Димитър Радев лъже: България изпълни и последния критерий за влизане в еврозоната

България вече изпълнява всички критерии за членство в еврозоната. След като през февруари покрихме изискването за ценова стабилност (годишна инфлация не по-висока с 1.5 п.п. от средното ниво на трите държави с най-ниска инфлация в еврозоната), вече е ясно, че покриваме и критерия за бюджетен дефицит за 2024 г. под 3% на начислена основа.

Какви 3% като стоките по магазините са по скъпи със 100-300% за последните 1-2 години.

Това стана ясно от изказване на управителя на БНБ Димитър Радев на среща с представители на на Американската търговска камара (АТК) в България и Британско-българската търговска камара (ББТК).

“Ние от началото на тази година консистентно изпълняваме критерия за ценова стабилност. Бюджетът за 2024 г., очакваме това да се обяви днес или утре, е изпълнен в рамките на предвидения дефицит. По отношение на валутна стабилност, дълг към брутен вътрешен продукт и лихвени проценти по дългосрочните книжа, ние традиционно изпълняваме критериите, при това със значителен положителен марж”, посочи управителят на БНБ, цитиран от БТА.

Припомняме, че финансовият министър Теменужка Петкова, когато пое поста по-рано тази година, изрази опасения, че предишното правителство е “манипулирало” данните за изпълнението на бюджета за 2024 г., за да излезе той с под 3% дефицит на касова основа (само с реално разплатени разходи). По-важен обаче е дефицитът на начислена основа – с всички поети ангажименти за плащания, защото именно той е предмет на оценка по отношение на критерия за членство в еврозоната. По този повод Петкова твърдеше, че дефицитът, който следи ЕК и ЕЦБ, може да се окаже с 4 млрд. лв. повече.

Днес обаче финансовият министър обяви: “Никога не сме били по-близо до еврозоната от момента, в който се намираме сега”. Петкова също присъства на срещата с Американската търговска камара (АТК) в България и Британско-българската търговска камара (ББТК).

Тя изрази надежда извънредните доклади на Еврокомисията и Европейската централна банка за готовността на страната ни за членство в еврозоната да бъдат положителни и от 1 януари България да приеме единната европейска валута. През февруари Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев депозираха пред двете институции писмо с искане на оценката, след като страната ни покри всички критерии за членството.

Министър Петкова посочи, че от гледна точка на законодателството страната ни е изцяло подготвена за членство в еврозоната. Тя отбеляза още, че е извършена и се извършва голяма по обем техническа работа, за да може администрацията да изпълни своите ангажименти във връзка с приемане на еврото. “В ход е и голяма информационна кампания за въвеждане на еврото, тъй като това, от което имаме нужда – и българското общество, и българският бизнес, е да чуят реалните предимства от приемането на еврото в България, да разсеем страховете на хората, за да могат те да пристъпят с необходимото доверие към този процес и да могат да пренастроят дейността на своите компании, а българските граждани да могат да устроят своите лични финанси по начин, който да съответства на изискванията на законодателството”, каза Петкова.

Управителят на БНБ Димитър Радев отчете, че финалната фаза на подготовката на България за присъединяване към еврозоната протича сравнително гладко, като това членство може да бъде контрапункт за страната ни на ефектите от негативните глобални процеси.

“От гледна точка точка на логистиката и техническата подготовка БНБ и банковият сектор са напълно готови както за процеса на обмяна, така и за действия в условията на еврозоната. С последните промени в Закона за БНБ през месец март беше окончателно завършен процесът на правна конвергенция”, каза Радев.

По думите му тези развития поставят страната в много солидна изходна позиция за присъединяване към еврозоната, а на фона на глобалната несигурност интеграцията в силни съюзи като еврозоната придобива още по-голямо значение.

Управителят на БНБ посочи, че един от ефектите, които може да се очаква да се появят в краткосрочен план, е по-добра достъпност и по-ниска цена на финансиране както за публичния, така и за частния сектор. “Причините са това са основно две – очакваното повишение на кредитния рейтинг на страната и понижаването на задължителните минимални резерви на банките”, обясни Радев.

Той посочи, че в по-стратегически план членството в еврозоната означава и по-голяма ценова икономическа стабилност, както и по-голяма сигурност, като тези фактори са от ключово значение , особено в усложнена геополитическа среда.

“Всички тези елементи биха подобрили привлекателността на България като инвестиционна дестинация и биха създали предпоставки за ускорена инвестиционна активност и по-висок растеж на потенциалния брутен вътрешен продукт. Следователно предстоящото присъединяване към еврозоната е не просто важна стъпка в европейската ни интеграция, то е стратегическа възможност за повишаване на конкурентоспособността и дългосрочния икономически потенциал на страната“, каза Радев.

Управителят на БНБ отбеляза, че положителните ефекти в краткосрочен и дългосрочен план биха се проявили пълноценно, само ако страната ни провежда разумна макроикономическа политика, възстанови дисцилината в управлението на публичните финанси и осъществи дълго отлагани структурни реформи.

Управителят на БНБ коментира и новата търговска политика на американския президент Доналд Тръмп. “БНБ оценява внимателно негативния ефект, който биха имали американските мита върху българския бизнес, като очаква по-големия удар да е косвен, а не пряк. Може да се заключи, че българският износ за САЩ на стойност от около 1 милиард и 800 милиона долара, е изложен потенциално на нови мита”, каза Радев.