ПАРИ
Румъния иска компенсация от ЕС заради три пъти по-високите цени на тока в Източна Европа
Букурещ смята за непосилно да продължава да снабдява Молдова и Украйна с електричество заради високите цени на тока, които са до три пъти по-високи от тези в Западна Европа. Това заяви министърът на енергетиката на Румъния Себастиан Бурдуя.
Според него Европейският съюз трябва да поеме част от тези разходи. Румънският министър напомни на Брюксел, че идеята за европейския енергиен пазар е солидарност, така че всички да се възползват.

„Когато енергията е по-евтина в една част на Европа, тя е по-евтина в друга част на Европа, така че можем да плащаме същите цени. Това е въпрос на стандарта на живот на гражданите на ЕС, но също така е въпрос на конкурентоспособност на икономическата среда. Когато цените в Източна Европа са три пъти по-високи от тези в Западна Европа, това със сигурност не е интегриран, единен пазар и не е справедлива конкурентна икономическа среда. Особено в сегашните условия, когато трябва да подкрепим и търсенето на енергия от Украйна“, подчерта Бурдуджа.
„Много сме притеснени от това, което се случва на енергийния пазар. От няколко месеца, за съжаление, цените в нашия регион са значително по-високи от тези в Западна Европа. Това се дължи на няколко фактора. Разбира се, говорим за суха година, по-ниско производство от водни централи, говорим за проблеми в областта на междусистемните връзки, поддръжка на определени линии в Унгария, говорим за намален капацитет в Австрия, пренос/износ на по-евтина електроенергия от Западна Европа към Източна Европа. Говорим и за подкрепа, която много се радваме да предоставим на Молдова, а също и на Украйна, но това създава натиск върху цените в Румъния, нещо, което отбелязваме, но не можем да приемем безкрайно. Ако все още сме в единен европейски енергиен пазар, не може само някои хора да плащат сметката и не можем безкрайно да толерираме цени, които са два или три пъти по-високи, отколкото в останалата част на Европа, така че ще поставя тази тема на вниманието на Съвета на министрите на европейско ниво заедно с Гърция, България и всички други заинтересовани страни. Ще трябва да изработим някои бързи решения, чрез които да бъдем компенсирани за тези ценови разлики. Това ми се струва правилно и нормално“, заяви румънският министър.
Същите данни изнесе през юли и Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и изпрати отворено писмо до служебния премиер Димитър Главчев и председателя на парламента Рая Назарян с призив за спешни мерки заради високите цени на електроенергията у нас. Като една от причините те посочиха износа за Украйна.

Българските платени видиотизирани фактчекъри (ЧеКисти) веднага маркираха всяка информация, свързващи тази ситуация с Украйна, като фалшива новина независимо от географската близост на посочените държави до Украйна, чиято енергийна инфраструктура е разрушена от руските бомбардировки.
Румъния ще поиска компенсация – например, Букурещ може да приеме допълнителни еврофондове за инвестиции, да удължи затварянето на въглищни електроцентрали, както и да удължи валидността на ценовите ограничения за сметките на крайните потребители, заяви румънският енергиен министър.
„Искаме справедливо, принципно отношение от Брюксел, за да можем всички да допринесем за тези допълнителни усилия. Не е нормално да носим това бреме сами, особено в контекста на войната в Украйна. Трябва да седнем на масата за преговори на Съвета на министрите на ЕС и да наречем нещата с истинските им имена: подкрепяме Украйна с максимална солидарност, да не говорим за Република Молдова, но в същото време не можем да понесем тези разходи сами, това е несправедливо“, подчерта Себастиан Бурдуджа.
През 2022 г. Молдова се синхронизира с Европейската мрежа на операторите за пренос на електроенергия (ENTSO-E), но не директно, а чрез Украйна, чиято енергийна система в момента е в криза. Кишинев изпълнява проект за директно свързване на Молдова с румънската енергийна система, който планира да завърши през следващата година. Водят се и преговори за продажбата на две енергийни компании (RED Nord и FEE Nord) в северната част на Молдова на Румъния.
От своя страна молдовските власти обявиха готовността си да инсталират производствени централи на своя територия, за да осигурят на Украйна електричество. Планира се генераторите да работят на украински газ.

88% от нуждите на Молдова от електроенергия в момента се осигуряват от MoldGRES (предприятие на Интер РАО), разположено в Приднестровието, договорът с което беше подписан до края на годината на фиксирана цена от 66 долара за MWh. Киев обаче предупреди, че от нова година ще блокира транзита на руски газ, с който оперира това предприятие.
Молдовското правителство не крие, че в тези условия, от прагматична гледна точка, то е заинтересовано Русия да продължи да доставя газ за Приднестровието. Кишинев дори поиска от „Газпром“ да разработи алтернативни маршрути към региона, например през „Турски поток“.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








