АНАЛИЗИ

Русия прекрачи оръжейния хиперзвук

Ракети, срещу които САЩ нямат противодействие

Посланието на президента Путин към Федералното събрание на 1 март за първи път беше мултимедийно, особено при демонстрирането на най-новото руско въоръжение.

В първата част – икономическата, Путин заяви, че Русия трябва да стане прогресивна високоразвита държава, но за да стане такава,

Русия се нуждае минимум от 5-процентен годишен реален ръст, т.е. от съвършено различен икономически модел. Именно тук ще трябва да се прави промяната на модела в Русия. Какъв ще бъде, ще видим.

Заради това основното внимание беше съсредоточено към международната и военна част, в която личеше участието на Генералния щаб на Русия и на представителите на военно-промишления комплекс.

Новото послание съвпадна с 11-годишнината от речта на Путин в Мюнхен през 2007 г. Тогава основната му мисъл беше, че “един център на властта, един център на силата, един център на взимане на решенията”, т.е. САЩ, не само е неприемлив, но и невъзможен. Невъзможно е и онова, което тогава САЩ заявиха чрез Бжежински: “новият свят трябва да се строи срещу Русия и за сметка на Русия”.

Сега, 11 години по-късно Путин съобщи, че Русия е възстановила стратегическото равновесие със САЩ и Запада и даже изпревари САЩ в най-важната област – хиперзвуковите оръжия. Цикълът се затвори.

Путин напомни, че всичко започна с излизането на САЩ от Договора за противоракетната отбрана от 1972 г. с цел да бъдат изнесени оръжия и системи на САЩ по границите на Русия, с които да бъдат унищожени нейните стратегически ядрени сили. ПРО на САЩ се разполагаше под предлога за противодействие срещу Иран в Полша и Румъния.

Именно от онзи момент за Русия беше важно да възстанови стратегическото равновесие срещу САЩ и НАТО. Получи се. Русия възкръсна за пореден път чрез своята армия.

Това Путин съобщи в посланието от 1 март 2018 г. – стратегическата задача да се печели време за завършването на цикъла на превъоръжаването на армията беше реализирана.

Така наречената прозорец на възможностите за нападение на САЩ срещу Русия се затвори на 1 март 2018 г.

Путин каза – превъоръжихме се с нови технологии, да ни нападате вече е невъзможно и ще ви заболи много.

Прозорецът се затвори, влакът замина.

Новите оръжейни системи се произвеждат масово и влизат на въоръжение в армията. Това съобщи Путин на 1 март 2018 г.

Често такива моменти се сравняват с прекрачването на Рубикон, т.е. извършване на решителна крачка зад реката, която Цезар е преминал, въпреки забраната на Сената, към установяването на Римската империя.

От тази гледна точка оръжейното послание на Путин може да се сравни с нов Рубикон. Дали беше неочаквано за Запада не знаем, тъй като за повечето нови оръжия пишем отдавна, като единствени в цяла Европа. Но че беше болезнено за Запада е неоспоримо. В Кремъл най-накрая разбраха, че по-добре е да се страхуват от теб и да те уважават, отколкото да те презират за слабостта и да се стремят да те унищожат.

1 март за Русия беше много силен ход. Необратим – предупреждавахме ви, не ни слушахте, сега да видим какво ще правите.

Разбира се на Запад никой няма да тръгне да разговаря. Така са устроени. Такава им е системата. Сблъсъкът ще се задълбочава.

Но Русия вече има огромно предимство – хиперзвуково, на основата на потенциала на СССР и на нови разработки.

Заради това, когато Путин демонстрираше как абстрактни руски ракети поразяват някакви абстрактни флориди съвсем не беше абстрактно, а реално. Внимавайте, ние сме готови.

Путин и въобще руските военни нямат навика да съобщава нещо, което не е напълно готово. Съобщението за новите оръжия промени “играта”. Русия преминава в атака и във възстановяване на предишни позиции.

В Москва знаят какви са плановете на САЩ за Сирия, Украйна, Полша, Афганистан, КНДР и им съобщават онова, което би трябвало да ги вразуми.

За първи път от много години Русия показа “голямата тояга” в лицето на новата мултиракета “Сармат”. Замислете се.

В по-широк смисъл Путин постави всички приятели и съюзници на Русия под нейния ядрен чадър – хиперзвуков. Това е огромната разлика от миналото. Това е новият решаващ фактор за абсолютно всичко.

Като единствен аналитичен център в Европа /а може би и в света/, съчетаващ геополитиката, геоикономиката и войната, преди много години насочихме вниманието към хиперзвуковото ракетно оръжие на Русия и САЩ. В условията на новата Студена война хиперзвуковото оръжие става решаващият фактор.

Върху него САЩ започнаха да градят новата си стратегия за “мигновения глобален удар”. Русия отговори, че ще намери адекватен отговор, за да бъдат обуздани САЩ в тяхното поведение на световен жандарм. Значи, трябваше да бъдат изпреварени във въоръжаването, както стана по времето на СССР в средата на 70-те години, когато се появиха съветските уникални ракети със среден и малък радиус на действие “Пионер”, които станаха game changer.

Така се стигна до сегашния момент, за който в САЩ и НАТО мълчат като риби – че Москва първа направи онова, за което в САЩ мечтаеха дълги години и вероятно ще си останат с мечтите.

