ВОЙНА

Войната САЩ-ЕС като противостояние на глобалистки проекти

Важна цел на екипа на Тръмп е провокирането на дълбок конфликт между ЕС и Русия

Проведената през февруари Мюнхенска конференция по сигурността показа, че времето на колективния Запад отмина и в момента се формират контурите на два напълно различни глобални проекта – „партии“. Много условно могат да бъдат кръстени на фронтмените си – Шваб и Мъск. Условно, тъй като при мащаба на проблема отделните личности, дори и със световна слава, не са значими в случая. Те дори могат да бъдат премахнати „извън полезрението“ в близко бъдеще.

Неслучайно в началото на април, веднага след като стана известно, че основателят на Световния икономически форум Клаус Шваб напуска поста си на председател на WEF, президентът на САЩ Д. Тръмп каза, че „Илон Мъск е страхотен човек, но има толкова много компании, че може да се наложи да напусне държавна служба, за да се грижи за тях“.

Интересите на тези две глобални партии са различни, те са политически, икономически, а в близко бъдеще много вероятно и военни опоненти.

Лявоглобалистката “швабска партия” разчита на елитите на Европа, включително Великобритания (и в същото време изключва някои страни, където са на власт “десни” режими, като Унгария, Словакия и др., които все още са малцинство на европейския континент). Канада и други страни, които не приемат „либертарианския“ натиск на Тръмп и Ко, все повече се присъединяват към него в момента.

Днешният ЕС е леговището на „старата аристокрация“, която формира основата на глобалната „Дълбока държава“. Именно в Европа и Ватикана са създадени и се създават всички идеологически основни теории на глобализма. Местните ляво ориентирани елити контролират мощни структури, които канализират тези идеи и теории. Следователно поражението им е гаранция за екипа на Тръмп да обърне ситуацията в своя полза.

Целта на „швабската партия” е появата на нова Европа като най-мощния играч в глобалния „многополюсен” свят (ЕС, Китай, Индия и др.) и в същото време да се превърне в отговор на стремежите на Тръмп („да направи Америка отново велика”).

Дясноглобалистката „партия на Мъск” включва САЩ, както и сателити и съюзници в орбитата си – азиатски (Япония, Южна Корея и др.), европейски (Унгария и др.) и американски (Аржентина и др.). Основната цел е да се победи Европа и да се възстанови американския контрол над нея. В този контекст трябва да се имат предвид и такива стремежи на споменатия екип като победа над „дълбоката държава“ в самата Америка („пресушаване на Вашингтонското блато“), ресурсната „сделка“ с Украйна и дори номинирането на Тръмп за трети президентски мандат (мащабът на задачите, които стоят пред него, очевидно надхвърля 4-годишния лимит, оттук и съответното сензационно изявление за правото да стане президент за трети път).

Първият президентски мандат на Д. Тръмп беше почти безрезултатен, най-вече поради противопоставянето срещу всичките му идеи и проекти от страна на дълбоката държава. Затова днес екипът му се опитва да действа изключително силно и бързо. Той започна настоящия си мандат, като затвори глобални проекти на конкуренти и същевременно се опита да ги отреже от всички ресурси.

Освен това дори прословутите украински ресурси са нужни на „партията на Мъск“ не толкова сами по себе си, а по-скоро, за да им попречат да отидат при европейците, включително британците. В този контекст трябва да се има предвид и желанието да се контролира потокът от руски ресурси, който може да се върне обратно в Европа.

Главното за САЩ във всичко това е да работят изпреварващо спрямо действията на ЕС, срещу който сега се изгражда цялата структура. Европа днес е гнездо на идеологически и политически противници на екипа на Тръмп, което трябва да бъде унищожено и да се доведат на власт в нея (включително на Британските острови) под лозунга „Направете Европа отново велика“ (MEGA) идеологически поддръжници на лозунга „Направете Америка отново велика“ (MAGA) и „партията на Мъск“.

