента. Както и да е. Тя му беше протокол.

М: Ъ-хъ.

Я.: Ииии… Макар че тоя му беше много близък приятел той се залюби с нея, ма в смисъл, не знам после какво стана, в смисъл още ли са заедно, разделиха ли се, нямам представа. Не мога ти кажа кво стана.

М: (въздиша).

Я.: Но към нея определено имаше отношение, в смисъл, не му беше като за едното чукане.

М: Да. (въздиша).

Я.: За сметка на това за Мая бяха разбрали половин София.

М: Ъ-хъ.

Я.: Което е страшно неприятно да ти кажа.

Румяна Ченалова: Ужасно.

Я.: Все пак.

Самоличността на въпросната Мая, за която е разбрала половин София така и не беше изяснена, но се появиха медийни публикации, които я свързваха с Мая Христова от „ММ Груп“.

Герои с тъмно минало и настояще

Всички изброени дотук персонажи: Никола Молчан, Мая Христова и Петър Лашов, са имали вземане-даване с правораздаването и престъпните групировки на прехода.

Петър Лашов или „Пепи“ е сочен като един от наследниците на убития висаджийски бос Георги Илиев (виж тук и тук). Илиев беше застрелян от снайпер в заведението „Буда Бар“ в Слънчев бряг на 25 август около полунощ. Веригата от заведения „Буда Бар“ е собственост на Лашов, а той се е намирал директно до застреляния бос в часа на неговата екзекуция. Лашов има и бизнес съдружие с иракчанина Самир Искандер Франсис, който е бил съдружник с Бойко Борисов във фирмата „Прайхим“. Освен съдружник на Борисов въпросният иракчанин е бил и съдружник на друга известна фигура от ъндърграунда – Златко Иванов – Баретата. Тази групичка се оказва забъркана в разработки за нелегален трафик на амфетамини за Близкия Изток и впоследствие с отвличането и последвалия разтрел на двама български шофьори в Ирак преди 14 г. Франсис забогатява от заменки на имоти по времето когато Борисов беше кмет на София.

Никола Молчан е управлявал в миналото фирмата „Раков Дол Проджектс“, която през 2004 г. „Дневник“ определя като свързана с групировката СИК. Съдружниците в проекта са част от структурите на групировката, един от тях Георги Когелов има и общ бизнес с Валери Йосифов, бивш председател на надзорния съвет на СИК.

Около същата групировка е гравитирал през 90-е и самият премиер Бойко Борисов, както свидетелства статия във в. „Капитал“ от ноември 1995 г., придружена с авторски снимков материал. На снимката към статията той е с Румен Гоцов Николов – „Пашата“, с когото има съвместен бизнес чрез „Тео Интернешънал„. Фирмата върти незаконна фабрика за цигари в Крайморие, която е затворена от антимафиотите няколко месеца по-рано, през март 1995 г., след разследване на Асен Йорданов, публикувано във в-к „Стандарт“.

Дописка за нелегалната фабрика на Борисов и Пашата и операцията на бопаджиите във в. Стандарт от март 1995 г..

Биволъ откри и друга интересна връзка около Молчан, водеща към обкръжението на Борисов. Неговият брат Владимир е бил съдружник във фирмата „Еуропеум София“ ООД с Георги Панов Коларов, който пък е в управителния съвет на сдружението „Български съвет за устойчиво развитие“ заедно с Цветелина Бориславова, дългогодишна спътничка в живота на Борисов.

Според медийни публикации Мая Христова в миналото също е работила като застрахователен брокер в структурите близки до СИК. Преди година името й се появи и в криминалната хроника. Офисите на „ММ Груп“ бяха атакувани през април 2017 (при служебното правителство на Герджиков) от ГДБОП в рамките на операция срещу укриване на данъци и пране на пари, водена от Специализирана прокуратура. Оттогава не е изнасяна повече информация за развитието на това разследване.

Името й се появи в медиите и през октомври миналата година, когато бе свързано с отвличането на 25 г. Адриан Златков, син на собственика на „Совавто“ и конкурент на Мая Христова – Тони Златков. Тогава лично Борисов сформира в дома си в Банкя „щаб“ за решаване на случая в домашни условия и „по пантофи“.

Защо бащата на отвлеченото момче е отишъл лично в дома на Министър-Председателя да му реши проблема, остана загадка /виж тук/. Но фактът, че Тони Златков е съдружник с небезизвестния Димитър Стефанов – Митко Каратиста, бивш член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ и управител на фирми на „Пашата“, вероятно обяснява мобилизацията на такъв премиерски щаб. Случаят така и остана неразкрит, но беше решен благополучно, след плащане на солидна сума пари от страна на семейството на жертвата. /виж тук/.