Руснаците въведоха с невероятни темпове хиперзвуковите аеробалистични бойни глави за най-новата руска ракета “Сармат” и показаха, че скоро Русия ще бъде единствената страна в света, която може в течение на половин час да унищожи всяка точка на планетата даже без да използва ядрено оръжие.

САЩ и НАТО са в шах, защото тази и други подобни ракети, които се разработват и в неядрения си вариант са именно онова оръжие на “мигновения глобален удар”, с което САЩ отдавна плашеха целия свят. Но САЩ се оказаха неспособни да създадат за своя глобален удар ракета с нужните характеристики – далечина, скорост, точност и надеждност, а “изостаналите” след 1990 г. руснаци за своя отговор я създадоха и сега могат да нанесат подобен удар срещу САЩ.

Това вече не е тайна. Целият свят знае, че такова оръжие Москва вече има в неядрено въоръжение. В ядрения вариант на “Сармат” за нанасяне на неприемливо поражение на САЩ е напълно достатъчна само една ракета. Повтаряме – само една ракета носеща 20 блока, без ограничение на полета.

Какво всъщност е хиперзвукът? Това е способността на всеки материален обект – самолет или ракета, маневриращ в атмосферата със скорост поне пет пъти надвишаваща скоростта на звука, така нареченото число на Мах, равно на 331 метра на секунда.

Във военната област това отдавна е постигнато. Междуконтиненталните балистични ракети летят със скорост 25 Маха. Но това правят в Космоса, т.е. в безвъздушно пространство на височини, в които няма въздух и съпротивление на въздуха и има възможност за аеродинамично маневриране и управление на полета.

Военните самолети това правят на височина от 20 до 25 километра, а космическите апарати – на височина не по-малка от 140 км /параметрите на ниската орбита/. Промеждутъкът от височина между 20-25 и 240-250 км се оказва недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон на височината – достъпен само за хиперзвукови летателни апарати, е с фантастични перспективи за бойната ефективност.

Защо хиперзвукът е толкова важен за военните? Отговорът е прост и се съдържа в три думи – скорост, точност, неуязвимост.

Хиперзвуковата ракета, летяща с огромна скорост, може да порази всяка точка на планетата в течение на един час, като, благодарение на своето качество да маневрира и коригира курса на време на целия полет, може да удари целта с точност до един метър.

Движейки се в плазмен облак ракетите остават максимално скрити и абсолютно невидими за системите за противоракетна отбрана. Повтарямe – никаква ПРО на САЩ. Заради това тези ракети превъзхождат всички образци оръжие, в това число и термоядрените боеприпаси.

Хиперзвуковият полет е незабележим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще даже не се предвижда създаването на средства за прехващане на подобни ракети.

Заради това със своето значение за стратегическата военна борба, този хиперзвуков пробив може да се сравни само със създаването на атомната бомба преди години.

Това означава, че налице е нова стратегическа ситуация в света с огромно превъзходство на Русия над САЩ.

Появата на серийното хиперзвуково оръжие извърши във военното дело истинска революция. Първият, който въведе на въоръжение тези летателни апарати ще получи по същество абсолютното оръжие, което ще решава всякакви стратегически задачи за кратко време и с минимални разходи. Ще може бързо и безнаказано да унищожи военно-политическото ръководство на всяка страна, например на САЩ, което не само няма да има никаква отбрана, но и няма да усети кога ще се изпари. Същото се отнася и за инфраструктурата на държавното управление и ключовите военни и икономически обекти.

По-просто казано – за един момент може да бъде обезглавен всеки противник и да бъдат парализирани неговите способности за съпротива и ответен удар.

САЩ отдавна водеха мащабна разработка на принципно нови средства за военно-въздушно космическо нападение, като имат намерение на рубежа на 2020 г. да преминат към използването на принципно нов клас въоръжение при доставянето на високоточно бойни глави до целта. На първо място става дума за развитието на хиперзвукови балистични ракети, както в ядрен, така и в конвенционален вариант.

Но американците, въпреки старанията си, не успяха да създадат даже експериментален прототип на това оръжие. Руснаците успяха да създадат не само прототип, но и пълноценен образец, който влиза в серийно производство.

Това разбраха и в САЩ и паниката е тотална.

За света руският хиперзвук се появи почти незабелязано. Бяхме сред малкото медии, които написаха, че на 21 април 2016 г. в Оренбургска област за проверка на хиперзвука в летателен апарат беше изстреляна балистична ракета и изпитанията са били успешни. След това дойдоха уточненията – пускът е бил от полигона Домбаровский на серийна ракета РС-18Б “Стилет”, като е изпробван хиперзвуков боен блок за тежката междуконтинентална балистична ракета от новото поколение – “Сармат”, която ще замени РС-18 “Сатана”.

Реално това означаваше, че в световните стратегически ядрени сили стана революция.

В ядрен вариант една ракета “Сармат”, както споменахме, е достатъчна да нанесе гарантирано на САЩ неприемливи поражения. А и в неядрен вариант “Сармат” ще стане супероръжие, съчетаващо колосалната скорост на междуконтиненталната балистична ракета с точността на попадението на съвременните крилати ракети. Става дума за това, че бойните блокове на балистичните ракети, даже на най-съвременните, имат кръгово отклонение /т.е. радиусът на кръга, в който попада блокът с вероятност 50 процента/ 220-250 метра. А радиусът на кръга, в който бойната глава попада с вероятност 99 процента е три пъти по-голям. Но маневриращата хиперзвукова бойна глава на “Сармат” ще може гарантирано да удари цел с точност до няколко метра. Хиперзвуков удар с точност до няколко метра!

