ВОЙНА
Индия и Пакистан на прага на война.
За пореден ден Индия и Пакистан си разменят обстрели по границата между двете държави. Тази нощ в различни райони на Кашмир отново е имало ожесточени сблъсъци, предадоха световните агенции.
Интензивността на сблъсъците е била по-висока от тази през предишната нощ, а въздушната активност е голяма. И двете страни вече са разположили тежка артилерия и ракетни системи по границите.
Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заяви, че страната му няма намерение да напада Индия. Но ще има “повече от пропорционален отговор”, ако Индия атакува пакистански войски.

Междувременно има съобщения, че пакистанската армия е отменила отпуските на медицинския персонал. Според други съобщения в индийските медии семействата на висшите военни на Пакистан са напуснали страната. Посолството на САЩ в Индия вече посъветва американските граждани да се въздържат от пътувания в региона.
Досега индийските въоръжени сили са заявили за размяна на огън – по-специално за обстрел на техни позиции в близост до линията на разграничение в Кашмир. Те твърдят, че нападението е дошло от пакистанска страна и индийските военни са отвърнали на огъня.
Вчера пакистанският министър на отбраната Асиф заяви, че световната общност трябва да бъде сериозно обезпокоена от ситуацията, тъй като ескалацията между двете ядрени сили може да доведе до пълномащабна война. По-рано Пакистан заяви, че е готов да влезе във война.
Преди дни Индия стана свидетел на най-кървавата терористична атака през последните 25 години: 26 индийски туристи бяха убити в Пахалгам, разположен в индийската част на Кашмир.
След терористичното нападение в Кашмир напрежението между страните ескалира. Индийската страна обвинява пакистанските власти за инцидента. На 22 април неизвестни въоръжени лица откриха огън по туристи, изкачващи се по пътека в долината Байсаран в Кашмир. Базираната в Пакистан организация “Лашкар-е-Тайба” пое отговорност за нападението.

Оттогава Индия реагира с твърди мерки, по-специално с изгонване на всички пакистански граждани. Те трябва да напуснат Индия до 29 април. Делхи също така обяви прекратяването на действието на договора, уреждащ съвместното използване на водите на река Инд с Пакистан. Прекъсването на договора, който в продължение на десетилетия е смятан за модел за междудържавно управление на природните ресурси, се случва за първи път от подписването му през 1960 г. Повече от 80 % от селското стопанство на Пакистан и около една трета от хидроенергията му зависят от водата от басейна на Инд.
Индийският министър на външните работи Викрам Мисри заяви, че действието на договора е спряно, “докато Пакистан убедително и неотменимо не оттегли подкрепата си за трансграничния тероризъм”.
Както отбелязва Ройтерс, стопирането на споразумението вероятно няма да има непосредствено въздействие върху водния поток към Пакистан, тъй като дори ако Индия реши да “отреже” водата на Пакистан, няма да има къде да я отклони и къде да я съхранява.
Спирането на действието обаче ще означава, че Индия може да спре да споделя информация за изпускането на вода от язовири или за наводненията. Тя също така вече няма да има задължението да изпуска минимални количества вода през сухия сезон. Ако водните потоци станат непостоянни, пакистанското селско стопанство може да бъде застрашено, особено културите, които зависят от напояването, като пшеница, ориз и захарна тръстика.
🔥Последни Новини!🤦🏻
Моди иска война, военните се изплашиха и казаха, че не могат.
Генерали от индийската армия напуснаха срещата
Те казаха: „Не сме способни да водим война срещу Пакистан“
Моди все още иска война, но армията му не е способна да се бие
Това е истинската им… pic.twitter.com/wX4X0luWh2
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Пакистанският министър на енергетиката Ауаис Лехари нарече прекратяването на договора “акт на водна война” и “страхлив, незаконен ход”.
Халид Хюсеин Баат, председател на Националния съюз на земеделските производители в Пакистан, определи действията на Индия като акт на агресия. “Това е истинска война”, цитира думите му Ройтерс. – Вече имаме недостиг на вода поради изменението на климата. Тази година има малко дъжд и малко сняг и нивото на водата вече е с 20-25% по-ниско от миналата година.”
Една от причините за пълномащабна война между Индия и Пакистан (Особена тревога предизвиква фактът, че и двете страни разполагат с ядрени оръжия – по повече от 150 бойни глави) може да бъде именно блокирането на водните потоци от индийските власти, за да не може Пакистан да получава вода от нея.
През 2019 г. Принстънският университет проведе моделиране на възможен конфликт между Индия и Пакистан. “Сценарият за 2025 г. предвижда терористична атака срещу индийски държавни служители с голям брой жертви, което да доведе до широкомащабен конфликт”, се казва в – се казва в проучването. Ако Индия и Пакистан използват всички 300 ядрени бойни глави, може да загинат между 50 и 125 милиона души. От друга страна наличието на ядрени оръжия в двете страни и катастрофалните последици от тяхното използване пък работят за намаляване на вероятността от нова война.
Каква е предисторията и контекстът на ескалацията?
Конфликтът между Индия и Пакистан за територията на Кашмир продължава вече почти 80 години от края на 40-те години на ХХ век, когато колонията Британска Индия получава независимост и е разделена на две държави по религиозен признак – Индия (където живеят предимно индуси) и Пакистан (където живеят предимно мюсюлмани). По време на разделянето Кашмир преминава към Индия, въпреки че по-голямата част от населението там е мюсюлманско, но владетелят е индус. Затова буквално веднага в този регион започват сблъсъци, а след това и няколко войни за него между Индия и Пакистан. Понастоящем Кашмир се контролира отчасти от Индия (териториите на Джаму и Кашмир, Ладакх) и отчасти от Пакистан (самопровъзгласилата се непризната държава Азад Кашмир, която де-факто се управлява от пакистанците и “северните територии”). Китай също е установил своя контрол върху част от Кашмир.

