АНАЛИЗИ

С Какво Русия ще отговори на удара на САЩ в Сирия

Светът е замрял в очакване на Третата световна война. Самолетоносачната групировка на САЩ в Средиземно море премина към движение. Източниците настояват, че в качество на цел се разглежда руската база в Хмеймим. Русия провежда ракетни стрелби и обещава категоричен отговор. Но какъв именно? Накъде ще се развива войната, ако Вашингтон все пак се реши на масиран удар?

Нападението на руската база „Хмеймим“ представлява лудост предвид това, че по-нататъшните събития вече няма да бъдат свързани с дипломация. Гибелта или раняването на руските военнослужещи автоматично ще доведе до отговор – не задължително симетричен, но достатъчен, за да се смята, че войната е избухнала. При това съгласно една от обсъжданите в последно време военни концепции съществува верига от „невидими заплахи“, който свързани една с друга, могат да доведат до обмен на ядрени удари. Ескалацията на насилието в условията на равни по мощ военни системи по естествен начин водят до излизането на конфликта отвъд пределите на първоначалния театър на бойни действия.

Порочният кръг на апокалипсиса

Не трябва да има точното изчисляване на щетите от масираното използване на съвременно оръжие. Защото няма и напълно равен отговор, който да порази също толкова тъждествени цели, колкото са били поразени по време на първия удар. Воюващите страни изначално се намират в различна диспозиция, следователно всяка щета при желание може да се сметне за извънредна и несъобразна.

Например, американската страна е убедена, че надводните кораби на ВМФ на САЩ няма да бъдат подложени на атака, не заради техническото изоставане на Русия, а заради това, че унищожаването дори на относително неголям военен кораб тип прословутия ексадрен миноносец „Доналд Кук“ с екипаж от 300 души ще предизвика „ефекта на Пърл Хърбър“: нападнаха ни зли хора, те убиха нашите моряци, а ние сме велика сила, ще отмъстим, затова и обявяваме война до победен край.

Точно така американската страна не разглежда и възможността на руски отговор под вид на удар по базите на САЩ на територията на трети страни като Ирак, Йордания, Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн. Възможностите на Иран не се вкарват в уравнението. Следователно, от американска гледна точка, единственото, което остава за „тези руснаци“ е да се опитат да свалят поне част от крилатите ракети, летящи по неустановени цели в Сирия.

Печално е, но е факт: американците са искрено убедени, че руската система С-400 не може да направи нищо нито на крилатите ракети, нито със самолетите Б-2 „Спирит“ или Ф-22 „Раптор“ според Пентагона, руската войска може да ги открие, но не и да ги порази. На това се основава и американската увереност, че са по принцип неуязвими при всякакви видове и форми на водене на война по въздух и море. Следователно думите на начални-генералният щаб на ВС на Русия Валерий Герасимов, че „ще поразяваме не само ракетите, но и носителите им“, може да се игнорира.

Тази твърде голяма увереност в собствените сили сама по себе си раздухва агресията, която дори и не трябва да се подхранва с политически или пропагандистки методи. В подобна атмосфера всеки ответен удар няма да бъде отрезвяващ, а напротив – той може да влуди още по-силно.

Също така американците са напълно убедени в правото си да атакуват Сирия. А Русия от тяхна гледна точка трябва да преглътне това. Затова и предаденото по военни канали руско предупреждение за „тежки последствия“ срещу планираните удари все едно премина покрай ушите на американците.

Руското отмъщение

Неотдавнашната атака на израелски самолети по база Т-4 край Палмира освен назидателна, имаше и разузнавателна функция. Американците отдавна са изучили как, на какви честоти и вълни работят руските системи за ПВО в Сирия, но за тях е полезно да проверят още веднъж.

Израелтяните използват противорадарни ракети „Далила“, които се насочват по лъча, към излъчващата цел, а техните Ф-15 над Ливан бяха „осветени“ в това число и от руски радари. Това е допълнителна проверка, проведена от сили на съюзник. Но не е ясно какво може да даде на американците, защото по действащото споразумение за „разделянето на небето“ над Сирия основните параметри на руските радари са известни на американската страна.

Равнището на взаимодействие между руския и американския контингент в Сирия, по принцип е достатъчно високо. Има официална система за връзка, има специални схеми, които са създадени за избягването на въздушни сближавания, има и неформални канали. Специалните и разузнавателните служби имат информация на практика за всеки американски офицер, те се знаят дори и по име. И не става дума единствено за базата „Ат Танф“ и 55-километровата зона около нея, която американците смятат за един вид свой преден пост в Сирия, макар и статутът ѝ да не е изяснен до край и слуховете за нея излизат постоянно. Освен нея, в редица райони на Сирия са разпръснати малки групи американски инструктори и представители на силите за специални операции. На първо място на източния бряг на Ефрат, в Кюрдистан и района на Ракка. На практика те нямат никакво въздушно или ПВО прикритие, ако не се смятат портативните зенитно-ракетни комплекси, които в съвременните условия са ефективни единствено, когато пилотите не знаят за тях.

