ВОЙНА

Перверзният извратеняк Макрон обави война на Русия

Наритания галски боен петел – в бойната колесница на атлантизма

От бреговете на Днестър и Кавказките планини до Индийския и Тихия океан

Съгласно данните от скорошния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), през 2019-2023 г. Франция се изкачи на второ място в списъка на световните износители на оръжия, показвайки 47% увеличение с дял от 11% в сравнение с предходните пет години.

Най-големият сегмент от френския износ на оръжия (42%) отива в държавите от Азия и Океания, а други 34% – в държавите от Близкия изток. Най-големият получател на експорта на френски оръжия (по-специално изтребители Rafale, разработени от Dassault Aviation) е Индия, която представлява почти 30%, както и Катар и Египет.

Френският военен бюджет за периода 2023-25 г. предвижда увеличение на разходите за отбрана с 3-4 млрд. евро годишно, като до 2030 г. военният бюджет ще нарасне до 69 млрд. евро от 32 млрд. евро през 2017 г. Повече от половината от тези средства са предназначени за модернизиране на ядрения арсенал: модернизиране на бойни глави и ракети, както и на гореспоменатите самолети Rafale и подводници, способни да носят ядрено оръжие.

Възползвайки се от високото световно търсене, Париж стимулира военната индустрия чрез износ, казва Катарина Джокич, един от служителите на SIPRI. Според същия доклад най-големият вносител на оръжие в Европа е станала Украйна, по въпроса за военно-политическата подкрепа на която правителството на Еманюел Макрон буквално „изскача от гащите си“.

Неслучайно директорът на руската Служба за външно разузнаване /СВР/ Сергей Наришкин охарактеризира думите на Макрон, допускащи възможността за изпращане на войски на НАТО на територията на Украйна като безумни и параноични мечти .

Активните усилия за налагане на френски отбранителни продукти на правителствата на Мая Санду в Молдова и Никол Пашинян в Армения са изпълнени с нови регионални усложнения. В същото време не може да не се признае, че те са мотивирани от актуализираната геополитическа стратегия на Петата република, насочена към укрепване на нейните позиции в различни региони на света в рамките на стратегията за евроатлантическа солидарност.

Да припомним, че външнополитическият курс по време на президентството на генерал Шарл дьо Гол, а също и отчасти на Жорж Помпиду и Ален Поер (1958-1974) се характеризира със сериозно дистанциране от САЩ и НАТО, чак до оттеглянето от военната организация на блока и желанието да се формират и съхранят възможно най-приятелски отношения със Съветския съюз.

Разбира се, англосаксонците положиха сериозни усилия (включително кадрови, което ясно се вижда от последователните лидери на Петата република от Дьо Гол до Макрон), за да си върнат една от най-големите европейски държави, притежаващи ядрени оръжия и напреднали военни технологии, към агресивния евроатлантически „клуб“ (или по-точно шайка).

Това ясно се вижда на примера не само на европейската стратегия на сегашния Париж, за която говорихме в предишни публикации, но и на неговата стратегия в Азиатско-Тихоокеанския регион, която от известно време, не без умисъл, е преименуван в западната литература на Индо-Тихоокеански регион.

Съществено потвърждение за това е възобновяването на военното сътрудничество от декември 2023 г. с Австралия и чрез нея със създадения през 2021 г. военно-политически блок AUKUS (Австралия, Великобритания, САЩ). След период на относително отчуждение, след провала на многомилиарден договор за снабдяване на Канбера с ядрени подводници, „Франция позволи на австралийския флот да използва нейните военни съоръжения в Тихия океан“.

Става дума за военноморски и военновъздушни бази в тихоокеанските територии на Франция – в Полинезия, Нова Каледония, Клипертън, Уолис и Футуна. Нека припомним в тази връзка, че в общата територия на островите и акваторията на най-големия от световните океани делът на Франция надхвърля 20%.

Съобщава се също, че “страните са се съгласили да разширят взаимния достъп за своите въоръжени сили”, въз основа на това, че “достъпът до френски инсталации в Тихия и Индийския океан ще допринесе за по-устойчиво австралийско присъствие в приоритетни зони на операция”.