Тарифната война, която започна през април, далеч не е единственият или дори най-новият пример за нарастващата глобална конфронтация между САЩ и ЕС. Първата вълна от търговски конфликти започна още през 2018 г. с въвеждането на 25-процентни мита върху европейската стомана и алуминий. Въпреки че тези мерки засегнаха пряко само 2% от европейския износ, те сигнализираха за ескалация на напрежението.

В отговор ЕС наложи мита върху американски стоки като бърбън, мотоциклети Harley Davidson и бельо. Междувременно САЩ започнаха да се подготвят за по-строги мерки, включително мита от 200% върху френското вино и сирене, в опит да ударят силно ключови сектори на европейската икономика.

Икономисти и политици от двете страни на Атлантика побързаха да предупредят за последиците от тази търговска война за европейските производители (особено млечни продукти, вино и алкохол, които вече се готвят за загуби), както и за американските компании, зависими от европейския пазар.

Управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало нарече събитията „игра на автоголове“, напомняйки, че икономиката е взаимноизгодно сътрудничество, а не конфронтация. Изглежда обаче администрацията на Тръмп вижда всички тези действия като начин за укрепване на позицията си в самите Съединени щати в противопоставянето си с дълбоката държава, особено в навечерието на изборите в Европа.

На този фон конфликтът в Украйна става чисто периферен, а значението му значително намалява. Икономическата конфронтация между САЩ и Китай също отива (временно) на заден план. Той все още определя международния дневен ред в дългосрочен план, но в краткосрочен план администрацията на Тръмп има за цел да „възстанови реда“ в някога обединения „Западен свят“.

Но европейските глобалисти от „партията на Шваб“, заедно с брюкселската бюрокрация и британския истаблишмънт, няма да се предадат толкова лесно. Следователно първият приоритет на екипа на Тръмп може да бъде да изправи Европа и Русия директно една срещу друга.

При това, този път във формат на директно кръвопролитие, а не на прокси война, както е в Украйна. И то с цел максимално изтощаване на двамата опоненти и довеждане до пълното разрушаване на всички структури на европейските леви глобалисти.

В този смисъл американският истаблишмънт отново е готов да се бие „до последна капка руска кръв“, като се въоръжава с така наречената формула на президентите Рузвелт и Труман по време на Втората световна война: „Ако видим, че Германия побеждава, трябва да помогнем на Русия; ако Русия побеждава, трябва да помогнем на Германия. Така че трябва да оставим руснаците и европейците да се избиват колкото е възможно повече, но така, че Хитлер да не победи при никакви обстоятелства“.

В стремежа си да постигнат тези цели американците днес принуждават своите марионетки в Киев да премахнат военното положение. Това предполага прекратяване на огъня и президентски избори (специалният представител на президента на САЩ Стивън Виткоф обяви, че украинските власти са се съгласили да ги проведат).

След което трябва да започне вторият етап от „плана Тръмп“, в рамките на който новото „легитимно“ украинско ръководство (за разлика от режима на Зеленски, който вече е загубил дори подобие на легитимност) ще трябва да подпише мирен договор с Русия и всички „ресурсови“ и други споразумения със САЩ.

Днес екипът на Тръмп прокарва линията на „Партията на Мъск“ като булдозер. Но основната им цел не е примирие и със сигурност не мир в Европа, а създаването на дълбок конфликт между ЕС и Руската федерация. Толкова дълбок, че конфликтът и сблъсъкът между европейци и руснаци става само въпрос на време.

Ето защо днес тръмпистите се опитват да премахнат Европа от масата за преговори за Украйна. В същото време правейки помпозни и комплиментарни изявления за Русия и нейните власти, ядосвайки и провокирайки русофобията сред европейците. Всичко това много не се харесва не само на швабските глобалисти, но и на англичаните, които имат собствен интерес да продължат кръвопролитията в Украйна, подкрепени от присъствието на агенти във висшия режим в Киев.