Регионът е важен и от геостратегическа гледна точка, тъй като Пакистан има обща граница с Китай през контролираните територии в Кашмир.
Всъщност отношенията в триъгълника Китай-Пакистан-Индия сега се определят като една от основите на конфликта. Пакистан се счита за близък до Китай. Индия пък е основният регионален съперник на Китай в Азия. И освен това потенциално основен конкурент на световния пазар – с влошаването на отношенията на Запада с Пекин именно Индия често се разглежда като мястото, където мултинационалните корпорации преместват производствените си мощности от Китай.
Засега обаче няма никакви индикации, че Китай може да е замесен в настоящата ескалация. Напротив – през последните години отношенията между Пекин и Ню Делхи вървят по пътя на нормализацията.
Друга възможна предпоставка са вътрешните процеси в Пакистан. Социално-икономическата и политическата ситуация там е изключително трудна. От няколко години страната е в хаос. При тези условия пакистанските власти могат да използват фактора “външна заплаха”, за да консолидират обществото и да потушат обзелите страната протести. От друга страна, Индия може да очаква, че конфликтът, напротив, само ще задълбочи съществуващите противоречия в Пакистан и страната ще потъне в безредици.
Не знам дали ви е известно но абсолютно всеки ден на границата между Индия и Пакистан, граничарите на двата катуна демонстрираха един на друг това.
Определено ще е интересна война.#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/xIjARPylJs— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 27, 2025
Съотношението на силите
Ето как изглежда съотношението на силите в армиите на двете страни:
Количество ядрени бойни глави
Индия притежава ядрени оръжия от 1974 г., а Пакистан – от 1998 г. По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI) в началото на 2024 г. Индия разполага със 172 ядрени бойни глави. Пакистан разполага с почти толкова – 170.
Бюджет за отбрана
Индия разполага с годишен бюджет за отбрана в размер на около 75 млрд. долара, което е четвъртият по големина бюджет в света. Годишният бюджет за отбрана на Пакистан е едва 7,6 млрд. долара (38-мо място в света).
Размер на армията
Основното предимство на Индия е огромното ѝ население. Със своите над 1,46 млрд. жители Индия е най-многолюдната държава в света. В момента в индийската армия служат 1,5 млн. души. Пакистан, който има “само” около 255 млн. жители, разполага с армия от 650 000 души.
Според тези оценки, Индия би трябвало да има смазващо превъзходство над Пакистан.
Данните обаче не показват какъв е бойният опит на армиите. С изключение на конфликта в Кашмир и някои операции на ООН индийската армия има малък боен опит – докато пакистанските войници доскоро се сражаваха срещу талибаните в Афганистан.
#thesofiatimes #bulgaria #world #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВОЙНА
Ормуз е отворен, но под контрола на Иран
От Корпуса обявиха, че те определят маршрутите за преминаване.
Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) обяви днес, че безопасното преминаване на плавателни съдове през Ормузкия проток е възможно единствено по маршрути, контролирани от Иран, и че всеки нов коридор, обявен без съгласуване с Техеран, е “неприемлив”.

Според КГИР това е риск за сигурността. Гвардията обяви, че ще предприеме действия срещу кораби, които не спазват изискванията в това отношение, поставени от Техеран.

По-рано Оман обяви, че е координирал действията си с Международната морска организация (ММО) за осигуряване на временен морски коридор за кораби, които желаят да преминат през Ормузкия проток.

