LIFE
Гърция, моя мечта!
Гърция, моя мечта! Как да заживеем щастливо на юг от България
Животът в страната на Омир е все по-привлекателен за българите, които масово купуват имоти заради добрата храна, по-ниските цени, чистото море и дружелюбното отношение на местните
64-годишният столичанин Никола Златев е на държавна работа. Заплатата му с малко надвишава средната за страната. За него инвестиция във втори недвижим имот у нас е непосилна при средна цена на жилище в столицата от 3000 евро за квадрат. Това е причината да започне да гледа обявите за имоти в Гърция. И докато сърфира в интернет, си дава сметка, че е загубил шансове за по-скъпите курортни дестинации от северната част на южната ни съседка, които са в непосредствена близост до нашата страна. Затова решава да се насочи към гръцкия дял от Родопите, разположен в южната част на планината.

Точно преди година и половина си купува половин декар регулиран парцел в малкото, но приветливо село Имерос, намиращо се само на 45 километра от българската граница край Маказа. За новата придобивка плаща 25 000 евро без таксите по прехвърлянето – данък, нотариален хонорар и други дребни разходи като хонорар за адвокат и откриване на сметка в гръцка банка.
Към оградения с обикновена телена ограда парцел има още една екстра – пергола, покриваща около 50 квадратни метра. Под нея може да се разположи каравана, а после да се изгради кухня с дневен тракт, баня и още една спалня освен караваната. Морето е на някакви си 3,5 километра от селото, а към плажа ни води добре поддържан асфалтов път.

Никола вече се вижда половин грък и смята да изкара следващите години от живота си именно в Имерос. „Ще създам всички условия да пребивавам почти целогодишно тук. През това време ще отдавам тристайното си жилище в София под наем, от който очаквам поне 900 евро месечни постъпления. После ще взема жена си и с двете си български пенсии, които общо възлизат на още 1000 евро, ще я караме някак си тук“, разказва Никола и чертае как ще разположи кухнята и другите помещения, които смята да издигне с леки конструкции от спестявания през годините.
Животът в Имерос иначе тече повече от спокойно. Тук има всичко, което е необходимо един човек да живее добре и да се чувства свободен – няколко магазина, малка таверна, рибна борса, както и борса за месо и млечни продукти, чието качество е несравнимо по-високо от качеството на предлаганите в България. Гърците уважават храната и не си позволяват да тровят както себе си, така и гостите си. Иначе хората са дружелюбни и се опитват да помогнат с каквото могат. Единственият недостатък е, че болниците и здравните заведения са на около 25 километра на север в близо 70-хилядния център Комотини.

И колкото провинциално да изглежда през зимата и ранната пролет малкото селце Имерос, не се заблуждавайте, че тук няма туристически поток през лятото. Крайбрежната ивица е от ситен пясък, а от плажа край Имерос на изток са разположени поне още 5–6 забележителни плажа в продължение на 7–8 километра.
Ивицата е почти непрекъсваема и стига чак до плажа на най-голямото село в района Марония. Докато стигнете дотам обаче, минавате през ваканционните Профитас Илия, Алмиро, Крионери и Алкиона. Те са малки крайбрежни вилни селища, които през лятото са оживени, а през другите сезони изглеждат тъжни и сравнително безлюдни.
Никола вече е изпробвал повечето от плажовете, няма тайни и в менюто на най-голямата таверна „Ядрия“, която се е надвесила над морето и пред която стои огромен надпис на чист български „Риба и месо“. За една година под перголата на Никола вече има каравана, пусната е чешма, а сега се инсталират баня с тоалетна (извън тези в караваната) и вече е поръчано кухненско оборудване. На двора има втора чешма и са направени малки алеи покрай грижливо окосената трева. Наскоро Никола ми се обади, за да ми се похвали, че вече имал предложение за покупка на имота в Имеро в този му вид за 75 хиляди евро (без караваната). „Няма да им дам нищо. Тук ще си живеем на спокойствие и чист въздух – с пенсиите. Какво му трябва повече на човек“, казва Никола.

Направил си е сметката, че с постъпления от около 2000 евро поне 6 пъти месечно може да заведе жена си в „Ядрия“, а храната и разходите за живот наистина са с около 30 на сто по-поносими, отколкото в София. Единствено бензинът на гърците е по-скъп, но и това е поправимо, защото много от местните ходят до бензиностанциите у нас.
Успоредно с всичко останало Никола смята да помага на наши сънародници, които искат да се установят в този район на Гърция. „Готов съм да им търся не само имоти, но и да им дам съвети какво трябва да направят, за да бъде престоят им тук приятен.“
В района най-търсени са къщи и парцели, които се намират в крайбрежните ваканционни селища Профитас Илия, Алмиро, Крионери и Алкиона. В зависимост от квадратурата и разстоянието до морето къщите вървят на цени от 120 хил. евро до 500–600 хиляди евро, а парцелите са между 40 и 300 евро за квадратен метър. В селища като Имерос и Ксилагани може да се намери къща за 60–70 хиляди евро, а при късмет дори и по-евтино. Терените също са далеч по-изгодни от крайбрежните и това е най-бюджетната инвестиция за имот на близко разстояние до бреговете на Тракийско море.