„Комисията ЧЕЗ“ игнорира* фактите, засега…

Още в първия ден след като беше обявено, че „Инерком“ купува бизнеса на ЧЕЗ в България, Биволъ публикува информацията, че съпругът на Гинка Върбакова е имал бизнес отношения с близката до СИК бивша манекенка Евгения Калканджиева. Припомнихме и факта, че управител на фирма на „Пашата“ – Димитър Стефанов известен като Митко Каратиста, беше в продължение на години член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“. Припомнихме и връзките на „Пашата“ с Борисов.

Взаимовръзките около сделката за ЧЕЗ пораждат сериозни въпроси към премиера Борисов. Кликнете на схемата, за да я увеличите.

Минути след публикацията ни, която придоби светкавична популярност в Интернет, премиерът реагира от Брюксел. Борисов обяви пред журналисти, че е поискал оставката на министър Теменужка Петкова, защото се познавала с Гинка Върбакова.

Петкова коментира смирено, че с оставката си защитавала доброто име на премиера Борисов. Нито една медия не й зададе въпроса от какво трябва да го защити тази оставка. В следващите дни стана ясно, че темата за връзките със структурите на СИК и тъмното минало на премиера е табу за българските медии, с малки изключения. „Следите остават“, както беше заглавието на един популярен крими-роман, а Биволъ се е заел усърдно с осветляването на тъмните страни на тази скандална сделка,

която ще определя съдбата на милиони български граждани в бъдеще.

След сформирането на парламентарната Комисия за разследване на сделката за ЧЕЗ редакцията на Биволъ изпрати на нейното внимание серия въпроси, на които институциите могат да дадат ясни отговори. До момента са проведени две заседания на Комисията, като едно от тях беше засекретено. Все още не разполагаме с информация дали въпросите ни са подлагани на обсъждане.

Идната седмица Комисията ще изслуша и премиера Борисов. Новите разкрития за негови контакти с лица, замесени в сделката, повдигат нови, твърде сериозни въпроси, които също ще изпратим на Комисията за ЧЕЗ по официален ред.

Очаквайте нови разследвания на Биволъ по тази история и опитите на задкулисните играчи да останат скрити в корупционните си схеми.

* Обновена 30 март 2017 11:30: С редакцията ни се свърза председателят на Парламентарната анкетна комисия за сделката с ЧЕЗ Жельо Бойчев и увери, че всички въпроси изпратени от Биволъ са надлежно получени и предоставени на членовете на Комисията, като няма да бъдат пренебрегнати в хода на нейната работа.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Моля подкрепете свободната преса!

Можете да се включите с PayPal, банкова карта (Visa или Master Card), Epay.bg, в брой през EasyPay, през банкомат с B-Pay или с банков трансфер. Приемаме и криптовалутен данъкъ в биткойн или друга криптовалута.

Related Topics:българия скандал

Up Next

ДЪРЖАВАТА“, В КОЯТО ЧИСТАЧКАТА ГОНИ ИЗБЯГАЛИ ЗАТВОРНИЦИ! ЗАКРИВАЙ!

Don't Miss

Ако не ни чуете и сега, чакайте посещение на “САТАНА’ТА”

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Глобализацията приключва. Връщаме се в нормалния свят.

Франсоа Лангле: Глобализацията приключва. Върнахме се в нормалния свят

Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат.

Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него, казва френският икономически журналист Франсоа Лангле пред “Фигаро”.

– Как трябва да тълкуваме внезапната промяна на Доналд Тръмп, който отложи реципрочните мита за 90 дни, точно в деня на влизането им в сила? Заради финансовите пазари ли го направи?

– Да, очевидно. Миналата сряда положението заплашваше да излезе извън контрол със сриването на американските облигации и високия риск от финансова криза. Имаше и охкания на олигарси тръмписти, които явно не са чели програмата на президента преди да финансират кампанията му със стотици милиони долари и да му се преклонят. Технологичните предприемачи, финансисти и петролни босове от Пермския басейн получиха паническа криза, виждайки как курсът на черното злато се срива в началото на седмицата. Плачът на «Big Oil», «Big Tech» и « Big Money » беше прекален.

Тръмп удари твърде силно. Офанзивата му беше зле премерена, както по своя периметър – всички или почти всички страни в света – така и по своя размах, с безумни мита. Така че той мигна първи. С него ще трябва да свикнем с “бързи и яростни” преговори, като в онези автомобилни състезания, в които два болида се хвърлят един срещу друг и трябва да контролираш страха си, за да се отдръпнеш от пътя в последната секунда преди сблъсъка. Трябва да отбележим също, че към днешна дата Тръмп получи това, което искаше: отваряне на прозорец за световни преговори за продажба на достъпа до американския пазар възможно най-скъпо. В допълнение с универсална такса от 10% като начална точка, която вече е одобрена. Така че да не говорим за поражение. Засега всичко е съобразено с плана на президента.

– Какъв е този план и как да тълкуваме митническата офанзива на американския президент, която доведе до катастрофална борсова сесия в Азия и Европа в началото на миналата седмица ?

– Доналд Тръмп е бизнес маниак, който иска да прави пари от всичко. Обявеното увеличение на митата показва, че периодът на безплатен достъп до американския пазар приключва. Питър Наваро, американският търговски и индустриален съветник, беше определил цената на този нов пазар: той се надяваше да възстанови 600 млрд. долара годишно, за да може впоследствие да намали корпоративните данъци в страната. Така че навлизаме във фаза на наддаване за 90 дни.

Този план не е прищявка, той бележи последния етап от процеса на отслабване на световния господар, който беше Америка. От ерата на Обама бившата американска суперсила еволюира и изпраща едно постоянно послание: ние се оттегляме от световните дела. През 2013 г. президентът демократ постави “червена линия” по отношение на Сирия, преди да даде заден ход и да не нареди удари срещу сирийския режим след атаки с химически оръжия в предградието на Дамаск. През 2016 г. Доналд Тръмп продължи тази политика с обявената цел изолационизъм. Джо Байдън последва неговите стъпки с катастрофалното изтегляне от Афганистан и отказът да изпрати войски да се бият в Украйна.

Доналд Тръмп отива по-далеч в тази логика, като се обръща агресивно срещу своите съюзници, защото иска да постави защитата на Америка преди всичко. В очите на президента на САЩ поддържането на световен ред, подкрепяйки своите съюзници и многостранни организации, като Световната търговска организация, вече не е интересно от гледна точка на печалбите. Това струва твърде много пари в икономически план и твърде много хора във военно отношение. Според британския историк Пол Кенеди САЩ навлязоха в ситуация на “имперско свръхекспониране”, моментът, в който ресурсите на суперсилата вече не са достатъчни за финансиране на военни епопеи в четирите краища на планетата.

Великобритания го преживя между 1880 и 1914 г. Днес според Тръмп най-доброто съотношение качество-цена, за да могат САЩ да останат начело, е Maga: «Make America Great Again» (Да направим Америка отново велика). Следователно той пропилява капитала на меката сила, натрупан от неговите предшественици, който им позволи да ръководят световния ред. Една велика сила не може да се обърне срещу всички. Тя трябва да вдъхва доверие и възхищение у своите съюзници. Но Тръмп не го интересува, защото това не е неговата стратегия.

– Пекин обеща във вторник “да се бори докрай” в тази търговска война. Впрочем временното прекратяване на митническите тарифи не засяга Китай, на който бе наложена допълнителна такса? Това началото на китайско-американска ескалация ли е?

– Китай няма да отстъпи, защото вярва, че е дошло времето да утвърди силата си срещу Америка и най-накрая да заеме мястото, което Западът му открадна през 1842 г. с Договора от Нанкин, сложил край на Опиумната война. Това е часът за големия сблъсък. За Пекин Тръмп е само последният, гримасничещ етап на американския упадък, политическата поза на отслабналата суперсила – и това не е невярно. Обратно, според Доналд Тръмп търговската конфронтация е начин да “удари” Китай, да го изолира. Зад тази икономическа война стои китайско-американското съперничество за лидерството на световния ред, което ще бъде големият въпрос в близките години.

Значителните структурни слабости на Китай вероятно карат Си Цзинпин да мисли, че прозорецът на възможността да надделее може би ще се затвори след пет години. Първата слабост е, че китайският икономически модел се основава на свръхинвестирането на компании, свръхкапацитет, свръхчислени компании. Пекин произвежда, за да не прави нищо друго, освен да наводнява пазарите със стоки, които никой не иска, което понижава цените и подхранва един вид световна дефлация. Това не решава проблема с потреблението в страната. Противно на Япония, Тайван или Тайланд, вътрешното потребление не е изместило външното търсене. Защото, за разлика от тези страни, империята отказва да позволи на валутата си да поскъпне, което свива доходите на домакинствата и поддържа зависимостта от външните пазари.

