БЛОГ

Понеже Светът явно има къса памет, та да припомня няколко факта

1. Къде беше цялата тази струпана сега около броговете на Сирия армада, когато ,,Ислямска държава” режеше публично глави, взривяваше зрелищно хора с привързани около вратовете им експлозиви, давеше пленници в метални клетки, изгаряше ги живи… ?

2. Къде бяха тогава всичките тези въоръжени до зъби ,,борци за мир и световна правда”, когато сирийският Сталинград както тогава го нарекох град Кобане (впоследствие доста журналисти си присвоиха тази моя фраза), отблъскваше ислямистката чума, а турските танкове и турски граждани дори, наблюдаваха част от битката като на театър от близките погранични хълмове (снимки има много в нета)?

3. Къде бяха американците и останалите, когато Йордания, вдигна своите ВВС и смаза позициите на ИД за няколко часа заедно с египетския спецназ, който ликвидира в наземна операция почти 3000 джихадисти като отмъщение за живо запаления йордански пилот?

4. Къде бяха всички тези наглеци, които сега решават, да ударят суверенна държава по ПРЕДПОЛАГАЕМИ и скалъпени обвинения, когато Русия и съюзниците й освободиха Алеппо, когато освободиха и разминираха Древната Палмира? Къде?

5. Къде бяха всички тези смешници, когато вместо да поемат подадената от Русия ръка за помощ при освобождаването на Мосул, обсадиха града и го подложиха на безогледни бомбардировки дори със стратегическите Б-52,без оглед на цивилините жертви? Дори нешо повече – бомбардираха умишлено няколкото моста, за да не може цивилното население да се евакуира…

6. Къде бяха всички тези палячовци, когато руските ВКС и сирийската армия освобождаваха град подир град, прочиствайки ги от черната джихадистка чума?

Ще ви кажа къде бяха – въоръжаваха цялата ислямистка измет с модерни оръжия, спомагаха за това, наемниците да се измъкват невредими под прикритието на свои военни съюзници.

Иначе казано – Путин е виновен и руснаците са злото, нали?

Кирил Ганчев, 14.04.2018 г., Бургас

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”