Своята цел хиперзвуковата глава ще може да атакува даже през южния полюс, т.е. от направлението, на което американците нямат никаква инфраструктура за противоракетна отбрана.

Новата руска ракета базира в стационарна шахта, която остава боеспособна даже ако се окаже в огнената полусфера на близък ядрен взрив. Точността на най-съвременните междуконтинентални ракети е такава, че за гарантирано унищожение на руската шахта с вероятност до 99,8 процента този кратер трябва да има радиус не по-малко от 750-840 метра. Но за образуването на такъв кратер е нужна много мощна бойна глава, много по-мощна от онези, които сега имат повечето американски ракети. Освен това съществува и комплексът за активна защита на шахтите срещу навлизащи бойни глави на вражески ракети. Особеността на този комплекс е в това, че поразяването на въздушните обекти става с метални стрели и топчета с диаметър 30 мм на височина до 6 км. Те се изстрелват с огромна начална скорост до 2 км/сек. и създават над защитавания обект истински железен облак. Достатъчно е да се каже, че в един залп се съдържат до 40 000 поразяващи елемента, т.е. комплексът може да се счита за “противоракетна артилерия” за близко действие.

Първите такива комплекси, разработени още в началото на 90-те години, бяха изпробвани на камчатския полигон Кура, срещу реални бойни глави на ракетата “Сатана”.

Целта беше унищожена. За първи път Путин се изказа публично по тази тема през пролетта на 2004 г. след мащабните учения на руските въоръжени сили в севера на Русия в момент, когато в чужбина иронизираха отслабената и дезорганизирана от Елцин руска армия. Но именно тогава Путин, който като правило е внимателен със своите публични оценки, изведнъж съобщи на света сензационна новина и подчерта, че всяка дума има важно значение. Той каза: “На тези учения бяха извършени експеримент… Скоро руските въоръжени сили ще получат бойни комплекси, способни да действат на междуконтинентални разстояния с хиперзвукова скорост с голяма точност и с широка маневра по височината и направлението на удара. Тези комплекси ще направят безперспективни всякакви образци на противоракетна отбрана, съществуващи или перспективни”.

Подобно изявление направи през ноември 2006 г. тогавашният министър на отбраната Сергей Иванов. Той съобщи за успешните опити с принципно нова бойна глава за отечествените балистични ракети. Става дума за блок, който може самостоятелно да маневрира, избягвайки всякакви средства за противоракетна отбрана. Новият блок е унифициран и е приспособен, както за морските ракети Булава, така и за сухопътните ракети “Топол-М”, като една ракета може да носи до шест такива бойни глави.

Това означава, че в сравнение с бойните блокове на съветската “Сатана” новите руски хиперзвукови бойни глави съществено подобриха и разшириха параметрите за маневриране, едновременно намалявайки своите масогабаритни характеристики. По-просто казано тяхната маневра стана по-енергична и по-широка, а размерите и теглото – по-малки.

При “Сармат” нещата ще са още по-силни.

За сметка на това, че тази ракета лети не по класическа балистична, а по ниска траектория, времето за долитане до целта се съкращава, а хиперзвуковата маневрираща бойна глава ще лети в атмосферата доста по-дълго, но от своя страна ще увеличи възможностите за своето бойно използване. Но най-главното е, че новият боен блок на “Сармат” /американците го наричат Ю-71, а руснаците – 4202/ е управляем по време на цялата траектория на своя полет. А ако това е наистина така, ако руснаците са успели да решат този най-сложен проблем за дистанционно управление на бойната глава, летяща в атмосферата в плазмен облак с колосална скорост, точността на нейния удар може да се сравнява с точността на GPS или на Глонасс, т.е. до няколко метра. Повтаряме, това е ракета, която лети в плазмен облак.

Всичко това означава, че след въвеждането на “Сармат” Москва, даже без използването на ядрено оръжие, ще получи уникалната възможност за глобален изпреварващ удар, т.е. да унищожи на Земята всяка цел с известни координати в течение на 30-40 минути.

С ядрено въоръжение “Сармат” ще нанесе гарантирано неприемливи унищожения на САЩ с минимално количество ракети.

Още в началото на 60-те години тогавашният секретар на отбраната на САЩ Роберт Макнамара въведе понятието за “гарантирано унищожение на противника”. Според неговия критерий това означава нанасяне на ядрен удар, при който ще загинат от една четвърт до една трета от населението и ще бъдат разрушени две трети от промишления потенциал на вражеската страна.

За гарантирано унищожение на СССР Макнамара считаше за достатъчно да бъдат взривени на неговата територия до 400 термоядрени заряда с мощност по един мегатон всеки. От своя страна Комитетът за стратегически оценки на САЩ заяви, че убийството на американската нация може да бъде постигнато с взривяване на нейна територия само на една 100-мегатонна съветска ракета.

След разпадането на СССР в Пентагона родиха поредната концепция за неприемливите унищожения. Това е удар, с който може гарантирано да се спре противника от каквито и да било враждебни действия. Именно този поглед на Вашингтон за достатъчността на неговия стратегически потенциал днес е основата за ядреното възпиране на Москва. Засега обаче никой не може смислено да обясни какво в САЩ разбират под този термин. Неприемливи може и да са последствията от масиран ядрен удар или даже от взривяване на един ядрен заряд на територията на противника.

