ПАРИ

“Източиха фискалния резерв” е продължение на драмата “Няма газ, иде мраз “

Новата финансова министърка бързо затъна в блатото на политическите войни

В първия си ден като министър на финансите Людмила Петкова направи квантов скок – превърна се от уважаван експерт в типичен политик. На 9 април по обяд с притеснена полуусмивка тя пое щафетата от Асен Василев, а няколко часа по-късно му заби нож в гърба с “откритието”, че от фискалния резерв на държавата мистериозно са изчезнали 3 млрд. лева.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов мигом пое вдигнатата топка, за да забие гол във вратата на “врага”, с който до вчера управляваше: “Когато говорех, че има проблеми в Министерството на финансите… освен партийните назначения, парите ги няма. Държавата има под 2 милиарда, с които разполага, това ни е наследството. Ние винаги сме държали да има мазнинка, да има запас..”

Медиите подеха тревожно темата – наистина ли е е източена държавата?

Дежавю 1

Драмата с фискалния резерв сега много напомня на предаването на властта през 2022 г.

Тогава новодошлият служебен кабинет, назначен от президента Радев и оглавен от Гълъб Донев, разигра за пред медиите паник атака, за да внуши, че предното правителство е обрекло страната на мраз и глад и че трябва да молим Москва да ни пусне руски газ. Нищо ужасно не се случи, видя се, че има живот и без “Газпром”, паниката се оказа неуместна.

Сега сюжетът се повтаря – парите са източени, опита се да внуши новопоставената финансова министърка, като заяви, че е заварила във фискалния резерв само 6.7 млрд. лева. А пък предшественикът й цитира друга сума – 9.9 милиарда. Както се разбра, и двамата са прави, само че Асен Василев говори за ситуацията към 31 март, а Петкова – за данните към 8 април.

Размерът има значение, датата – също

Фискалният резерв не е каса под ключ, а е сложна система от сметки на държавните ведомства и фондове с непрекъснати менящи се потоци от приходи и разходи – представете си басейн с много тръби, по които непрекъснато се движат навън и навътре различни количества вода. Винаги в първите дни на месеца нивото на “басейна” спада, защото държавата прави много разплащания (сред най-едрите са пенсиите), а през втората половина става обратното, покачва се, защото се засилват входящите потоци, приходите.

Точно затова финансовото министерство – независимо дали неговият началник се казва Асен Василев, Пламен Орешарски, Владислав Горанов и прочее, винаги съобщава официално какъв е размерът на фискалния резерв към последния ден на съответния месец и никога не вади данни по никое време – например към 8-о число, както направи при дебюта си на най-високия пост в МФ г-жа Петкова.

“Очакваните данъчни приходи през април са 3.9 млрд. лв. Те пристигат на 14-и (ДДС) и след 25-и (данък върху доходите на физическите лица и осигуровки). Заради тази цикличност резервът се мери винаги към края на месеца. Така че в края на април се очаква той да е пак над 9 млрд. лв.”, обясни Асен Василев, след като новата стопанка на държавните финанси косвено го обвини, че е опразнил резерва.

Къде са милиардите

Людмила Петкова не бе особено убедителна в етюда за “изчезналите” над 3 милиарда лева. Притисната от въпросите на медиите, тя призна, че всъщност е наясно къде са парите. Половината от “липсващата” сума са онези добре известни 1.6 млрд. лева, с които се наложи предният кабинет да купи дълговете на закъсалото (за кой ли път) предприятие “Топлофикация София” и да кърпи онзи прословут фонд за електроенергийна сигурност. Схемата с пренасочването на тези средства вече бе многократно коментирана и силно критикувана (докога българските данъкоплатци ще пълним “черни дупки” в енергетиката), но едно е сигурно – пробойните в енергетиката са дълбани от много правителства и схемите с пълненето им не са “патент” на последния кабинет.

Министър Петкова сама си отговори и за другата “липсваща” част от резерва – около 1.7 млрд. лева, за които “предположи”, че са отишли за изплащане на пенсии.