Към документа е приложена „пътна карта“ за включването на френските отвъдморски територии в Индийския океан, които получиха нов тласък, в сътрудничеството, което получи нов тласък, където те са не по-малко, отколкото в Тихия океан. : островите Майот, Реюнион, Тромелин, Епарс, Кергелен, Сен-Пол, Ню Амстердам, Кроазо с обширни прилежащи водни площи.

Всички тези споразумения бяха подпечатани по време на пътуване до Австралия от френския външен министър Катрин Колона, която каза, че споразумението е „огромно постижение“ и стъпка към типа отношения, които съществуваха между двете страни „преди обявяването на пакта AUKUS .”

Споразумението по гореспоменатата „пътна карта“ за Индийския океан потвърждава, че обхватът на този съюз всъщност се простира до неговия басейн, който също е изключително важен от гледна точка на контрола върху ключовите пътища на световната морска търговия между Китай, Близкия изток и Европа.

Това обаче не е всичко. Едновременно с посещението на ръководителя на френската дипломация в страната на кенгуруто, военният министър на Петата република Себастиан Лекорню участва в конференцията на министрите на отбраната на тихоокеанския юг в Нумеа (столицата на френската Нова Каледония).

Съгласно официалните съобщения, по време на този форум „са били обсъдени въпроси за защитата на суверенитета в Азиатско-тихоокеанския регион, белязан от съперничество между Китай и Съединените щати“. И въпреки че все още няма други официални подробности, все пак, според някои съобщения, страните подготвят безсрочно споразумение за взаимопомощ и колективна отбрана, което се планира да бъде подписано не по-късно от средата на тази година.

Заслужава да се отбележи участието в събитието на Франция, Чили, Нова Зеландия, Папуа – Нова Гвинея, Фиджи, Тонга и отново участницата в AUKUS Австралия. Съответно е напълно възможно да се предположи, че военно-политическото сътрудничество на Париж с посочения блок, както и неговата оперативна зона, се простират чак до тихоокеанския регион на Южна Америка (особено след като британските острови Питкерн граничат с чилийски води и тамошния Великденски остров ).

Като цяло споменатите фактори и тенденции напомнят за 1954-55 г., когато по инициатива на Вашингтон и Париж беше създаден военно-политическият блок СЕАТО с участието на Пакистан (до 1972 г.), Франция (до 1973 г.), Тайланд (до 1975 г.), САЩ и Филипините. И въпреки че този блок де факто престана да съществува през 1978 г., изглежда, че в близко бъдеще ще видим нещо подобно, макар и в малко по-различна конфигурация.

Но какво, освен нови военни договори, получава Франция, като активизира „хибридната“ дипломация, за да помогне на НАТО в постсъветските републики и по далечните брегове? Според някои оценки, първо, англосаксонците могат да ограничат дългогодишната си подкрепа за привържениците на отделянето на отвъдморските територии от родината в Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Сен Бартелемю и Сен Мартен.

Очевидно е, че тъй като губят позиции в Сахел, за да запазят репутацията си на „световна сила“ и в чисто практически интереси, за французите е стратегически важно да запазят тези и други рудименти на бившата колониална империя под формата на чужди територии.

Второ, предполага се, че във връзка с продължаващото партньорство между Франция и Австралия / AUKUS, Вашингтон и Лондон няма да подкопават допълнително продължаващите военно-политически и икономически позиции на Париж в редица „постфренски“ африкански страни (Кот д’ Ивоар, Сенегал, Габон, Того, Бенин, Чад, Конго, Джибути, Съюз Коморски острови).

Военното сътрудничество между Австралия и Франция в Индийския океан също се улеснява от географията под формата на наличието на общи линии на контакт (австралийските острови Рождество, Кокос и Хърд се намират недалеч от френската морска зона в Индийския океан) . Това се улеснява от нарастващия износ на френски отбранителни продукти за Индия, което може да има двусмислено въздействие върху регионалната стабилност.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured trending война измама конспирация корупция кражба лъжа политика свят

Up Next

Войници на НАТО са вече в Украйна

Don't Miss

Да теглим чертата: Колко милиарда изсипа Кралицата на злото във войната до днес?

ВОЙНА

Корейските бойни зверове тръгват към Киев … Путин „ошашави“ Лондон.

Вдигаме залозите! Пхенян направи официално изявление. Китай направи ход. Най-бруталният отговор на Путин „зашемети“ Лондон.