От друга страна всички експерти твърдят, че прагът на неприемливите щети за САЩ е много по-нисък отколкото преди 20-30 години, защото днес те имат много по-сложна държавна и финансово-икономическа структура, на която е по-лесно да бъде нанесен смъртоносен удар. Така например за гарантирано унищожение на САЩ, според формулата на Макнамара, в случай на използване на тежките руски ракети “Сатана” ще са достатъчни и десетина бройки. А за нанасяне на неприемливи щети е достатъчна и една.

Да се докаже това може с прост приблизителен разчет, от който ще се разбере защо американците нарекоха съветската тежка ракета “Воевода”, именно “Сатана”.

Днес в САЩ една трета от населението живее в три гигантски мегаполиса. Североизточният е от Бостън до Вашингтон, където живеят не по-малко от 50 млн. души. Езерният, около големите езера от Чикаго до Питсбърг, с не по-малко от 35 млн. И Калифорнийският – от Сан Франциско до Сан Диего с непо-малко от 20 млн. Зоната на тези мегаполиси относително е малка, тяхната обща площ е само 400 000 кв. км, но на тях се произвежда повече от половината американски БНП.

Значи, за унищожението на тези райони и тяхната инфраструктура са достатъчни 10-12 ракети “Сатана”.

И така, според американски данни, при взрив на ядрен боен блок с мощност 1 мегатон в радиус 10 километра ще са убити и ранени веднага, без да се броят онези, които ще умрат от радиацията, епидемията, липсата на медицинска помощ, 50 процента от хората. По този начин площта на поражението на една “Сатана” може да е 314 кв. км. Значи, с една ракета, носеща 10 бойни блока може да се покрият 3140 кв. км, а с десет – 31 400 кв. км. Това е зона на пълно унищожение. Ако се добави зоната, която след взрива ще бъде унищожена в не по-малко от 25 процента, зоната ще се увеличи до 56 000 кв. км. А това вече са 15 процента от цялата територия на мегаполисите. Ако се отчете, че целта на руските ракети ще бъдат най-важните инфраструктурни обекти, центровете на държавното, административното и финансово-икономическо управление може да се предположи, че тази инфраструктура ще бъде унищожена напълно. В пара ще се превърнат Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Лос Анжелис и Сан Франциско.

Това означава, че за гарантирано унищожение на САЩ ще са достатъчни само 10-12 руски “Сатана”, като всяка от тях може да донесе до САЩ един тежък термоядрен заряд с мощност 20 мегатона или десет леки маневриращи бойни глави с мощност не по-малко от 750 килотона всяка. А за нанасяне на неприемливи щети е достатъчна само една руска ракета “Сатана”. “Сармат” е даже по-ефективна.

Какви са изводите от този най-важен процес в областта на световното въоръжаване – въвеждането на хиперзвуковото ядрено оръжие?

На първо място, Русия си върна безспорното лидерство в областта на стратегическите ядрени въоръжения, даже по-силно, отколкото по времето на СССР. Оттук нататък всеки опит на САЩ, НАТО или друга държава да постигнат военно превъзходство над Русия е обречен на неизбежен провал.

Това означава, че военната победа над Русия, както и по времето на СССР, става невъзможна. Всичко това в обозримо бъдеще ще превърне Русия отново в лидер на съпротивата на имперското глобализиране и в защитник на традиционните ценности на всички народи пред глобалната агресия на Запада.

АНАЛИЗИ

Уиткоф отново отиде при Путин, а Кремъл определи разговора като конструктивен. Украйна се готви за прекратяване на подкрепата от САЩ

Руският президент Владимир Путин разговаря в Кремъл с американския специален пратеник Стив Уиткоф, съобщи прессекретарят на Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС.

Разговорът между руския президент Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стивън Уиткоф, който се проведе в Кремъл на 25 април, сближи позициите на Русия и САЩ не само по въпроса за Украйна, но и по редица други теми.

Това заяви помощникът на руския лидер Юрий Ушаков пред журналисти след близо тричасовата среща.

„Разговорът ни позволи да сближим допълнително позициите на Русия и Съединените щати не само по темата за Украйна, но и по редица други международни въпроси“, каза той.

По думите на Ушаков тричасовият разговор е бил конструктивен и много полезен.

Той добави, че „беше обсъдена възможността за подновяване на преките преговори между представителите на Руската федерация и Украйна“

Това е втората срещу между Путин и Уиткоф за последните две седмици и четвъртата от началото на годината. Предишната се състоя в Санкт Петербург на 11 април и продължи над четири часа, припомня агенцията.

В дневния ред е решаването на украинския въпрос. Песков вече е отбелязвал, че проблемът има много аспекти, “материята е много сложна и затова по правило разговорите са доста продължителни”.

В Кремъл определят контактите с Уиткоф като извънредно полезни и подчертават, че това е много добър и надежден канал за запознаването на Путин и Тръмп с позициите на другата страна.

Пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф се среща с Владимир Путин в Кремъл в момента за важни разговори.

Обърнете внимание, че Путин говори английски. pic.twitter.com/xWIeDGD6V3

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

На видео, публикувано от пресцентъра на Кремъл, се вижда как Уиткоф и Путин се ръкуват и си разменят любезности, преди да седнат в двата края на овална маса. Путин е съпровождан от своя съветник по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков и от ръководителя на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев. “Как се чувствате, г-н президент?”, обръща се Уиткоф към Путин. “Добре, благодаря Ви! А Вие как се чувствате?”, отговаря руският президент и подава ръка на Уиткоф. “Много се радвам да Ви видя!”, добавя специалният пратеник на Белия дом. След което двамата с Путин се отправят към масата за преговори.