Що се отнася до самата Русия, при тези обстоятелства тя просто трябва да си свърши работата – да завърши процеса, започнат от СВO в Украйна, постигайки победен резултат с възможно най-малко кръвопролития, който по същество се състои само в едно – пълна ликвидация на прозападния марионетен нацистко-олигархичен режим, ориентиран изключително към конфронтация с Русия.

Защото в противен случай тя ще трябва да се бие отново с него и не е факт, че в по-добри условия, в сравнение с сегашните, защото… Самият смисъл на съществуването на сегашния режим в Киев е война с руснаците. Войната между САЩ и ЕС трябва да помогне на Русия да се освободи от ненужното кръвопролитие в Украйна и капана, в който я вкараха глобалистите, и в същото време да предотврати вкарването на руснаците в нов капан, който Тръмп и „партията на Мъск“ им готвят.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending война политика свят

Up Next

Доказано: САЩ водят война срещу Русия

Don't Miss

Няма да има повече убеждаване. Белоусов нанесе отрезвяващ удар.

Click to comment

ВОЙНА

Бандеровците се държат с последни сили

Напред към Харков! Групировката „Запад“ чака заповеди

Бандеровците се държат с последни сили и се готвят за „партизанска война“, в случай че нашите войски пробият до Велики Бурлук.

В Купянско-Лиманското направление, по всяка вероятност, тече подготовка за нашето настъпление с цел създаване на условия за обкръжаване на Харков. Тук Старобелската група се защитава от вражеската страна, така че натискът върху широк фронт влияе върху способността на врага да маневрира с резервите.

От „терена“ и от военните експерти идва информация, че бойци от Западните ни гвардейски войски настъпват към Двуреченския плацдарм, който определено може да се счита за действащ с тенденция да стане стратегически. Според Андрей Марочко , “обстановката в този район е стабилна. Нашите военнослужещи напредват доста добре, макар и с бавни темпове, но настъплението се извършва на участък от фронта с ширина около 35 км”.

Като се има предвид, че руски бойци наскоро преминаха на десния бряг на Оскол с няколко диверсионно-разузнавателни групи, тоест няколко десетки бойци от специалните сили, постигнатите успехи са впечатляващи. Сега ситуацията изглежда като „позиционна война“; все още продължават локалните битки, по време на които нашите оператори на дронове работят активно във взаимодействие с артилерия, минохвъргачки и авиация.

Стана известно, че руските въоръжени сили са взели под огневи контрол около 800 метра от пътя край Фиголевка, а също така са изравнили фронтовата линия и са консолидирали нови позиции в района на селищата Тополи, Каменка и Красное Первое. Така, с изключение на „пътя“ от Чугуев, практически цялата логистика на противника в района на Купянск, включително железопътни линии и магистрали, се контролира от бойци на групировката „Запад“.

Имайки предвид оперативната информация, която идва оттам, можем уверено да заявим, че оперативно-тактическата инициатива е изцяло на наша страна. Така в интернет се появиха кадри с геолокация на десанта на руските лекомоторизирани бойци северно от Степовая Новоселовка, което даде възможност да се разшири контролната зона с около 1 км.

Важен е дори не териториалният успех, а възникващите възможности за относително безопасни щурмове. Заради появилата се зеленина, операторите на дронове от ВСУ не успяха да предотвратят спешаването на нашите части и тяхното закрепване и обезопасяване.

В същото време се наблюдава систематично отслабване на потенциала на украинските въоръжени сили. Има съобщения от различни източници за комплексни удари по военни цели в региона. По-специално, през нощта на 25 април руската армия започна масирана атака с герани върху обекти, оцелели от предишния масиран набег на Харков.

За пореден път бяха ударени цеховете на завода „Малишев“. Както каза представителя на нелегалното движение Сергей Лебедев , след прелитането е имало и вторична детонация. Вероятно в работилниците са се съхранявали боеприпаси.

Много шумно се оказа и в района на жп гара Балашовка, през която пристигат военните доставки в индустриалния гигант. Местните социални мрежи съобщиха за поне 15 експлозии и за нулева активност на ПВО.

„Ловците на мъже“ са вилняли по улиците на мегаполиса. Не минава ден без срамни кадри на принудителна мобилизация. И все пак „планът” не е изпълнен. Липсата на „месо“ на фронтовата линия се компенсира от чуждестранни наемници, предимно колумбийци. Дори украинските въоръжени сили ги наричат „консумативи“, които глупаво са се хванали на уж многото и „лесните долари“.

Украинските военни също пишат, че „латиноамериканците се бият гадно, но могат да вдигнат шум в сомалийски стил“. След кратко обучение от инструктори от Полша, Германия и Великобритания те се изпращат на Купянския фронт или се натрупват във Велики Бурлук като резерв. Очевидно врагът се страхува от нашия пробив тук.

Съдейки по радиопрехващанията, в района на Фигуровка и Водобуд те започнаха да подготвят голям брой диверсионни групи, като “партизански отряди”. Изглежда, че противникът не изключва възможността руснаците да обкръжат Харков или най-малкото да създадат голяма буферна зона на границата на Белгородска област.

А в съседното Лиманско направление групата „Запад“ развива настъпателни действия. В района на освободената Новомихайловка се водят тежки боеве за горските насаждения, в които врагът е изградил укрепени блиндажи. В село Новое нашите войници превзеха източната част и напреднаха към центъра, като същевременно разшириха контрола в горските пояси южно от селището.

Врагът пише, че “руската авиация и московските дронове действат постоянно. Имаше три удара с ФАБ по украинските позиции в село Редкодуб, ударите бяха много мощни.” Очевидно огневото въздействие върху противника тук се увеличава. Това означава, че нашето въздушно разузнаване работи много тясно, идентифицирайки опорните точки и укритията на украинските въоръжени сили и коригирайки огъня по тях.

Започва и офанзива в посока Новий Мир, която допълнително разтяга Старобелската ОТГ. Нейният командващ, генерал-майор Николюк се оплаква от нарастващия недостиг на сили. Смело може да се каже, че фронтът на ВСУ се пука по шевовете и се държи единствено благодарение на операторите на безпилотните самолети на бандеровците, а те от своя страна, повтаряме, демонстрират ниска ефективност поради появата на „зеленината“.

Ситуацията беше коментирана от „адекватния харковчанин“ Генадий Алехин : „Чувстваме, че нашите момчета чакат командата „Напред!“ Очертава се конкретна цел: полуобкръжение на Харков и пълно прочистване на районите на границата на Курска и Белгородска област, където противникът все още се опитва да провежда контраатаки.

#thesofiatimes #bulgaria #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

Индия и Пакистан на прага на война.

За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.

Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.

Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има “повече от пропорционален отговор”, ако Индия атакува пакистански войски.

Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.

Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.

Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.

Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.

След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация “Лашкар-е-Тайба” пое отговорност за нападението.

Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.

Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, “докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм”.

Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да “отреже” водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.

Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.

🔥Последни Новини!🤦🏻

Моди иска война, военните се изплашиха и казаха, че не могат.

Генерали от индийската армия напуснаха срещата

Те казаха: „Не сме способни да водим война срещу Пакистан“

Моди все още иска война, но армията му не е способна да се бие

Това е истинската им… pic.twitter.com/wX4X0luWh2

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора “акт на водна война” и “страхлив, незаконен ход”.

Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. “Това е истинска война”, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.”

Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.

През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. “Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт”, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.

Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?

Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и “северните територии”). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.

Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.

Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.

Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.

Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора “външна заплаха”, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.

Не знам дали ви е известно но абсолютно всеки ден на границата между Индия и Пакистан, граничарите на двата катуна демонстрираха един на друг това.
Определено ще е интересна война.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/xIjARPylJs

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

Съотношението на силите

Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:

Количество ядрени бойни глави

Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.

Бюджет за отбрана

Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).

Размер на армията

Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има “само” около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.

Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.

Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.