Освен това Китай е на прага на зрелищен демографски срив. Между 1980 и 2017 г. 240 млн. души в активна възраст се присъединиха към редиците на световната работна сила, което обясняваше китайския бум. Днес 10 млн. души между 15 и 64 г. изчезват всяка година. Китай беше заводът на света, той ще се превърне в старческия дом на планетата.

– Дали САЩ гледат на спада на борсовия пазар като на “преходен период” към нова златна епоха и обновена американска мечта?

– За Доналд Тръмп борсовият срив беше много полезен: той размекна партньорите. Този предупредителен изстрел го постави в позиция на силата. Доказателството: светът се втурна да преговаря за митническите тарифи. Но сривът на облигациите все пак го принуди да преразгледа стратегията си. Каква роля изигра Китай в тази масова продажба на американски облигации? Дали искаше да предизвика някакъв “валутен Пъл Харбър” срещу Америка, който може да продължи само с по-нататъшни финансови смущения? Във всеки случай китайците залагат на отслабването на доверието, което вдъхваше доларът, и на международна валутна реформа. Вероятно имат право. Американската свръхсила и нейната мека власт можеха да поддържат фикцията за неограничена финансова мощ, с долара като световна котва. С Тръмп това приключи. Той вече няма съюзници, а само задължени и жертви. Това е съвсем друг свят, много по-крехък отпреди, където неприязънта срещу Америка ще набира сила, което служи на целите на Китай.

– Опитва ли се Тръмп да разизиграе картата на президента на народа срещу финансовите елити? Може ли да проработи тази стратегия?

– Това е безспорно. Видяхме го с постановката с работниците при представянето на митническите такси. Нека не се заблуждаваме: свободната търговия деиндустриализира вътрешността на нашите страни. Тази стратегия имаше двама големи бенефициенти, потребителят и акционерът, но тя причини жертви. Противно на онова, което твърдеше американският икономист Пол Кругман преди тридесет години, който по-късно се отказа от думите си, международната търговия с Китай нанесе щети на заетостта. Анализът на Тръмп в политическата икономия е добър. Митническите тарифи са един от инструментите за възстановяването на покупателната способност на средните класи, проблемът е, че те бяха въведени в безпорядък и по опасен начин с този всеобхватен залп. Но реиндустриализацията ще отнеме време.

– Може ли да се анализира тази последователност като форма на “интелигентен протекционизъм”, който се обръща срещу Европа?

– Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат. Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него.

– Приключват ли ерата на свободната търговия и разюзданата глобализация? Само отклонение ли бяха те?

– Да, преживяхме отклонение, изключителен микроклимат, който не беше нормален свят и който ще ни си струва учудващ след десет години. Либерално отклонение, чийто граници можем да очертаем. Началото беше падането на Берлинската стена през 1989 г., допълнено от излизането на Китай на световния пазар няколко години по-късно. Тази събития премахнаха геополитическия риск. Изведнъж компаниите се втурнаха в четирите краища на планетата, те глобализираха икономиката. Финалната межда беше инвазията в Украйна на 24 февруари 2022 г., която върна геополитическия риск, което кара компаниите да се върнат у дома. Връщането на Доналд Тръмп на власт ще засили още повече това центростремително движение на компаниите и капитала, от перифериите към техните родни или приятелски земи.

Това отклонение на напреднала глобализация съответстваше на апогея на американската мощ, която вече нямаше съперници. И това не е случайно. Една хиперсила плаши всички останали и следователно кара риска да изчезне. Освен това тя пуска в обръщение световна валута и определя универсалните правила за търговията. Преживяхме това между 1860 и 1914 г. с Pax Britanica (на латински “британският мир”, по модела на Pax Romana, бел. ред). Великобритания беше световният господар преди да бъде прекъсната от атентата в Сараево и неговите последици. Войната в Украйна току-що прекъсна американското превъзходство и върна геополитическия риск в Европа, така както избирането на Тръмп.

Така че преживяхме период на глобализация, какъвто има всеки век. Повече няма да го видим през живота си. Върнахме се в нормалния свят, този, който преобладава най-често, когато великите сили се сблъскват. В който, освен това, в момента короната на световния господар е заплашена. И за първи път от 1492 г. тази корона може да премине към незападен представител – Китай.

Превод от френски: Галя Дачкова