Настоящото му посещение в Москва се провежда, ден след като Тръмп разкритикува руските удари с ракети и дронове срещу Киев, при което загинаха най-малко 12 души. Президентът написа в социалните мрежи “Владимир, спри!”.

Същевременно обаче американският президент заяви, че Русия вече е направила “доста голяма отстъпка”, като се е отказала да превземе цяла Украйна. “Следващите дни ще бъдат много важни. В момента се водят срещи. Мисля, че ще сключим сделка. Мисля, че се приближаваме”, заяви той вчера пред репортери.

Украйна се готви за най-лошия сценарий

Киев се готви за възможно оттегляне на по-нататъшна подкрепа от Съединените щати. Това съобщава Bild, позовавайки се на източник от украинското правителство.

“Ние се подготвяме за най-лошия сценарий. А именно – за края на подкрепата от Съединените щати”, цитира изданието своя източник. Служителят, пожелал анонимност, казал още, че има нарастващо разочарование в украинското ръководство от мирния план, предложен от Вашингтон, както и липсата на натиск от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп върху Владимир Путин и нежеланието на американската страна да засили санкциите срещу Русия.

“Надявахме се, че това е само неговата тактика на преговори. Но той не оказва натиск върху Путин, не налага никакви санкции и дори не изразява публично възмущение от бруталните атаки срещу мирни украински граждани”, обяснил източникът.

Той подчертал, че предложените от САЩ условия на мирното споразумение не отговарят на интересите на Украйна. “Това, което е записано на хартия и това, което получаваме като сигнали по време на преговорите, е неприемливо. Ние няма да се предадем просто така. Дори правителството да иска да направи това, а това не е така, народът ще се изкаже против”, добавил източникът.

Сега, както пише Bild, украинската стратегия е да търси преразглеждане на американските условия, като същевременно провежда консултации с лидерите на европейските страни. По-специално, като част от тези усилия се очаква президентът Володимир Зеленски да се срещне с Доналд Тръмп на церемонията за сбогуване с папа Франциск, която ще се състои в събота, 26 април.

На 18 април Тръмп каза, че преговорите за прекратяване на войната в Украйна са “близо до кулминацията си” и предупреди, че ако скоро не бъде постигнат напредък, Съединените щати могат да се оттеглят от процеса.

На украинската страна беше даден проект за мирно споразумение на една страница, в който ясно се посочва, че това е “последното предложение” на Вашингтон. Според Axios планът призовава за признаване на анексирането на Крим, както и запазване на руския контрол върху окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. Като част от компромиса Украйна ще получи официален контрол над Запорожката АЕЦ, но тя ще се управлява от Съединените щати. Други условия включват Киев да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО и да подпише споразумение със САЩ за съвместно разработване на природните ресурси на Украйна. Освен това Тръмп обещава да премахне всички санкции, наложени на Русия след 2014 г.

На 23 април в Лондон беше планирана среща на външните министри на Великобритания, Франция, Германия, Украйна и държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Ден преди това обаче Владимир Зеленски за пореден път публично заяви, че Украйна никога няма да признае анексирането на Крим. Тази позиция доведе до отказа на Рубио да участва в преговорите. Ръководителите на външните министерства на Франция и Германия скоро взеха подобни решения. В резултат срещата се проведе на по-ниско ниво.

Изявлението на Зеленски предизвика острата реакция на Доналд Тръмп. Той обвини украинския президент в удължаване на войната и каза, че “след три години Зеленски може да загуби страната”. На 24 април украинският президент обяви, че никакви мирни споразумения не могат да противоречат на Конституцията на Украйна. Той каза, че предложения за алтернативно мирно споразумение са били представени на Тръмп за разглеждане.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Фалшива демокрация с фалшив Коституционен съд водят до тирания

Ретроградността, комбинирана с невежество, чисти пътя към авторитаризма

Конституцията и законът би трябвало да дават гаранции за независимостта и безпристрастността на Конституционния съд като върховен пазител на основния закон и ценностите на демокрацията. 12 съдии, избирани и назначавани от Народното събрание, президента и съдебната власт – все институции, които по определение са носители на демокрацията и разделението на властите. Самите съдии по правило са юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15-годишен юридически стаж. Ротацията на 9-годишните мандати е през 3 години, съставът се подменя на части постоянно, за мнозинство трябват поне 7 съдии. На теория изглежда чудесно.

Въпреки всички гаранции обаче, КС е отражение на държавата в момента на попълването на квотите в него. Той отразява институциите, които го попълват. Виждаме какво мисли президентът, какво е нивото на компетентност и какви са пазарлъците в парламента, ясно се очертава моралът, на който носители са двете върховни съдилища. И когато живеем в демокрация, ама не съвсем, тогава и КС е КС, ама не съвсем.

Имайки криза, предизвикана от опита на задкулисието напълно да овладее държавата, е съвсем логично, че то би се прицелило в реперите на справедливостта и правовия ред. КС по презумпция е такъв. Въпреки че някои от решенията им разколебават това (справка – делото за Истанбулската конвенция).