В района особено привлекателни изглеждат къщите в стар български стил в най-голямото селище Марония. Изградени от камък и дърво, много от тях предлагат прекрасни гледки отвисоко към морето (разстоянието е около 5 километра). В Марония има прекрасни таверни с отлична кухня, а през лятото климатът е идеален, защото дневното слънце се съчетава с вечерната прохлада, идваща от планината.
Градчето е свързано с българската история и с делото на Капитан Петко войвода. В народните песни Марония е възпята като столицата на войводата. През 1864 година именно в околностите на градчето Капитан Петко разбива пратените да го преследват турски потери и сам започва да ги преследва. През същата година след като разбива войниците на Джефар ага, той влиза в Мароня победоносно, арестува турските полицаи. В края на декември 1877 година освобождава града от османците, а тъй като след Санстефанския договор Марония остава под турска власт, Капитан Петко войвода я обявява за свободна република. После разбива изпратения башибозук и черкези, командвани от двама турски генерали – Хасан паша и Яхия паша.
По неофициални данни днес в Марония имоти имат около 30 българи.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
Домашна баница със сирене и кисело мляко
Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.
Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)
Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.
Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.
Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.
Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.
LIFE
Адел разкри как е свалила 45 килограма – диетата, която промени живота ѝ
Световната суперзвезда Адел изуми почитателите си с впечатляваща физическа трансформация, като свали над 45 килограма в рамките на около две години, съобщава британското издание Vogue.
Първата стъпка към промяната идва с пълна трансформация в хранителните ѝ навици. Певицата е принудена да наложи сериозни ограничения в менюто си, за да защити гласните си струни след прекаран кръвоизлив.
Тя се отказва от цигари, алкохол и кофеин, както и от пикантни, цитрусови и силно подправени храни. Освен това спира и редовната консумация на големи количества сладък чай – навик, който дотогава е бил част от ежедневието ѝ.
Преди световното си турне Адел решава да подобри физическата си издръжливост, което допълнително ускорява промяната. Тогава тя се насочва към т.нар. „сиртфуд“ диета (Sirtfood), основана на храни, които активират сиртуини – протеини, свързани с метаболизма, кръвната захар и контрола на апетита.
В менюто ѝ влизат зелен чай, какао на прах, кейл, елда и други растителни съставки, смятани за полезни за организма.

Адел откровено признава, че никога не е била почитател на изтощителните тренировки.
„През по-голямата част от времето просто мрънкам. Не отивам във фитнеса, подскачайки от щастие – изобщо не ми е приятно“, споделя тя в интервю за Rolling Stone.

Бившата ѝ треньорка по пилатес Камила Гудис потвърждава, че основните резултати идват от стриктната дисциплина в храненето, а не от спортните натоварвания.
По време на този процес певицата се сблъсква и с физиологичен проблем – при по-интензивни тренировки капилярите на лицето ѝ се разкъсват лесно, което налага по-внимателен подход към физическите упражнения.

След развода си Адел преминава през тежък емоционален период, придружен от панически атаки. Именно тогава спортът се превръща в нейно убежище и начин да възстанови вътрешния си баланс.
Днес певицата споделя, че най-голямата ѝ мотивация остава синът ѝ Анджело и желанието ѝ да бъде здрава, силна и стабилна за него.
LIFE
“Евровизия 2027” в България : Ето колко ще струва и какви ще са
Евровизия не е просто музикален конкурс. Тя е едно от най-големите телевизионни и културни събития в света — и когато една държава стане домакин, ефектът далеч не е само музикален.
На база реалните данни от последните домакинства може ясно да се види, че Евровизия носи огромен туристически, икономически и рекламен ефект за страната организатор.
През 2023 Ливърпул например отчита около 54.8 милиона паунда нетен икономически ефект за региона. По време на конкурса градът приема над 300 000 допълнителни посетители, а стотици хиляди хора посещават съпътстващите събития. Хотелите са пълни, ресторантите работят на максимум, а градът получава безпрецедентна международна реклама.
Евровизия 2024 в Малмьо генерира приблизително 445 милиона шведски крони туристически и икономически оборот — около 38–39 милиона евро. Въпреки политическото напрежение около конкурса, градът отчита силен международен интерес, огромен медиен поток и ръст в туризма.
Евровизия 2025 в Базел е оценен на приблизително 248 милиона швейцарски франка общ икономически оборот, като над 100 милиона франка се очаква да останат директно в региона на Базел. Хотелската заетост достига изключително високи нива, а събитието се използва като стратегическа реклама на Швейцария пред света.
Това всъщност е най-важното. Евровизия не носи само приходи от билети.
Тя носи:
• туризъм
• международна реклама
• глобална телевизионна аудитория
• имидж
• културно влияние
• интерес към държавата години след конкурса

Всяка година конкурсът се гледа от над 160 милиона зрители по света. Хиляди журналисти, блогъри, телевизии и инфлуенсъри отразяват домакина в продължение на седмици. За много държави това е реклама, която би струвала стотици милиони, ако трябва да бъде купена като стандартна медийна кампания.
Именно затова толкова много страни инвестират сериозно в домакинството.
Ако България организира конкурса в София, подготовката вероятно би струвала между 25 и 45 милиона евро – числата са на база разходите на последните домакини като Ливърпул, Базел и Виена.

Средстава са нужни за изграждане на сцената и телевизионната продукция,
сигурност, транспорт и организация, фен зона и съпътстващи събития, модернизация на инфраструктура и зали, настаняване и логистика за делегации и медии.
Ползите за София и България биха били значителни и в различни области.
Това означава десетки хиляди чуждестранни туристи, пълни хотели и ресторанти, транспорт и търговия, глобална телевизионна аудитория от над 160 милиона зрители, международна реклама на България като туристическа и бизнес дестинация, подобрен имидж на София като европейски културен център.

Събитие от подобен ранг променя начина, по който светът гледа на една държава. Защото Евровизия не е само шоу. Тя е момент, в който цяла Европа гледа към теб.









