ФОКУС
България утре? Всичко е бурени, откъде ще се роди житото?
Свидетели сме на деградация на лидерството
“Демокрацията” и пазарната икономика у нас са уродливи,казва знаковата личност на прехода проф. Димитър Луджев в специално интервю
– Проф. Луджев, в далечната 1990 г. Вие бяхте сред активните участници на Кръглата маса между управляващи и опозиция, на която те трябваше да решат как да бъде осъществен преходът от тоталитаризъм към демокрация и от планова към пазарна икономика. В качеството Ви на доктор на историческите науки как мислите, имаме ли нужда днес от преподредба на политическата система?
– По онова време основна задача на мирната революция в България, както и на тези в цяла Източна Европа, беше смяна на системата. Сега нямаме нужда от подобно нещо. Има обаче необходимост от модернизация, от усъвършенстване. Защото днес демокрацията и пазарната икономика у нас са уродливи.

– А каква е причината – липса на лидери и служинаж в чужда полза или нещо коренно различно?
– Въпросът е много сложен. Всичко в края на краищата опира до водачите, до онези, които правят политиката. В доклад на Световната банка от 1997 година за постиженията на страните от Източна Европа се казва, че има големи различия в резултатите на отделните бивши комунистически държави. Констатирано е, че това се дължи на исторически, икономически, културни, религиозни и всякакви други причини. Като основен принцип е изтъкнат капацитетът и енергията на националните лидери в процеса на реформите.
А по това какви лидери си избира един народ, съдим за неговата пригодност за демокрация. За съжаление в България имаме деградация на лидерството. През 1989 – 91 година, когато се извърши първата вълна от либерални реформи, и в СДС, и в БСП имаше сериозни новатори – подготвени професионалисти за изискванията на времето. За съжаление, след това реформаторите и в синьо, и в червено не бяха на ниво. В СДС взеха връх т. нар. “кинжали” – гласовити антикомунисти със задна дата, както ги нарече Петър Дертлиев. Защото никой от тях не беше участвал в дисидентското движение, а голяма част впоследствие се оказаха и сътрудници на Държавна сигурност. А в БСП начело излязоха младите апаратчици и бивши комсомолски дейци като Жан Виденов, Дончо Иванов и т. н.
В хода на персоналната промяна на политическото лидерство в България фактически се извърши процесът “Пари – власт – пари – власт”. Новобогаташите си купуваха власт. Така в България се получи политическият капитализъм, както го нарича Андрей Райчев. Аз казвам, че това е партийно-клиентелистки модел. При него партиите загубиха идеологиите си. Превърнаха се във властови инструменти, които хрантутят своята клиентела, назначавайки я в различни институции на властта – държавни, общински и т. н. Това започна при управлението на Иван Костов, когато областите у нас от 9 станаха 30. Целта беше да се настани синият актив на важни позиции. Костов мислеше, че това ще укрепи властта му, но то доведе до обратни резултати. Първата вълна произведе огромна корупция, след това нещата продължиха в този си вид. Ширеше се безхаберие.

– А какъв е днес изходът от политическата криза при наличните лидери?
– Добре ще е да се стигне до споразумение. Всички партии са наясно, че не могат да управляват сами. Над 60 процента от избиретелите не гласуват, което е своеобразен вот на недоверие към тях. Има натиск към партийните лидери да вървят към диалог, да се стигне до национално решение на ситуацията. Защото новите избори едва ли ще доведат до промяна. Но аз не виждам една по-едро скроена фигура, както казваше Захарий Стоянов. Човек, който да има визията за това какво трябва да се прави в България. А дребните фигури не са годни за диалог. Те гонят своите амбицийки. Трябва да си скроен както някои личности през 1990 година, които действително надмогнаха ужасяващата конфронтация – много по-тежка от сегашната – седнаха на Кръглата маса, после във Великото народно събрание и стигнаха до полезни за нацията споразумения.
– Вие бяхте вицепремиер в правителството на Димитър Попов, министър на отбраната в това на Филип Димитров, пръв политически съветник на Желю Желев. Кои са най-важните заслуги на тези политици?
– Желю Желев беше голяма личност, една от малкото крупни фигури с мащаб и визия за развитието. Той създаде СДС и го направляваше до момента, в който новоизлюбените антикомунисти го отстраниха. Димитър Попов беше качествен човек, с удобен характер за тогавашната ситуация. Но той не беше лидер. Неговата роля се свеждаше до това да балансира в правителството между кадрите на СДС и БСП. Умееше да говори, но дотам.
А Филип Димитров се оказа доста противоречива фигура. Наред с някои свои положителни качества, които прояви като зам.-председател на СДС когато се опитваше да спре разцеплението, като министър-председател той не беше на ниво. Нямаше професионалната подготовка, визията, широтата. Затова се стигна до този катастрофален край на управлението на СДС.
– Как беше закрита политическата полиция и впоследствие Държавна сигурност?
– Политическата полиция е Шесто управление на ДС. На 25 ноември 1989 година току що избраният първи секретар на БКП Петър Младенов има среща с ръководния състав на МВР и казва на ген. Антон Мусаков да бъде закрито Шесто управление.
Второ управление – контраразузнаването – е майката на Шесто. То се се бори с идеологическата диверсия, с враговете на народа и т. н. Трето управление е ВКР – военното контраразузнаване. После ген. Семерджиев го прехвърли в армията и аз го закрих. ВКР буквално беше политическа полиция в полицията. То се занимаваше с бившия партиен състав, с висшия команден състав в армията и в МВР. Четвърто управление се води икономическо, но наред с икономическите диверсии и шпионажът, те следяха стопанските ръководители.
Първо управление се занимаваше с емиграция. На него дължим смъртта на Георги Марков и други атентати. То води борбата и с всякакви външни влияния и взаимодействие между диктатурата и българските дисиденти и интелектуалци. Така, че направих тази огромна организиция на ДС, създадоха се уж нови структури, които да работят за държавния интерес като на мястото на Второ, Шесто и Четвърто беше Националната служба за защита на Конституцията по германския модел, която трябваше да се занимава с вътрешната сигурност на държавата. Първо управление беше прехвърлено към президента и беше превърнато в Национална разузнавателна служба. Но фактическата ликвидация дойде през март 1991 година, когато приехме постановление за преструктуриране на МВР и по тази причина по мое предложение Желю Желев освободи шефовете на всички управления.
Фактическата ликвидация на старата политическа машина на ДС беше при правителството на Филип Димитров.
– В книгата Ви “Революцията в България 1989 – 1990. В Пантеона на времето”, издадена съвсем наскоро твърдите, че перестройчикът Михаил Горбачов е искал Тодор Живков да бъде сменен. Но преди това се е занимавал с отношенията между САЩ и Русия. Можем ли днес да направим подобен исторически аналог след победата на Доналд Тръмп в Америка?