Ако президентът има някои ретроградни възгледи, няма как да очакваме да не прати юристи с консервативни нагласи в КС, за които Европейския съд за правата на човека, например, е плод на либералния заговор. Ако имаме пореден

парламент, който е абсолютно политическо дъно,

как да очакваме квотата му да е заета от хора, които не са калинки. Всъщност, в случаите, когато през парламентарната квота се е промъквал някой читав, то е било, за да бъде замазан скандал. Като например този с Венета Марковска. На партийните лидери и през ум не бива да им минава да пращат в КС хора от типа на Десислава Атанасова. Дори да приемем, че тя е добър юрист (за което няма доказателства), то дългата ѝ партийна кариера не може просто да бъде заличена с магическа пръчица и един ден тя да се събуди независима от ГЕРБ, без които вероятно още щеше да е юрисконсулт в русенската психиатрия. Атанасова винаги ще бъде свързвана с ГЕРБ и това ще я преследва с всяко гласуване като конституционен съдия, винаги ще има съмнения в нейната независимост и безпристрастност.

Между другото, с дипломата си от УНСС тя е вторият член на КС от създаването му насам, който не е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Свети Климент Охридски, Алма матер. Първият беше Анастас Анастасов, пак партиец от ГЕРБ, завършил Висшия институт на МВР в Симеоново. Вероятно около избора му за конституционен съдия щеше да се развихри голям скандал, ако не беше станала издънката с Венета Марковска. Но Анастасов си изкара 9-годишния мандат и вече си е в конституционна пенсия.

Атанасова го надминава,

защото беше определена от правителството и за представител на държавата във Венецианската комисия. Постът не носи материални облаги, но е много престижен. Комисията е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Страните изпращат в комисията експерти, които трябва да работят не в интерес на държавата си, а като независими специалисти. Венецианската комисия се произнася по съответствието на законопроекти с конституционни норми, фокус са и изборни процедури, права на малцинства и т.н.

След като Атанасова стана конституционен съдия, при това с подкрепата на ПП-ДБ, изборът на Орлин Колев едва ли изненада някого. Въпреки че негов конкурент беше Йонко Грозев, доскоро съдия в Съда в Страсбург с безспорен авторитет, чиято номинация първоначално беше направена от ред уважавани юристи, а след това и припозната от ПП-ДБ. Изборът на Колев, случил се с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и хората на Делян Пеевски, изобщо не беше убедителен, макар и формално той да има нужния стаж, за да заеме поста. Но явно всичко е било отдавна подготвяно, защото Колев в последните седмици не излизаше от тв студията.

Куп казуси висят в момента в КС, но

едва облякъл тогата, Колев получи най-важното дело

– това, което ще определи дали Борислав Сарафов ще стане титулярен главен прокурор за следващите 7 години, след като вече навъртя почти 2 като и.ф. Ако това се случи и Сарафов изкара мандата си, а не бъде свален без време като предшественика си Иван Гешев, той ще е най-дълго управлявалият главен прокурор в най-новата ни история.

Делото в КС трябва да реши дали са в синхрон с Конституцията законовите промени, прекратили процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, забранявайки и на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. Делото беше образувано по искане на състав на Върховния административен съд, пред който пък Сарафов оспори прекратяването на процедурата.

Проблемът с Орлин Колев идва от това, че междувременно той не веднъж се изказа, че въпросните промени в Закона за съдебната власт са противоконституционни. Затова и редица юристи призовават той да се оттегли като докладчик по дело №5/2025. Едва ли ще го направи обаче. Факт е, че докладчикът по делото не го решава еднолично, че неговият глас е един от 12. Но все пак в случая очевидно имаме един предубеден съдия. Предстои делото да бъде разгледано по допустимост. Тогава може да се очаква, че ако има някакви здрави сили в КС, този въпрос поне ще бъде поставен на обсъждане. “Сега” опита да получи коментар от Орлин Колев, по темата. Той поиска въпросите да му бъдат пратени през КС и така и не отговори.

Също така прави изключително лошо впечатление, че изглежда ВАС е чакал клетвата на Колев, за да сезира КС с въпросите, поставени от Сарафов. В КС делата се разпределят по вътрешни правила – по реда на постъпването им по старшинство на съдиите. Т.е. разпределението започна от председателя и след това останалите по точно определен ред. Когато в състава влезе нов член, той поема първото ново дело и след това се “вмества” последен в реда за разпределение. Този начин на разпределение не е регламентиран в закона, но е възприет от КС от години.

Справедливостта трябва да е и видима.

Обществото трябва да е убедено в безпристрастността на съда. С дело №5/2025 г. това няма как да се случи.

Да го броим ли за предварително решено в полза на Сарафов? Засега изглежда точно така. И то дори не толкова заради пристрастния докладчик, а заради всички знаци на сериозно окопаване, които идват от прокуратурата. Нов Висш съдебен съвет скоро няма да има, тъй че същата компрометирано мнозинство, действащо от октомври 2022 г. ще гласува и за Сарафов. А после ще избере и следващия председател на Върховния административен съд.

Има ли решение? Ако мнозинството в КС взема решенията си под натиск, то той трябва да е обществен натиск да действат по закон и съвест. Иначе в КС ще остане да властва ретроградността, комбинирана с невежеството. А това би било твърде слаба спирачка, която може да се окаже крайно достатъчна България да се засили окончателно към авторитаризма и тиранията. И всички трябва да сме напълно наясно с това.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Глобализацията приключва. Връщаме се в нормалния свят.

Франсоа Лангле: Глобализацията приключва. Върнахме се в нормалния свят

Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат.

Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него, казва френският икономически журналист Франсоа Лангле пред “Фигаро”.

– Как трябва да тълкуваме внезапната промяна на Доналд Тръмп, който отложи реципрочните мита за 90 дни, точно в деня на влизането им в сила? Заради финансовите пазари ли го направи?

– Да, очевидно. Миналата сряда положението заплашваше да излезе извън контрол със сриването на американските облигации и високия риск от финансова криза. Имаше и охкания на олигарси тръмписти, които явно не са чели програмата на президента преди да финансират кампанията му със стотици милиони долари и да му се преклонят. Технологичните предприемачи, финансисти и петролни босове от Пермския басейн получиха паническа криза, виждайки как курсът на черното злато се срива в началото на седмицата. Плачът на «Big Oil», «Big Tech» и « Big Money » беше прекален.

Тръмп удари твърде силно. Офанзивата му беше зле премерена, както по своя периметър – всички или почти всички страни в света – така и по своя размах, с безумни мита. Така че той мигна първи. С него ще трябва да свикнем с “бързи и яростни” преговори, като в онези автомобилни състезания, в които два болида се хвърлят един срещу друг и трябва да контролираш страха си, за да се отдръпнеш от пътя в последната секунда преди сблъсъка. Трябва да отбележим също, че към днешна дата Тръмп получи това, което искаше: отваряне на прозорец за световни преговори за продажба на достъпа до американския пазар възможно най-скъпо. В допълнение с универсална такса от 10% като начална точка, която вече е одобрена. Така че да не говорим за поражение. Засега всичко е съобразено с плана на президента.

– Какъв е този план и как да тълкуваме митническата офанзива на американския президент, която доведе до катастрофална борсова сесия в Азия и Европа в началото на миналата седмица ?

– Доналд Тръмп е бизнес маниак, който иска да прави пари от всичко. Обявеното увеличение на митата показва, че периодът на безплатен достъп до американския пазар приключва. Питър Наваро, американският търговски и индустриален съветник, беше определил цената на този нов пазар: той се надяваше да възстанови 600 млрд. долара годишно, за да може впоследствие да намали корпоративните данъци в страната. Така че навлизаме във фаза на наддаване за 90 дни.

Този план не е прищявка, той бележи последния етап от процеса на отслабване на световния господар, който беше Америка. От ерата на Обама бившата американска суперсила еволюира и изпраща едно постоянно послание: ние се оттегляме от световните дела. През 2013 г. президентът демократ постави “червена линия” по отношение на Сирия, преди да даде заден ход и да не нареди удари срещу сирийския режим след атаки с химически оръжия в предградието на Дамаск. През 2016 г. Доналд Тръмп продължи тази политика с обявената цел изолационизъм. Джо Байдън последва неговите стъпки с катастрофалното изтегляне от Афганистан и отказът да изпрати войски да се бият в Украйна.

Доналд Тръмп отива по-далеч в тази логика, като се обръща агресивно срещу своите съюзници, защото иска да постави защитата на Америка преди всичко. В очите на президента на САЩ поддържането на световен ред, подкрепяйки своите съюзници и многостранни организации, като Световната търговска организация, вече не е интересно от гледна точка на печалбите. Това струва твърде много пари в икономически план и твърде много хора във военно отношение. Според британския историк Пол Кенеди САЩ навлязоха в ситуация на “имперско свръхекспониране”, моментът, в който ресурсите на суперсилата вече не са достатъчни за финансиране на военни епопеи в четирите краища на планетата.

Великобритания го преживя между 1880 и 1914 г. Днес според Тръмп най-доброто съотношение качество-цена, за да могат САЩ да останат начело, е Maga: «Make America Great Again» (Да направим Америка отново велика). Следователно той пропилява капитала на меката сила, натрупан от неговите предшественици, който им позволи да ръководят световния ред. Една велика сила не може да се обърне срещу всички. Тя трябва да вдъхва доверие и възхищение у своите съюзници. Но Тръмп не го интересува, защото това не е неговата стратегия.

– Пекин обеща във вторник “да се бори докрай” в тази търговска война. Впрочем временното прекратяване на митническите тарифи не засяга Китай, на който бе наложена допълнителна такса? Това началото на китайско-американска ескалация ли е?

– Китай няма да отстъпи, защото вярва, че е дошло времето да утвърди силата си срещу Америка и най-накрая да заеме мястото, което Западът му открадна през 1842 г. с Договора от Нанкин, сложил край на Опиумната война. Това е часът за големия сблъсък. За Пекин Тръмп е само последният, гримасничещ етап на американския упадък, политическата поза на отслабналата суперсила – и това не е невярно. Обратно, според Доналд Тръмп търговската конфронтация е начин да “удари” Китай, да го изолира. Зад тази икономическа война стои китайско-американското съперничество за лидерството на световния ред, което ще бъде големият въпрос в близките години.

Значителните структурни слабости на Китай вероятно карат Си Цзинпин да мисли, че прозорецът на възможността да надделее може би ще се затвори след пет години. Първата слабост е, че китайският икономически модел се основава на свръхинвестирането на компании, свръхкапацитет, свръхчислени компании. Пекин произвежда, за да не прави нищо друго, освен да наводнява пазарите със стоки, които никой не иска, което понижава цените и подхранва един вид световна дефлация. Това не решава проблема с потреблението в страната. Противно на Япония, Тайван или Тайланд, вътрешното потребление не е изместило външното търсене. Защото, за разлика от тези страни, империята отказва да позволи на валутата си да поскъпне, което свива доходите на домакинствата и поддържа зависимостта от външните пазари.

Освен това Китай е на прага на зрелищен демографски срив. Между 1980 и 2017 г. 240 млн. души в активна възраст се присъединиха към редиците на световната работна сила, което обясняваше китайския бум. Днес 10 млн. души между 15 и 64 г. изчезват всяка година. Китай беше заводът на света, той ще се превърне в старческия дом на планетата.

– Дали САЩ гледат на спада на борсовия пазар като на “преходен период” към нова златна епоха и обновена американска мечта?

– За Доналд Тръмп борсовият срив беше много полезен: той размекна партньорите. Този предупредителен изстрел го постави в позиция на силата. Доказателството: светът се втурна да преговаря за митническите тарифи. Но сривът на облигациите все пак го принуди да преразгледа стратегията си. Каква роля изигра Китай в тази масова продажба на американски облигации? Дали искаше да предизвика някакъв “валутен Пъл Харбър” срещу Америка, който може да продължи само с по-нататъшни финансови смущения? Във всеки случай китайците залагат на отслабването на доверието, което вдъхваше доларът, и на международна валутна реформа. Вероятно имат право. Американската свръхсила и нейната мека власт можеха да поддържат фикцията за неограничена финансова мощ, с долара като световна котва. С Тръмп това приключи. Той вече няма съюзници, а само задължени и жертви. Това е съвсем друг свят, много по-крехък отпреди, където неприязънта срещу Америка ще набира сила, което служи на целите на Китай.

– Опитва ли се Тръмп да разизиграе картата на президента на народа срещу финансовите елити? Може ли да проработи тази стратегия?

– Това е безспорно. Видяхме го с постановката с работниците при представянето на митническите такси. Нека не се заблуждаваме: свободната търговия деиндустриализира вътрешността на нашите страни. Тази стратегия имаше двама големи бенефициенти, потребителят и акционерът, но тя причини жертви. Противно на онова, което твърдеше американският икономист Пол Кругман преди тридесет години, който по-късно се отказа от думите си, международната търговия с Китай нанесе щети на заетостта. Анализът на Тръмп в политическата икономия е добър. Митническите тарифи са един от инструментите за възстановяването на покупателната способност на средните класи, проблемът е, че те бяха въведени в безпорядък и по опасен начин с този всеобхватен залп. Но реиндустриализацията ще отнеме време.

– Може ли да се анализира тази последователност като форма на “интелигентен протекционизъм”, който се обръща срещу Европа?

– Перифразирайки Реймон Арон, Тръмп прави история, но не познава историята, която прави. Той се подготвя за друг, протекционистки свят, с по-големи търкания и възраждане на границите. Той е точката на промяна между тези два свята. Самият Тръмп обслужва една много мощна тенденция, която се изразява в нашите общества от десет или петнадесет години. Той отговаря на търсенето на ред и авторитет от населението, което е също знак за недоверие към традиционните елити, които от своя страна защитават свят с по-малко ред и граници, за да се занимават със своите бизнес дела. Не знам каква ще е съдбата на този мандат. Малко вероятно е да приключи, както е предвидено. Но е вероятно идеите, защитавани от крайния американския президент, след това да бъдат подети от по-благородни политици, в моралния смисъл на думата. Доналд Тръмп е само карикатурно и грубо въплъщение на движение, което го предшестваше и ще продължи след него. Тази тенденция е извън него.

– Приключват ли ерата на свободната търговия и разюзданата глобализация? Само отклонение ли бяха те?

– Да, преживяхме отклонение, изключителен микроклимат, който не беше нормален свят и който ще ни си струва учудващ след десет години. Либерално отклонение, чийто граници можем да очертаем. Началото беше падането на Берлинската стена през 1989 г., допълнено от излизането на Китай на световния пазар няколко години по-късно. Тази събития премахнаха геополитическия риск. Изведнъж компаниите се втурнаха в четирите краища на планетата, те глобализираха икономиката. Финалната межда беше инвазията в Украйна на 24 февруари 2022 г., която върна геополитическия риск, което кара компаниите да се върнат у дома. Връщането на Доналд Тръмп на власт ще засили още повече това центростремително движение на компаниите и капитала, от перифериите към техните родни или приятелски земи.

Това отклонение на напреднала глобализация съответстваше на апогея на американската мощ, която вече нямаше съперници. И това не е случайно. Една хиперсила плаши всички останали и следователно кара риска да изчезне. Освен това тя пуска в обръщение световна валута и определя универсалните правила за търговията. Преживяхме това между 1860 и 1914 г. с Pax Britanica (на латински “британският мир”, по модела на Pax Romana, бел. ред). Великобритания беше световният господар преди да бъде прекъсната от атентата в Сараево и неговите последици. Войната в Украйна току-що прекъсна американското превъзходство и върна геополитическия риск в Европа, така както избирането на Тръмп.

Така че преживяхме период на глобализация, какъвто има всеки век. Повече няма да го видим през живота си. Върнахме се в нормалния свят, този, който преобладава най-често, когато великите сили се сблъскват. В който, освен това, в момента короната на световния господар е заплашена. И за първи път от 1492 г. тази корона може да премине към незападен представител – Китай.

Превод от френски: Галя Дачкова