Като цяло беше глупаво Петкова да се прави, че не знае – все пак като финансов министър тя във всеки момент може да получи справка какво се случва с приходите и разходите на държавата. Но вероятно й е било спуснато като задача от патроните на служебното правителство да “бие тъпана” за тревога.

Фискалният резерв отдавна е любима тема на политиците за разпалване на страхове – материята е сложна, обикновените хора нищо не разбират и е лесно да бъдат пързаляни с фалшиви новини за източване, криза, фалит на държавата.

Прави впечатление, че за разлика от някои политици икономистите и финансистите нито се притесниха, нито се впечатлиха от новината за спадналия резерв. Те повториха думите на Асен Василев – най-важно е колко голям е резервът в края на месеца, а не в началото или по средата му. За отбелязване е, че от ДПС коментари по темата няма – навярно Делян Пеевски и Йордан Цонев са решили, че Борисов ще вдигне достатъчно шум с евтина пропаганда – както и стана с неговото вайкане за стопените мазнинки.

Дежавю 2

Загрижеността на лидера на ГЕРБ сега звучи фалшиво, защото той самият е бил “обвиняем” за подобно “източване” и добре знае, че “пилците се броят в края на месеца”.

Точно преди три години, когато третият кабинет на ГЕРБ бе в оставка и се задаваха се избори, излезе стряскащата информация, че фискалният резерв чегърта дъното и към 8 април 2021 г. в него са останали по-малко от 5.9 млрд. лева (при 7,9 млрд. лв. на 31 март).

Тогава финансовият министър Кирил Ананиев бе закаран на спешна пресконференция в централата на ГЕРБ, за да обясни, че това е само моментен спад и няма място за тревога. Оказа се прав – седмица по-късно, към 16 април, резервът надхвърли 7.2 млрд., а в края на месеца се качи над 8.8 млрд. лева.

Вероятно и сега ще се случи нещо подобно. Освен ако на министър Петкова не й наредят да направи някакви резки движения с извънредни харчове, така че да изкара положението лошо (както виждаме в последните дни, от “бащите” на служебния кабинет всичко може да се очаква).

На 17 април новата повелителка на държавните финанси ще бъде изслушана в Народното събрание. Тогава може би ще научим повече за стопените “мазнинки”, а Петкова ще може да сподели своите тревоги за “наследството”.

С нетърпение ще чакаме и официалните данни на МФ за състоянието на фискалния резерв към 30 април -те са по-достоверни от числата, подмятани на брифинги, пресконференции и изслушвания.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 72

Up Next

Инфлацията в САЩ е двойна. Цялата банкова система е в несъстоятелност. Биткойнът не е инвестиция, а златото

Don't Miss

Западните фантазии за изоставяне на петрола и газа се сриват

ПАРИ

От ЕЦБ се изплашиха сериозно, ситуацията с кризата ставала неспасяема

Блокадата на Ормузкия проток засилва инфлацията и заплашва глобалните доставки.

Европейската централна банка предупреди за нарастващи икономически рискове. Изявлението идва на фона на сериозни сътресения в глобалните доставки. Причината е блокадата на Ормузкия проток.

Президентът Кристин Лагард подчерта тревожните тенденции. Според нея потребителите следят две основни неща. Това са цените на храните и горивата.

Ситуацията вече оказва пряк ефект върху ежедневието. Горивата поскъпват, а храните започват да ги следват. Така ЕЦБ призна: кризата става тревожна за домакинствата.

Един от най-сериозните проблеми е веригата за доставки. Торовете са сред най-засегнатите ресурси. Около една трета от тях преминават през Ормузкия проток.

Поскъпването на торовете вече е факт в някои региони. Това се случва точно преди ключови земеделски сезони. Резултатът може да бъде по-ниско производство на храни.

Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Недостигът на суровини засяга множество индустрии. Това включва храни, пластмаси, автомобили и електроника.

Така ЕЦБ призна: кризата става тревожна и за бизнеса. Компаниите изпитват затруднения с доставки и планиране. Несигурността се увеличава във всички сектори.

Експерти не изключват и по-тежки сценарии. Възможни са временни спирания на производства. При продължителна криза може да се стигне до недостиг на храни.

