Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Съединените щати ще наложат директно мито от 50% върху всички вносни стоки от Европейския съюз, считано от 1 юни 2025 г.

Това решение, оповестено чрез официално изявление в неговата социална мрежа Truth social, бележи нова фаза в конфронтацията между Вашингтон и Брюксел и връща в центъра на глобалния дебат въпроса за търговския протекционизъм.

„С Европейския съюз, който беше създаден с основната цел да се възползва от предимствата на САЩ в областта на ТЪРГОВИЯТА, се работи много трудно. Техните мощни търговски бариери, данъци върху данъка върху добавената стойност, смешни корпоративни санкции, непарични търговски бариери, парични манипулации, несправедливи и неоправдани съдебни дела срещу американски компании и други, доведоха до търговски дефицит със САЩ от над 250 000 000 USD годишно, което е напълно неприемливо. Разговорите ни с тях не водят до нищо! Ето защо препоръчвам въвеждането на преки 50-процентни мита за Европейския съюз, която да влезе в сила на 1 юни 2025 г. Няма да има мита, ако продуктът е построен или произведен в Съединените щати.”, заяви Тръмп.

Мярката се вписва в последователната политика на президента Тръмп за възстановяване на американската индустрия и защита на националната икономика от това, което той нарича „хищнически търговски практики“ от страна на чужди блокове и държави. Анализатори отбелязват, че това е най-драстичната антиевропейска търговска стъпка в последните десетилетия и вероятно ще предизвика ответни действия от Брюксел.

По време на първия си мандат (2017–2021), Тръмп вече наложи мита върху стомана, алуминий и редица промишлени продукти от Европа, което доведе до сериозни търкания в трансатлантическите отношения. След завръщането си в Белия дом през 2025 г., президентът ясно сигнализира, че възнамерява да възобнови твърдия икономически курс спрямо международните търговски партньори.

От страна на Европейския съюз все още няма официален отговор, но неофициални източници от Брюксел коментират, че се подготвя реципрочен пакет от мита и санкции, който ще засегне американския износ на земеделски, автомобилни и технологични продукти. Възможно е също ЕС да сезира Световната търговска организация.

Търговският обмен между ