БЛОГ

СЛЕПЦИ ПЪЛНЯТ ДУПКИ

Телевизионната камера има и способността съвсем непринудено да предизвиква изговарянето на глупости – и това все повече се превръща в единственото й предназначение, особено когато пред нея се гърчат политици.
Министърът на регионалното развитие, например, наскоро направи епохално откритие: дупките по пътищата щели да бъдат ликвидирани – като се запълнят!
Нямало да бъде лесно, понеже проклетите пътища имали доста голям период на използване – не се кръстете, точно така каза, български министър е, все пак.

Телевизиите охотно се присъединяват към подобни откривателства, драго им е да са съавтори на откровени дуращини.
Днес в тях няма нито един човек, който да подкара въпросния министър към някоя дупка и да я запълни с него – с думи, имам предвид.

На тия хора трябва да им се забрани и да цитират – особено ББ, защото в старанието си да му изпишат най-рунтавите вежди най-често му вадят някое око.
Накрая Новият Самуил ще води слепци-екзалтанти.

Дупките по пътищата все някак могат да ги ликвидират, щом са се сетили, че това става със запълване.
Обаче Дупката край Бойко – нея как ще запълнят?
Например, Цецка Цачева – тя дори не е дупка, ами цяла яма.
Не е подходяща и за фон на Падишаха.
Тя няма да се усети, дори да продадат Софийския затвор.
Но ББ продължава да се чувства уютно в Затвора на цецките.
Сигурно е забравил, какво правеше в подобни случаи неговият случаен ментор Живков: разкарваш незабавно, иначе ти си отиваш.

А един сляп от подмазване човек на ББ тия дни се похвали, че България поддържала диалога между Русия и Брюксел.
Това е цяло чудо и трябва широко да бъде разгласено – особено като се има предвид, че Русия няма и понятие, че участва в подобен диалог.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”