Въпреки това, най-големият риск остава инфлацията. Повишените цени могат да засилят инфлационните очаквания. Това ще затрудни икономическата стабилност в Европа.

Заключението е ясно. ЕЦБ призна: кризата става тревожна и изисква бързи решения. Развитието ще зависи от ситуацията в Близкия изток. Възстановяването на доставките е ключово за стабилността.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

ПАРИ

Заради ината на фашизираните политици в Германия, Луфханза отменя 20.000 полета

Луфтханза отмени 20 000 хиляди полета поради недостиг на гориво!

Енергийната криза и напрежението в Иран принуждават авиокомпанията към драстични мерки.

Lufthansa обяви сериозни съкращения на полетите в Европа. Решението идва след рязко поскъпване на авиационното гориво. Компанията се сблъсква с нарастващи разходи и несигурни доставки.

Според международни медии, Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво. Съкращенията засягат основно къси маршрути. Те ще се изпълняват между май и октомври тази година.

Всеки ден ще има около 120 полета по-малко от планираното. Най-силно ще бъдат засегнати хъбовете във Франкфурт и Мюнхен. Там компанията премахва най-слабо печелившите линии.

Основната причина е скокът в цените на керосина. Те се увеличиха значително заради конфликта в Иран. Това поставя под натиск цялата авиационна индустрия.

Анализатори предупреждават за сериозни последици. Полетите на къси разстояния стават все по-нерентабилни. Разходите за гориво често надвишават приходите от билети.

Ситуацията се усложнява от проблемите в Ормузкия проток. Този маршрут е ключов за доставките на енергийни ресурси. Блокадата му нарушава глобалните вериги за снабдяване.

Заради това Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво като спешна мярка. Компанията се опитва да ограничи загубите. В същото време запазва основните си дълги маршрути.

Експерти смятат, че проблемът може да се задълбочи. Ако кризата продължи, Европа може да изпита недостиг на гориво. Това ще засегне не само авиацията, но и транспорта като цяло.

Въпреки трудностите, авиокомпанията търси алтернативни решения. Обсъждат се оптимизации и по-ефективни маршрути. Но възстановяването зависи от стабилизирането на пазара.

В заключение, Луфтханза отмени 20 000 полета заради гориво в опит да се адаптира. Ситуацията остава динамична и несигурна. Решенията ще зависят от развитието на международната криза.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14

ПАРИ

Половината българи зарязаха кеша

Плащанията на терминал изпревариха тегленията от банкоматите.

Половината българите зарязаха кеша и използват само карта. 51% дори предпочитат да се разплащат на терминали, а не да теглят от банкомати. Това показва анализ на „Борика“.

От него става ясно, че през 2025 г. средната разплатена сума на ПОС терминал е 32 евро, а изтеглената на АТМ е 220 евро, което доказва удобството на дигиталните и картови разплащания и все по-намаляваща необходимост от използването на кеш. Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД, коментира, че анализът показва още, че през изминалата година броят на тегленията от АТМ се запазва на нивата от 2024, като при плащанията на ПОС терминали ръстът е с 20%.

“Това е ясен знак, че хората и бизнесите все по-често плащат директно с карта вместо първо да теглят кеш. Има още един важен сигнал – за цялата 2025 г. общият брой платежни операции расте с 12%, а най-динамичният сегмент са незабавните преводи с ръст от 69%“, посочва той и добавя, че това е ясен знак, че потребителите и бизнесът не се връщат назад към кеша, а предпочитат все повече дигитални плащания, по-бързи плащания и повече удобство.

Потребителите, които плащат с карти и се разплащат дигитално, вече не са само младите хора в големите градове. Анализът показва масово използване на карти и дигитални разплащания за ежедневни покупки, услуги, комунални сметки и здравни услуги

Само категорията супермаркети и търговия на дребно е близо 57% от броя на всички картови плащания, услугите са 10%, а забавленията с 12% дял – което показва, че безкасовото плащане е част от ежедневието на домакинствата. Около 5.064 млн. дебитни карти са издадени до края на миналата година, но това не означава, че толкова са всички притежатели, тъй като има хора с по повече от една карта.

