Разположен в центъра на Индокитайския полуостров, Тайланд е регионален съюзник на Съединените щати от Студената война насам. Но напоследък обаче Банкок се стреми да балансира отношенията си с външния свят и да се освободи от прекомерната зависимост от Вашингтон.
През 2015 г. Банкок отказа, например, на американците да разположат военноморска база на остров Пукет. САЩ настояваха, че базата е необходима за спасяването в морето на бежанците-рохингски мюсюлмани (етническа група, живееща в Мианмар, чиито власти отказват гражданство на тези хора, считайки ги за незаконни имигранти от Бангладеш). Вашингтон натиска Банкок, за да го принуди да разположи бежанските лагери на своя територия.
В Банкок разбират, че рохингя са само повод за САЩ да се закрепят в Индокситай. В южните провинции на Тайланд живеят много тайландски мюсюлмани, откъдето през 2015-2016 г. произлизаше заплаха от терористични актове. Пристигането тук на нови бежанци би влошило ситуацията за тайландските власти, давайки на Вашингтон допълнителен лост за натиск.
Тайланд е важен в китайската геостратегия. Като „средното царство“ на Индокитай, Тайланд е интересен за Пекин като една от връзките в инфраструктурния проект „Морски път на коприната“. Това се допълва от проекта за Източен икономически коридор (ИИО) на Тайланд за подобряване на инфраструктурата на източните провинции, за да навлязат на пазарите в Азиатско-тихоокеанския регион чрез дълбоководните пристанища на Мианмар (Дави), Камбоджа (Сихануквил) и Виетнам (Вунг Тау).
През февруари 2018 г. тайландският парламент одобри отпускането на 43 млн. долара за създаване на Източния икономически коридор и планира да завърши проекта до 2021 г. Участието на Пекин в изграждането на ИИК обхваща изграждането на железопътна линия от китайския град Кунмин през Лаос до Банкок, модернизиране на летището и морските пристанища в Патая и засилване на сътрудничеството в съвместната индустриална зона в провинция Районг, където Китай инвестира 2,5 милиарда долара и ще разположи 300 предприятия.
„Технологиите и средствата, инвестирани от китайските предприятия, служат като мощна подкрепа за развитието на Тайланд“, заяви Чокеди Каевсанг, заместник-главен секретар на Инвестиционния комитет на Тайланд.
Най-амбициозният проект на Китай в полуостров Индокитай е да изкопае 135-километров канал през провлака Кра (Тайланд), свързващ Индийския и Тихия океан и Тайландския залив с Андаманско море. Това ще изисква 28 милиарда долара, но ще позволи изграждането на още един маршрут между Китай, Азиатско-тихоокеанския регион, Индия и богатия на нефт Близък Изток.
Този маршрут през провлака Кра ще се движи в непосредствена близост до икономически изостаналите южни провинции на Тайланд. Изграждането на канала ще позволи на Банкок да привлече инвестиции и да наеме всеки четвърти гражданин на юг, като намали социалното напрежение, което подхранва терористичната дейност.
Анализът на възприятието на САЩ и КНР в тайландските структури на властта, извършен от австралийски експерти през 2017 г., показа, че мнозинството вярва, че влиянието на Китай е станало равностойно на това на Съединените щати. Освен това нивото на доверие към Китай е равно на нивото на доверие в такива традиционни съюзници в Банкок като САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Сингапур.
Подобряването на имиджа на Китай в очите на тайландците също е свързано с засилването на икономическото сътрудничество между двете страни на фона на опитите на САЩ да се намесят в тайландските дела след преврата от 2014 г., когато властта бе предадена на Националния съвет за мир и ред под ръководството на генерал Прают Чан-Оча. Вашингтон осъди преврата и прекрати финансовата помощ за Тайланд. В отговор тайландската преса напомни на американците подкрепата им към превратите в Египет, Ирак, Иран, Украйна, Алжир. Нежеланието на Вашингтон да види генерал Чан-Оча начело на тайландското правителство произтича от факта, че генералът е твърд поддръжник на многополюсната политика.
Банкок повече не иска да бъде ръководен от САЩ във всичко и счита, че подкрепата, предоставена от Тайланд на американците в Корейската (1950-1953) и Виетнамската (1965-1975) войни са грешка на миналото. Един от високопоставените тайландски офицери отбеляза по този въпрос: „Американската пропаганда ни убеждаваше, че комунизмът е заплаха, Китай е „жълта заплаха“, че Виетнам също е заплаха и те като демони заплашват цялата Югоизточна Азия“.
Мащабът на американско-тайландското военно сътрудничество днес е впечатляващ, но тенденцията за намаляването му вече е очевидна. Заключението на експертите в тази връзка е недвусмислено: китайското военно и икономическо присъствие в Тайланд ще се увеличи едновременно с това.
Ако през 2014 г. 1084 тайландски войници са обучени в САЩ, то през 2016 г. има едва 103. Броят на тайландските офицери, които се учат на китайски, се увеличава (въпреки че английският език все още да е извън конкуренция в тайландската армия). Банкок планира да купи подводници от Китай на стойност 1 милиард долара и да повиши нивото на взаимодействие между министерствата на отбраната.
От гледна точка на тайландския елит Китай е по-предвидим партньор от Съединените щати. Китайците не използват военна сила, за да свалят нежеланите правителства. За тайландската монархия, съседна на държави, в които съществуват режими от комунистически тип (Китай, Лаос, Виетнам), това е от голямо значение.