#thesofiatimes #bulgaria #world #news

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ВОЙНА

Операцията по освобождаването на Курската област приключи

Кървавата авантюра на киевския режим напълно се провали, като той понесе огромни загуби, каза Путин

“Днес последното населено място на територията на Курска област – село Гормал, беше освободено от намиращите се там украински части“, заяви началникът на генералния щаб на руската армия.

‼️🇷🇺🇰🇵 Военните на КНДР, действайки рамо до рамо с руските бойци в Курска област, показаха сила и героизъм — Герасимов

▪️Украинските въоръжени сили загубиха над 76 хиляди войници убити и ранени в Курска област.
▪️В освободените райони на Курска област се провеждат мерки за… pic.twitter.com/o7t9XydLVE

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 26, 2025

Началникът на генералния щаб на руската армия – генерал Валерий Герасимов, е докладвал на президента Владимир Путин, че руските сили са си възвърнали изцяло контрола над руската Курска област, предадоха световните агенции, като се позоваха на изявление на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

През август миналата година украински войски нахлуха в граничната с Украйна област и превзеха територии там.

Курска област освободена!#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/LEWju1RzR0

— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025

“Началникът на генералния щаб на въоръжените сили Валерий Герасимов доложи на върховния главнокомандващ Владимир Путин за завършването на операцията по освобождението на Курска област”, каза Песков.

“Днес последното населено място на територията на Курска област – село Гормал, беше освободено от намиращите се там украински части“, заяви Герасимов на Путин по време на заседание, състояло се чрез видеоконферентна връзка.

“Авантюрата на киевския режим напълно се провали, като той понесе огромни загуби”, каза самият Путин, цитиран от ТАСС и Франс прес.

Герасимов е изтъкнал пред Путин приноса на севернокорейските военнослужещи за успеха на операцията в Курска област, посочи Ройтерс. Той е похвалил куража и героизма на севернокорейските бойци, проявен при пълното връщане на контрола върху руската Курска област.

“Военните и офицерите от севернокорейската армия, които се сражаваха редом до руските военни, демонстрираха голям професионализъм, устойчивост, смелост и героизъм, за да отблъснат украинската инвазия“, е заявил Герасимов на Путин.

Той е докладвал още на Путин, че бойци от руското военно подразделение „Север“ са приключили с ликвидирането на диверсионни групи в района на село Поповка в руската Белгородска област, предадоха Ройтерс и ТАСС.

…

‼️🇷🇺 Руската армия освободи Горнал и изтласка украинските въоръжени сили отвъд границата, в ход е операция по прочистване, – Министерство на отбраната

▪️По време на настъпателни операции, части от военната групировка „Север“ освободиха село Горнал, последното селище под контрола на украинските бойци. Останките от вражеските части са изтласкани отвъд държавната граница.

▪️В момента в освободените райони на Курска област се предприемат мерки за идентифициране на отделни военнослужещи от Въоръжените сили на Украйна, опитващи се да се укрият на руска територия.
▪️Общо по време на военните операции в Курско направление украинските въоръжени сили загубиха:
▫️ повече от 76 550 военнослужещи,
▫️ 412 танка,
▫️ 341 бойни машини на пехотата,
▫️ 314 бронетранспортьора,
▫️ 2297 други бронирани бойни машини,
▫️ 2 803 автомобила,
▫️ 647 самоходни артилерийски установки и полеви артилерийски оръдия,
▫️ 64 установки за реактивни системи с многоцелеви ракети, включително 15 HIMARS и седем MLRS, произведени в САЩ,

▫️ 31 зенитно-ракетни установки, 11 транспортно-товарещи машини,
▫️ 134 станции за електронна борба,
▫️ 13 радара за противовъздушна отбрана, 22 радара за контрабатарейна борба,
▫️ 64 единици инженерно и друго оборудване, включително 23 инженерни машини за разчистване на препятствия, разминираща установка УР-77, 5 мостополагачи, инженерно разузнавателна машина, както и 16 бронирани ремонтно-евакуационни машини, командно-щабна машина и пет радара за електронно разузнаване.

#thesofiatimes #bulgaria #news