Онлайн плащанията също нарастват и бележат съществен ръст през 2025 г. с около 20% в броя и сумите. Средната онлайн трансакция е 60 евро и е почти двойно по-висока от плащане на физически ПОС. Това подсказва, че хората използват онлайн канала за по-планирани и по-скъпи покупки. Това е и важен сигнал за бизнеса. Ако магазинът няма добър сайт и възможност за онлайн плащания, собствениците му изпускат възможности за реални продажби.

Димитров коментира, че плащането в брой няма да изчезне напълно в близко бъдеще. „Делът му в ежедневните плащания ще намалява, но кешът ще остане важен резервен вариант и алтернатива на дигиталните плащания. Реалистичният сценарий е съвместно съществуване. Ще сме свидетели на увеличение на картовите разплащания и незабавните blink преводи и blink плащания – например за паркинг, дарения, скоро и за онлайн покупки, ще има повече дигитални услуги като blink незабавните преводи по мобилен номер, но и кешът ще запази своята роля“, прогнозира директорът. Той посочва, че ползите от драстичното намаляване на разплащането с банкноти са реални, но трябва да ги търсим разумно. На първо място дигиталните разплащания осигуряват скорост, особено мигновените трансфери като blink и blink P2P (по мобилен номер през мобилно банкиране), с които се разплащаме за секунди.

Дигиталните плащания са и с по-ниски разходи за обработка на кеша от търговците и по-добра проследимост на плащанията, както и по-силен натиск върху сивата икономика

Дигиталното евро е дигитална форма на еврото, издадена от ЕЦБ. То не е нова валута. То е още един начин да плащаме в евро, както днес плащаме с банкноти, карта или превод, обяснява Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД. Той обяснява, че към днешна дата остават немалко технически детайли, свързани с цифровото евро, които предстои да се уточнят, затова е рано да предвидим точния сценарий на внедряване. „Ние вече поддържаме стабилни връзки с участниците и доказано можем да отваряме нови „релси“ към глобални и регионални схеми. Така, както осигуряваме приемането на карти като UnionPay и Discover, при цифровото евро бихме отворили още един път по централизирани стандарти и правила”, заявява той и добавя, че националното решение за инстантни преводи blink е и врата към европейските незабавни преводи.

Допълнително националните bcard и bcard e-ваучери, които се приемат широко в търговската мрежа, създават инфраструктурната предпоставка за оперативна съвместимост с цифровото евро още от първия ден на неговото навлизане.

Това означава осезаемо по-нисък праг на инвестициите в България за цифровото евро спрямо пазари, които започват „от нула“, макар разходите в никакъв случай да не са пренебрежими. Димитров е категоричен, че дигиталното евро не означава автоматично, че някой ще вземе парите на хората. ЕЦБ публично подчертава, че дигиталното евро ще е допълнение към кеша и останалите възможности за дигитални разплащания.

В никакъв случай не предоставяйте ПИН, пароли и данни на банкови карти и интернет банкиране по телефон или в отговор на имейл. Истинска банка не би ги поискала

Това препоръчва Радослав Димитров, главен директор „Картов бизнес“ в БОРИКА АД, който посочва как да пазим данните за картите, които притежаваме. На второ място не кликвайте на линкове в имейли, SMS-и или чатове, ако не сте сигурни накъде ще ви заведат. Трето и вече доста използвано е да включите вайбър или SMS известявания за всички трансакции. Това дава ранно предупреждение и възможност да се свържете с банката и блокирате картата при необходимост.

Потребителите не трябва да се ограничават при използване на дигитални канали и методи за разплащания, а да бъдат внимателни и информирани.

Експертът коментира също така, че класическото скимиране вече е по-трудно и по-малко ефективно заради защита на картите с чип технология, а не само с магнитна лента, има и разработени редица антискиминг защити и по-добър мониторинг. Затова много измамници се изместват към социално инженерство, фалшиви обаждания, фалшиви сайтове и измами в онлайн среда. С други думи хората не трябва да гледат само банкомата. Трябва да гледат и телефона, и съобщенията, и линковете, и сайтовете, където въвеждат данни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14