Тези американски военнослужещи са първите кандидати за ролята на цел, при това дори не защото руснаците имат жажда за кръв. Всяка операция, включително и ответният удар, трябва да има цел „възпиращ ефект“, а не просто жажда за мъст. В края на краищата става дума за защита на съюзника Сирия, с която Русия е свързана със съответните договори. А американците се намират на сирийска територия абсолютно незаконно и е напълно разумно така или иначе да се изтеглят от територията на Сирия. Би ни се желало да се изтеглят към Йордания и Ирак, но в условията на „самораздухващата се“ война, може да се изтеглят и на оня свят.

От друга страна, руските сили за специални операции са в състояние просто да блокират малките групи американски военнослужещи и да ги принудят да се предадат, което съответства с уставните правила на американската армия. Това, на свой ред може да предизвика ескалация на насилието от страна на САЩ, защото същите тези военни устави предвиждат привикване на авиацията при всяка сложна ситуация. За деблокадата на своите пехотинци, американските щурмовици ще излетят от летищата в Саудитска Арабия и в другите страни от Персийския залив – и ще попаднат под огъня на С-300 и С-400.

По-нататък, каквото стане

Американската страна още сега би желала да избегне преки въздушни боеве с руската авиация и с къде по-бедната сирийска. Затова и, според редица данни, се опитват да нанесат удара по Сирия в момент, когато по-голямата част от руските и сирийските военни самолети ще се намират на земята. От тук и изборът на цели: „Хмеймим“, „Шайрат“, Т-4, Т-2, „Кувейрис“, въздушната база при Деир ез Зор и летището на Дамаск. За положителен резултат, видимо, ще се смята извеждането от строя именно на самолетите, а не на инфраструктурата на земята. Това може да се изтълкува като унищожаването на авиацията, с която „хвърлят химически бомби“.

Като допълнителен ефект в САЩ разглеждат варианта за блокада на морското крайбрежие на Сирия край руската база в Тартус, за да се избегне пристигането на подкрепления по линия на „Сирийския експрес“, защото американците не са в състояние да се договорят с Турция за блокадата на проливите. За тази цел, предполага се и е предназначена самолетоносачната група с „Хари Труман“ начело, а не за продължаване на бомбардировките. Силите на 60-та оперативна ескадра на миноносци от испанската база „Рота“ в която влизат „Доналд Кук“, „Портър“, „Рос“ и „Кейми“ не може да осъществи блокада. Тази ескадра първоначално е формирана за „демонстрация на флаг“ и за сплашващи акции. Но въпреки лекомислието на американските моряци, предало се на много руски експерти, след двата инцидента в Черно море, ескадрените миноносци все пак се пазят от руските щурмовици.

Блокадата на Тартус и възможното използване на стратегически бомбардировачи В-2 също автоматично ще доведе до ескалация на конфликта и излизането му отвъд пределите на сирийския театър на бойните действия. Сега в Източно средиземно море се намира американската атомна подводница клас „Охайо“ – Джорджия, което е явно недостатъчно за прикритие на групировката. Освен това източно от Кипър са забелязани британски изтребители-прехващачи и самолети за радиоелектронно разузнаване, които също могат да се смятат за легитимна цел.

„Заслепяването“ на американската групировка и принуждаването ѝ да използва за презареждане европейските летища, на първо място тези в Италия е също възможен вариант за отговор. През последните два дни се отбелязва рязко увеличение на активността на руската авиация в Сирия и над източната част на Средиземно море и е разумно да се предположи, че могат да се разглеждат и асиметрични отговори, като заглушаване на методите за радиоелектронно оборудване.

От друга страна неконтролируемостта на американската военно-политическа мисъл може още на етап първи удар да доведе до такива последствия, които ще изискват провеждането на мащабна ответна операция без оглед на това какво ще е влиянието върху възможната ескалация на конфликта. Това ще бъде, за съжаление необходимо, ако американската страна задейства сили и средства, очевидно излишни за осъществяването на обявените политически задачи.

Откритата атака по Хмеймим и Тартус именно като руски, а не сирийски обекти, масираната бомбардировка над Дамаск, задържането на руските морски съдове (не задължително военни) – всичко това ще изисква отказ от половинчати мерки и оглед на политическите принципи.

Тогава ще се наложат стратегически бомбардировки по „Ат Танф“ от територията на Русия (Смята се, че мястото за излитане за отговор е принципен въпрос – ако ще се отмъщава със силите и средствата в Сирия, това все още не е излизането от пределите на театъра на бойните действия, а излитането от руска територия точно ще значи ескалация) и потапянето на „Доналд Кук“. По-нататък, каквото стане.

Post Views: 3

Related Topics:война свят скандал

Up Next

Имам въпрос към всичките коментатори във фейса

Don't Miss

Под прикритието на ноща като разбойници все пак Щатите атакуваха Сирия

АНАЛИЗИ

Ту-туу! Благодарение на “евролюбците” Борисов и Пеевски България вероятно няма да бъде приета в Еврозоната!

Корупционерите по Магнитски са ни скъпи! Всеки ден на власт на Борисов и Пеевски ни струва много милиони!