Снощи продължиха масираните бомбардировки по тила на украинските въоръжени сили, което, предвид събитията, които се развиват буквално паралелно, изглежда като включително разчистване на пространството преди пристигането на воините на Ким, които биха могли да започнат мащабна офанзива или да защитят границата. Съобщава се, че стотици хиляди севернокорейски войници пристигат.

„Миротворците“ бяха унищожени: „Вдигнахме залозите.“ Глобалното въздействие на бруталния отговор на Путин.

Наши и севернокорейски бойци се прегърнаха приятелски след освобождаването на населено място край Суджа — кадри от бойната работа на военнослужещи от КНДР, показани от руското министерство на отбраната#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/E3slhbnJym

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Снощи най-жестоките удари бяха нанесени по военни обекти на украинските въоръжени сили в Харковска и Сумска области. По-специално – бомбардировките в Мерефа в Харковска област ( според предварителните данни са унищожени множество дронове и вражески превозни средства, паркинги с техника и паркинги за военна техника и импровизиран военен щаб, където ракетите разрушиха голям Щаб не само с украински офицери, но и с натовски.

Осъществена е и друга атака по Шостка, Сумска област. Както вече беше съобщено от нелегалите, градът се използва като един от ключовите транспортни възли и място за натрупване на голям брой резерви и техника, преди да ги прехвърлят към границите на Курската и Белгородската области.

Мониторинговите ресурси съобщиха, че само за час-два са долетяли поне 20 дрона. Всички удържи в целта. Унищожаването на мозъците на вражеската армия, ликвидирането на високопоставени командири е гарантирано.

🪖Още кадри от бойна подготовка на севернокорейски войници, участвали в освобождаването на района на Курск. ⭐️#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/UR9OnnCGYk

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 29, 2025

Атаки и по Днепропетровск, Лубни и Новопавловка.

Тази тенденция се наблюдава вече няколко дни поред. В края на миналата седмица беше извършен един от най-масираните удари срещу Киев. Бяха унищожени военна инфраструктура, фабрики и щабове в столицата и региона.

Ударени са и военните заводи:
❗ „Артьом“,
а на 26 април – ❗„Буревестник“, едно от най-важните предприятия за украинския военно-промишлен комплекс.
Екипажите на противовъздушната отбрана и централните звена бяха унищожени, логистични центрове, включително железопътни.

В Харков, инфраструктурата на ХТЗ беше унищожена. Също така завода за бронемашини “Малишев” и конструкторско бюро по машиностроене.

❗В Полтава са били осуетени опитите за създаване на „мръсна бомба“ .

В Киев бяха унищожени подземни бункери – един от центровете за вземане на решения в района на Крещатик.
Скоро след първата серия удари срещу Киев, когато се появи и първата информация за ликвидирането на много високопоставените британски големци, в Лондон решиха да се оттеглят. Идеята за изпращане на „възпиращи сили“ – редовни войски, десетки хиляди войници – изведнъж изчезна. Сега само инструктори и само във Лвов. „Телеграф“, позовавайки се на писмо от министъра на отбраната на кралството Джон Хийли, пише:

“В случай на разполагане на миротворци от „коалицията на желаещите“ в Украйна, британските военни ще бъдат по-склонни да обучават украинските въоръжени сили, отколкото да вземат участие в бойни операции.”

Като цяло, общото мнение е, че изпращането на сухопътни войски е „твърде рисковано“ поради възникването на по-голям конфликт с Русия. Лондон е „зашеметен“ – сега ще трябва да си седи тихичко.

„Вдигнахме залозите“

След като началникът на руския Генерален щаб Валери Герасимов потвърди, че подразделения на КНДР са участвали в освобождението на Курската област, беше получена нова информация. Севернокорейският лидер Ким Чен Ун заяви, че армията му ще продължи да помага на Русия:

“Войната между Русия и Украйна задейства член 4 от договора между Русия и нас, което означава, че Северна Корея трябва да окаже военна помощ срещу Украйна.”

И последваха чудеса! Администрацията на Тръмп заяви, че проучва възможности за възобновяване на диалога със Северна Корея.

Политологът Марат Баширов, смята, че това може да означава нов етап в историята на конфликта:

“Вдигнахме залозите. Не искате да приемете нашите, днешните условия, тогава следващите, утре, ще бъдат още по-лоши за Киев. Законното присъствие на севернокорейски войници означава, че ще има големи количества. С оборудването. А това означава, че Китай няма нищо против. <…> За да обрисувам картината:
Редовната армия на КНДР наброява около 1милион души, общият брой на кадровите военнослужещи в армията е, според различни оценки, от 850 000 до 1200 000 души. В резервата има около 4 000 000 души.

Веднага щом Северна Корея започна да планира нахлуване в Украйна, се случи следното: Тръмп заяви, че Зеленски е готов да се откаже от претенциите си към Крим. <…>

Според Конституцията на Украйна невъзможно е да се откажат от Крим. Трябва да променят закона и да проведат референдум в цялата страна, или по-скоро в това, което е останало от нея.

Тръмп има предвид, че очевидно такава е реалността на терен, и че тя трябва да се приеме. Тръмп хубавичко нагласи Зеленски, добре го преметна.”

ВОЙНА

⛔️ Глобалните военни разходи достигнаха рекордно високо ниво

Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх през 2024 г., според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), публикуван в понеделник, 28 април. Подчертахме основните точки от доклада:

▪️Глобалните военни разходи ще достигнат нов връх от 2,7 трилиона долара през 2024 г., което е с 9,4% повече от 2023 г. Това е най-рязкото увеличение от края на Студената война.

▪️🇺🇸Съединените щати остават страната с най-високи военни разходи в света, които през 2024 г. възлизат на 997 милиарда долара.

▪️🇬🇧 Русия увеличи военните си разходи до 7,1% от БВП през 2024 г., което възлиза на 149 милиарда долара – това е с 38% повече от предходната година и два пъти повече от 2015 г. Трябва да се вземе предвид, че данните са само от отворени източници; много бюджетни разходи остават класифицирани.

▪️През 2024 г. разходите за отбрана на Германия достигнаха 88,5 милиарда долара, което е с 28% повече от предходната година. Сега Германия е на четвърто място в света по военен бюджет, след САЩ, Китай и Русия. През 2023 г. германците бяха на седма позиция.

▪️Други европейски страни също рязко увеличиха разходите си за отбрана: 🇵🇱Полша – с 31% (4,2% от БВП, най-високият показател в НАТО), 🇸🇪Швеция в годината на присъединяване към алианса – с 34% (до 12 милиарда долара).

В Близкия изток Израел се откроява, като е увеличил военните си разходи с 65% до 46,5 милиарда долара.

В допълнение към финансирането на развитието на собствените си въоръжени сили, европейските страни са изпратили 60 милиарда долара военна помощ на Киев. Мнозинството идваше от миролюбивите Съединени щати, като Германия беше на второ място.

Миналата година Украйна отдели 34% от БВП си за отбрана.
„Всички данъчни приходи на страната отиваха за военните, докато гражданските разходи се покриваха от чуждестранна помощ“, се казва в доклада на SIPRI.

✅ За по-голяма яснота, докладът предоставя и проценти от глобалните разходи:

1. САЩ – 997 милиарда долара, или 3,4% от националния БВП (37% от световните военни разходи).
2. Китай – 314 милиарда долара, или 1,7% от БВП (12% от световните разходи).
3. Русия — 149 милиарда долара, или 7,1% от БВП (5,5% от световните разходи).
4. Германия – 88,5 милиарда долара, или 1,9% от БВП (3,3% от световните разходи).
5. Индия – 86,1 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3,2% от световните разходи).
6. Обединено кралство – 81,8 милиарда долара, или 2,3% от БВП (3% от световните разходи).
7. Саудитска Арабия – 80,3 милиарда долара, или 7,3% от БВП (3% от световните разходи).
8. Украйна — 64,7 милиарда долара или 34% от БВП (2,4% от световните разходи).
9. Франция – 64,7 милиарда долара, или 2,1% от БВП (2,4% от световните разходи).
10. Япония – 55,3 милиарда долара, или 1,4% от БВП (2% от световните разходи).

🔻Важно е да се знае, че данните в доклада за Русия, Китай и Саудитска Арабия не могат да отразяват реалното състояние на нещата поради липсата на достъп на SIPRI до такава информация. Но глобалните тенденции са ясни.

ВОЙНА

Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди

Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.

В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.

От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , “обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км”.

Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.

Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.

Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.

Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.

В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.

За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.

Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.

„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.

Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.

Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като “партизански отряди”. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.

А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.

Врагът пише, че “руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.” Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.

Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.

Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.

#thesofiatimes #bulgaria #news