Това бе съобщено от оманската държавна новинарска агенция, цитирана от Ройтерс.
Ормузкият проток свързва Персийския залив с Оманския залив.
ВОЙНА
САЩ подписаха декларация за поражение
Ръководителят на иранския преговорен екип: САЩ подписаха декларация за поражение.
Това е резултат от съпротивата и решимостта на смелата иранска нация, посочи той.
Считаме изтеглянето на чуждестранните сили от региона за стратегическа цел, заяви Мохамад Багер Галибаф

Меморандумът за разбирателство, сключен между Иран и САЩ с цел прекратяване на войната, е “декларация за поражението на Америка”, заяви ръководителят на иранския преговорен екип Мохамад Багер Галибаф, цитиран от Франс прес.
“Меморандумът за разбирателство от Исламабад не е резултат от натиск или принуда, а по-скоро от съпротивата и решимостта на смелата иранска нация”, заяви той, като се позова на текста, подписан миналата седмица благодарение на посредничеството на Пакистан.
“Ето защо (това споразумение) придоби значението на декларация за поражение за Америка”, подчерта влиятелният ирански политик, като добави, че отсега нататък сигурността в Близкия изток трябва да бъде гарантирана от страните в региона.
“Считаме изтеглянето на чуждестранните сили от региона за стратегическа цел”, подчерта Багер Галибаф.

“Вместо да създават трайна сигурност, те представляват източник на нестабилност”, настоя председателят на иранския парламент по време на конференция в Баку, излъчвана по иранската телевизия.
САЩ разполагат с многобройни военни бази в Близкия изток. Страните, на чиято територия се намират, бяха цел на атаки с ирански дронове и ракети по време на войната в отговор на бомбардировките над Иран от американските и израелските въоръжени сили, припомня
АФП.
“Виждаме бъдещето на региона не в конфронтация, а във взаимодействие”, заяви Мохамад Багер Галибаф в изявление, което прилича на протегната ръка към съседните страни от Персийския залив.
Главният преговарящ за преговорите със Съединените щати повтори също така, че мирът в Ливан е основен елемент за постигането на окончателно споразумение с Вашингтон.

“За нас примирието в Ливан беше и остава също толкова важно, колкото и примирието в Иран, а краят на войната в Ливан беше също толкова важен, колкото и краят на войната в Иран”, подчерта той.
България приветства обявеното на 14 юни споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на войната и призовава за бързото му прилагане, което би трябвало да позволи незабавното отваряне на Ормузкия проток, заявиха от Министерството на външните работи.
ВОЙНА
🎯 ОТВЕТЕН УДАР: Москва атакува ключови военни центрове в Украйна
Военният фронт навлиза във фаза на максимално напрежение и решителни отговори в началото на тази седмица.
След нощно украинско въздушно нападение срещу гражданската инфраструктура на Кримския полуостров, Москва незабавно задейства една от най-мащабните и координирани ответни операции през последните месеци. Мощни експлозии разтърсиха последователно регионите на Киев, Одеса, Харков, Суми, Днепропетровск, Ровно и Запорожие, унищожавайки логистични възли и центрове за военно обучение.
🛡️През нощта на 21 юни силите на Киев извършиха мащабна въздушна инкурзия, опитвайки се да избегнат радарите чрез приближаване откъм морето. Руските системи за противовъздушна отбрана прехванаха и унищожиха общо 239 украински дрона над Крим, Черно море и Азовско море.

🛰️Въпреки високия процент на свалени цели, атаката на Керченския полуостров доведе до смъртта на четирима цивилни и рани 28 души. Също така бе ударен пътническият ферибот „Панагия“, пресичащ протока, като бе регистрирана още една жертва.
🚢Поради щетите фериботната връзка бе временно преустановена, което принуди тежкотоварния транспорт да се пренасочи по алтернативния сухопътен маршрут и промени движението на влаковете през гара Керч-Южная.

🗺️Руският отговор не закъсня и бе изпълнена хирургическа хронология от комбинирани атаки с хиперзвукови ракети, тактическа авиация и дронове „Геран“ и „Гербера“. Силни бомбардировки удариха Измаил, Килия и Катлабуга, предизвиквайки масови прекъсвания на електрозахранването. Военни експерти като Олег Иванников потвърдиха, че целите са били укрепени позиции на чуждестранни наемници и специални сили на украинското Главно управление на разузнаването (ГУР).
⚡Около 1:00 ч. сутринта хиперзвукова ракета удари Житомирска област, а в 4:00 ч. друга порази стратегическата авиобаза Староконстантинов в Хмелницки. Между 4:00 и 6:00 часа сутринта управляеми ракети УМПК и системи „Торнадо-С“ разгромиха военната инфраструктура в Суми, Ахтирка, Днепропетровск и тиловите зони на Донбас.

🚀Анализатори като Василий Дандикин подчертават, че значението на тези ответни удари надхвърля простата емоционална реакция. Русия систематично унищожава „системата за поддръжка“ на украинските сили. Удряйки точките за изстрелване на дронове, складовете за гориво и центровете за резервисти, Кремъл прекъсва логистиката, претоварва противовъздушната отбрана на Киев и неутрализира бъдещи планове за атаки срещу Крим.

С това се изяснява, че всяка инкурзия срещу руска територия ще донесе незабавни и тежки последици в тила на Украйна. 📊








