В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за Черноморието. Институциите посочват много причини за намаляващата вода у нас – по-малко валежи, намален дебит, повишена сезонна консумация, високи температури, липса на резервни водоизточници и остаряла ВиК инфраструктура. Като решения се приоритизират резервните водоизточници и стратегическите язовири, които тепърва трябва да се построят или да се поправят.

“Погледнато на многогодишна база – вода има. Проблемът обаче е в нейното разпределение през годината и в климата, който в последните години става все по-колеблив. Това е проблемът – ние да уловим по-рационално тази вода, която пада в моментите с валеж, които стават все по-кратки, но някои са по-изразени като количество”, отбелязва за БНР проф. Емил Гачев от секция ” Води” в Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

На многогодишна база водният ресурс е достатъчен, но не и ако се вглеждаме в отделните сезони, категоричен бе специалистът и напомни дългата суша през лятото и последващите малко валежи. Според него властите се надяват, че валежите ще свършат работата на тези, които не са се погрижили да има адекватно съхраняване и разпределение на водата. Ако не я свършат обаче, хората остават без вода, отбеляза със съжаление той.

Проф. Петър Калинков, заместник-председател на Българската асоциация по водите коментира пред БНР проблемите с водата в Плевен. По думите му по време на обсъжданията на регионалните прединвестиционни проекти той е отговарял за частта “Осигуряване на вода”.

“Проблемът с необходимостта от изграждане на яз. Черни осъм ни беше изобщо забранен да го споменаваме”, подчерта проф. Калинков и обясни, че забраната е била от МРРБ. Проектът е започнал от 2021 г. и е завършил през 2023 г. Според него това е била най-добрата възможност за инвестиции и осигуряване на вода за Плевен.

От своя страна местните власти и институции предупреждават, че се увеличават населените места на воден режим в страната, а все повече язовири са на под 50% от обемите си.

“Вода от язовир “Тича” ще се подава приоритетно за питейно-битово водоснабдяване”, увери вчера служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров на среща с кмета на община Шумен и областния управител Бейнур Ахмед, съобщиха от общинската администрация. По данни на Басейнова дирекция “Черноморски район” наличният обем в яз. “Тича” е 45% от общия му обем 311,8 млн. кубични метра.

В редица населени места от област Шумен има въведен режим на водата.

Близо 60 хиляди души са засегнати към момента от проблема с водоподаването в Ловешко. Липсата на валежи, на язовир и големите загуби по вътрешната водопреносна мрежа са причините за режима на водата.

Ловеч, Тетевен, Ябланица и няколко населени места в областта са на воден режим заради пресъхване на водоизточниците и намален дебит, а в част от селата имат вода само по два-три часа на пет дни, други като село Дъбрава от няколко месеца са без водоподаване и ползват вода от водоноски.

Областният управител на Ловеч Дора Стоянова смята, че в краткосрочен план е наложителна подмяна на вътрешните водопроводни мрежи в населените места – публична общинска собственост, при които загубите на питейна вода са най-големи и достигат над 50 процента. За проектирането и изпълнението на тези реконструкции от общините е необходимо да се поиска с постановления на Министерски съвет допълнително държавно финансиране.

Според областния управител на Ловеч в средносрочен план е наложително чрез осигуряване на бюджетни средства да се извършат предпроектни проучвания за ново трасе, изготвяне на идеен проект и на работен проект с всички нормативни и съгласувателни процедури за изграждане на нов главен гравитачен водопровод, паралелно на магистрален водопровод “Черни Осъм” – публична държавна собственост.

Кризисен щаб по повод водната криза, засегнала общината, е свикал кметът на Кочериново Станислав Горов, съобщиха от общината. Членовете на кризисния щаб са се обединили около искането водният оператор на територията на община Кочериново – “Кюстендилска вода” да подготви и изпрати мотивирано искане до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за увеличаване на водните обеми.

Заради липса на такова обосновано искане към предишната изпратена заявка, проблемът не е бил решен, добавиха от общината. От там припомниха, че в подадена заявка до ресорното министерство дружеството “Кюстендилска вода” е поискало да бъде разрешено увеличаване на ползването на водни обеми от язовирите “Калин” и “Карагьол” с още 100 хил. куб. м за ноември, което ще позволи нормалното снабдяване с вода за питейно-битови нужди на населението в община Кочериново.

Силно намален е дебитът на питейните водоизточници и в област Ямбол заради засушаването. В региона няма язовири за битово-питейно водоснабдяване, разчита се изцяло на сондажи. Заради хронично безводие община Стралджа в Ямболско отново е пред обявяване на частично бедствено положение. Заради проблеми с водоподаването частично бедствено положение бе в сила повече от два месеца в 20 от общо 22-те населени места в общината – от средата на юли до началото на октомври т.г.