БЛОГ

Милиционерски стил завинаги

От няколко седмици насам в съревнованието между двамата първи в ГЕРБ за това кой да държи палмата на простотиите и нелепостите Борисов определено губи инерция. Раздава го в стил „доброто ченге“, балансьор, миротворец, международник… Затова пък Цветанов изпъква в целия си блясък с ненадминатата си публична клоунада, с която забавлява тв аудиториите, в който и телевизор да се появи. Без значение дали се усеща или не, при всяко отваряне на устата си с мнение по всеки въпрос рейтингът на президента Радев скача с няколко пункта. А напоследък именно Радев е в центъра на компетентното му мнение. Пред дни редом с „ястреба“ Плевнелиев хапеше държавния глава за липсата на първосигнална безмозъчна „солидарност“ по случаи като изгонването на руски дипломати или Сирия. Вчера пък стигна дори до конспиративната теза как БСП искала да вземе властта чрез президента и служебен кабинет.
„Разочарован съм от президента Радев, който обслужва БСП. Досега не съм чул някъде да е казал, че в България се прави нещо позитивно и добро. Не съм чул обективна оценка. Явно от БСП и Румен Радев ще очакваме такъв подход, който да удря и да дискредитира ГЕРБ. И докато за БСП това е приемливо, за президента не е, жалва се Цветанов. Ах, каква политическа мелодрама! Ти му казваш, че се краде като за световно, той ти вика „нищо бе, не клатете лодката, нека да си изкараме мандата, другите след нас да се оправят“… Да виждаш проблема, да ти го смилат и снасят всеки ден с нови и нови случаи и да се правиш, че не съществува! Е, това явно го може само Цветанов.
Апропо, какво за страната си е направило управлението на ГЕРБ? Едно голямо нищо. Що пара се усвои, а няма едно нещо качествено построено. Колкото до БСП и президента – Цецо, Цецка, Захариева, гаджето на синоптичката от Нова им правят най-голямата реклама и ПР. Без конкуренция.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”