– Сложно е. Горбачов искаше революционна промяна във външната политика на Съветския съюз (СССР). Баланс на интересите, сътрудничество между нациите, изграждане на общ европейски дом, сигурност. Той говори че тази система трябва да бъде базирана върху универсалните човешки ценности – правата на човека. Казва, че насилието не трябва да бъде използвано за решаване на политически проблеми и всички народи да имат право на самоопределение. Иска доктрината “Брежнев”, която даваше право на СССР за намеса във вътрешните работи на сателитите, да е мъртва.
Това даде възможност за избор на много държави – Кръглата маса и изборите в Полша, Кръгла маса и многопартийна система в Унгария и т. н. Горбачов и неговият кръг от реформатори правеха всичко възможно да отстранят диктаторите и да модернизират режимите в Източна Европа. Под натиска на Горбачов си отиде Ерих Хонекер, Густав Хусак, както и Тодор Живков.
А връзката, която можем да направим към днешна дата, е че тогава с посредничеството на Джордж Буш особено при срещата в Малта в началото на декември, 1989 г. , Горбачов казва: ние повече не сме врагове, не сме противници, ние ще бъдем партньори. Буш казва: ако вие не използвате сила, ние няма да заплашим вашата сигурност. Да де, ама, тази постановка трае до администрацията на Бил Клинтън, който се върна към политиката на експанзия на НАТО на Изток. Още тогава американски конгресмени казаха, че това ще доведе до конфликт и ето го днес. Първопричината за войната в Украйна в момента е експанцията на НАТО на Изток. От там тръгна конфронтацията.
Аз съм се срещал с всички големи държавници на онова време, водил съм делегации в САЩ, но не си спомням някой да е управлявал такъв натиск върху нас. Да ни каже: това правете, а това не. Сега ми е жал да ги гледам. Каквото кажат менторите им от Вашингтон и Брюксел, това започват да повтарят. Някои от тях, разбира се евроатлантически формации.
– Има ли почва за нови истински лидери, които да създадат за пореден път модерна България?

– Откъде и какво да се появи? Къде в Европа се е случвало някой човек, който 15 години е бил в подземието, в ъндърграунда, в някаква полулегална групировка, да стане министър-председатели да управлява 10 години? Как е възможно? Това е полуграмотен човек! Дори и един цар не знаеше какво точно иска. Дойдоха млади хора. И какво се оказа? Инфантили. Красиви, умни, жълтоплочници. Те не можаха да направят нищо сериозно в управлението. И то не защото не искат, а защото нямат капацитет. Те не знаят какво се е случило тук през 1990 година и не искат да знаят.
– Каква е прогнозата Ви за утрешна България?
– Освен да отговоря с думи на Петко Славейков: “И взорът не види добро ли, зло ли отсреща иде”.
Не виждам откъде ще се появят фигури, които да променят плачевната ни ситуация. Ние сме в трагично положение. Не знам дали българите си дават сметка. Имаме милион и половина наши сънародници навън. Предимно млади и в активна възраст българи. Това е огромна загуба на генетичен материал. Имаме и плачевна образователна система.
– Кой кого предаде през всичките 35 години на прехода в България?
– Не знам дали да го наречем предателство или немокаетлък? Те толкоз можеха. Това е истината. Какво значи предателство? Ще го кажа с думите на голям наш общественик и мой приятел – покойният проф. Николай Генчев. В края на 90-те години той ми каза следното: “Мите, Митееее, за къде си тръгнал? Ти искаш една нива, обрасла с плевели, да ражда жито”. Ако говорим условно, тогава плевелите бяха заели около половината от нивата. А сега всичко е бурени! Откъде да се роди житото?
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