“Глоба след глоба: Как Брюксел ни гони от Еврозоната, докато София подписва меморандуми“

Докато премиерът Росен Желязков позира с подписани меморандуми за въвеждането на еврото, Европейската комисия систематично изтегля България назад – в съда. Документ след документ, дело след дело, глоби след глоби – Брюксел губи търпение, а България рискува не само да бъде изолирана от Еврозоната, но и да загуби милиони от еврофондовете.

Според европейските правила, ако страната не изпълнява правото на Съюза, Европейската комисия първо изпраща предупреждение, после „Reasoned Opinion“ (аргументирано становище), а след това завежда дело в Съда на Европейския съюз. Ако съдът прецени, че България няма сериозни аргументи, се налагат финансови санкции. Те се събират принудително, директно чрез удръжки от еврофондовете ни.

Къде точно ни удря Брюксел:

Шумово замърсяване (Noise Directive): България не е направила задължителното картографиране на шумовото замърсяване в големите градове. Заплахата от дело е активна.

Европейска заповед за арест (EAW): България не прилага изискванията за защита на правата на заподозрените, особено в трансгранични случаи. Ново писмо от април 2024 г.

Право на адвокат и уведомяване при арест: От март 2024 г. България официално е с Reasoned Opinion – последната стъпка преди дело.

Дискриминация и ксенофобия: България не е хармонизирала изцяло наказателния си кодекс с европейската рамка за борба с расизма (Framework Decision 2008/913/JHA).

Тол системи и винетки (EETS): По делото INFR(2023)0150, СЕС вече е постановил глоба: 14 089,60 евро дневно, докато не приведем системата по европейските изисквания. Това прави над 5 милиона евро на година.

Необслужвани кредити и банкови директиви: Две паралелни производства – INFR(2024)0013 и INFR(2024)2175 – относно неприети правила за банките и защитата на потребителите.

Какво означава това?

Че България в момента е с отворени процедури по поне 6 европейски директиви, някои от които са на прага на глобите, а други вече са със санкции. Общият риск за годишни финансови санкции надхвърля 10 милиона евро, които ще бъдат приспадани директно от еврофондовете – тоест от парите за пътища, болници, инвестиции и земеделие.

Вместо да изпълнява реални ангажименти, българското правителство хвърля прах в очите с меморандуми. Те не струват нищо, не задължават с нищо, но създават фалшива фасада за съгласие. Истината е, че България не е подготвена – нито институционално, нито законодателно – за еврозоната.

И Брюксел го знае.

България вече не е просто изоставаща. Тя е в графата на държавите с системни нарушения на европейското право. Това е същинската пречка пред еврото, а не липсата на обществена подкрепа.

Меморандумите няма да платят глобите. Те няма да отменят решенията на СЕС. И със сигурност няма да отворят вратата към Еврозоната. Единственият път е – чрез върховенство на правото, институционално прочистване и истински реформи.

Дотогава – ще плащаме. С милиони. Всеки ден.

Това, което изложихме дотук – множеството активни наказателни процедури срещу България от страна на Европейската комисия, вкл. вече наложени глоби и открити дела – означава системна институционална и правна несъвместимост с изискванията на еврозоната. Нека го кажем ясно:

Какво означава това за доклада за конвергенцията:

Конвергентният доклад е не само икономически, но и юридически документ.

Той не се базира само на числа като инфлация, бюджетен дефицит и дълг, а и на съвместимост на националното право с правото на ЕС. Точно тук България се проваля.

Нарушенията по европейските директиви са правен аргумент срещу влизането ни в еврозоната.
ЕК и ЕЦБ ще бъдат длъжни да отбележат, че страната е в нарушение на редица ключови директиви (банкови, правосъдни, транспортни, права на човека). Това нарушава критерия за т.нар. „институционална устойчивост“ и „правна съвместимост“ – изискване №5 за еврозоната.

Практиката на ЕЦБ не допуска държави с отворени наказателни процедури и наложени глоби.
Дори ако изпълняваме номиналните икономически критерии, институционалната и правната несъвместимост сама по себе си е основание за отрицателна оценка в доклада.

А какво означава това за възможността за членство в еврозоната?

България няма как да бъде приета в еврозоната, докато е подложена на санкции и с отворени INFR процедури.
Брюксел не може да позволи страна с ежедневни глоби, която отказва да изпълнява правото на ЕС, да получи достъп до ядрото на евросистемата – т.е. ЕЦБ, Target2, еврото и достъпа до ликвидност.
Дори положителен доклад не води автоматично до членство.
Нужна е пълна единодушна подкрепа от всички страни членки на еврозоната. При подобен правен и институционален хаос, всяка една страна може да наложи вето.
Мемориалната фасада у нас (меморандуми, семинари, билборд кампании) не замества реалната готовност.
Отказът от реални правни и институционални реформи е не просто пречка – той е отрицателен сигнал за надеждността на държавата като партньор в еврозоната.

Заключение:

Всяка отворена наказателна процедура е тежест върху конвергентния доклад.

Всяка глоба е индикатор за отказ от европейски ценности и задължения.

Акумулирано, това прави България неприемлива за еврозоната не по икономически, а по правно-институционални причини.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 51

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 47