• Кеворк Кеврокян: Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци?

МЪРТВИЛО

Повечето медии не намериха време и място за скандала с украинската делегация, която не бе допусната от хора на „Възраждане“ да стигне до площадката на АЕЦ „Белене“. Украинците идвали, за да огледат двата реактора, закупени навремето за неосъществената ядрена централа – надявали се те да им бъдат подарени.

Дали няма да станем най-щедрите донори на Украйна, докато ние самите сме си едни просяци? И ще си останем такива, ако продължаваме да съобразяваме всичко по-важно с нечии чужди интереси, а понякога и с нечии унизителни капризи.

„Огледът“ на реакторите съвпадна с една друга щуротия: това бе отказът на Гордана Силяновска, новоизбраният македонски президент, да използва официалното име на страната си, а да я нарича само Македония. И това е само началото.

Трябва да очакваме в най-скоро време тя да прекръсти България на „Североизточна Македония“, като нищо, кой ще й попречи.

Къде е сега френският президент Макрон, който мишкуваше като посредник между нас, щедрите глупаци, и скопяни – и, в крайна сметка, им даде кураж да изхвърлят на сметището Договора от 2017 година, за който се тръшкахме толкова екзалтирано. Да не забравяме и Урсула, която даде допълнителна смелост на скопяни, когато призна „езика“ им.

В справката за България в Уикипедия трябва да се добави една кратка бележка:

„ТОВА Е ДЪРЖАВАТА, КОЯТО НАЙ-ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЪГАНА“.

Съвсем между другото започна и кампанията за изборите на 9 юни. Тя си е пълно мъртвило – очаквано Народа пет пари не дава за нея.

Но видимо пасивни са дори и самите участници в изборите. Цяло чудо е откъде намират енергия анализаторите, за да съчиняват конструкциите си и сетне сами да ги опровергават.

Отново ставаме свидетели на нелепо словесно прахосничество от тяхна страна. И това е неизбежно при липсата дори на една свястна идея, която да се открои сред партийния бъбреж – отблъскващ заради своята вялост и несмисленост. Истински героизъм е да умуваш върху нищото, но анализаторите приемат и този риск.

Повечето от тях поддържат познатата лакърдия за „Сглобката“- кой и срещу какво ще кандиса отново да се съеши с толкова отвратителните си политически опоненти. Съешването е единствената тема напоследък, макар в нея да не може да се открие нищо любопитно или остроумно, а отгоре на всичко тя е лишена и от всякакъв сексапил.

„Сглобката“ се превърна в метафора на шарлатаниите, в които ни въвлякоха кирчовци. Тя вече се схваща като изражение на окончателният разрив на политиката с гласоподавателите.

Политиката се затвори в този курник – по-справедливо ще бъде така да наричаме „Сглобката“. Хората са без значение за нея, тя не достига до тях – освен в най-примитивните си форми. „Сглобката“ им каза „Чупката!“ – и толкова. Изглежда, че и хората достигнаха до своя предел на непоносимост към политиката.

„Сглобката“ бе израз на крайното отчуждение от истинската политика и вътре в Политическата Секта. Вече дори и противоборствата между различните субекти са притворни – и те не го крият. Това изобщо не са истински идеологически вражди, а калтащини на лична основа, при това лишени от всякакво въображение. Сговорчиви са единствено за всевъзможни предателства. Не виждаме едри идеи, които да ги предизвикат към сериозни сблъсъци.

Крайните критици могат да оприличат „Сглобката“ на глутница, която се самоизяжда, понякога дори без да стане ясна причината за това.

И всички участници в нея, без изключение, загубиха по нещо – най-малкото, защото бяха омърсени прекалено кръвожадно.

Колкото и да е претръпнала публиката, и тя все нещичко попи от тази варварщина. Доскоро в изборните кампании Миналото старателно бе използвано – главно като присъда или алиби. С него бе злоупотребявано неизменно през всичките години на злощастния Преход. Текущите престъпления, някои от които несравнимо по-нагли от аферите на предишни години, бяха замазвани с измислици, а много по-често и с откровени лъжи за Миналото.

От друга страна, крупни престъпления от 90-те години на миналия век, като например Криминалната Приватизация, бяха някак прикрити и дори оправдани. Народната енергия ловко бе дирижирана – и площадите се деряха срещу кабинета на Орешарски, примерно, но не и срещу Костовата приватизация – а тя обедни по неописуем начин държавата.

Сега вече окончателно спряха да ругаят „комунягите“ – а то не е и прилично, след като някои от най-активните късни/фалшиви „антикомунисти“ произхождат от червени фамилии. Тъкмо те успяха да наложат един фатален трафик и, в края на краищата, да натъпчат главите на поне две поколения с лъжи за Миналото. Тази ловкост не може да им се отрече. А пък и медийни келеши, готови да ги обслужват, винаги ще се намерят. Липсваха им големи идеи, но пък в замяна на това усърдно произвеждаха големи лъжи. „Антикомунистите“ сложиха началото на газовата ни зависимост от Русия, но приписаха това на Виденов. Да не говорим за продажбата на „Нефтохим“ и всички останали далавери.

Късният български антикомунизъм е песен, пята от пиян слепец. Някой ден трябва да се изследва фалшивия антикомунистически сомнамбулизъм. Прави са онези истински страдалци, които казваха, че по-отвратително нещо от комунизма е само късният антикомунизъм.

И тъй, постепенно нагласиха Миналото по собствените си мерки и нужди. Превзеха и училището/образованието и оставиха там най-зловещият си отпечатък: днешните млади са с увредено чувство за идентичност. И изобщо са лишени от способността да различават Истината от Лъжата. Те дори няма да обърнат внимание на елегантното предупреждение на един автор: „Лъжите са като хлебарките – видиш ли една, значи има и други“.

Наредбата на Европейската комисия от септември 2023 година за „свободно“ отглежданите кокошки, която цитирах в предишната си дописка, не събуди възмущението, което очаквах. А дори само един неин член – този за грижата за умствените възможности на кокошките – би трябвало да вбеси публиката и тя да напълни площадите.

Изглежда, че и съпротивителните сили на Народа са закърнели, за провидческите да не говорим. Другото обяснение е, че той гледа на въпросната наредба и на други, подобни на нея, като на някаква неуместна чиновническа шега. Брюкселските големци обаче никак не се шегуват, те казват в прав текст, че кокошките са еднакво важни, ако не и по-важни от хората.

Кога ще дойде времето, когато един нормален българин ще бъде преглеждан задължително поне два пъти годишно от лекар – както се полага на една свободно отглеждана кокошка.

Или ще се полагат специални грижи за „физическите, умствените и поведенческите му възможности“…

Ще ни баламосват с кокошки – всякакви, докато забравим, че Животът е нещо далеч по-сложно от една брюкселска директива.

Има от какво да се плашим.

Но ние сме обречени нашите страхове да се движат в бавна процесия – както се пееше в една песен.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes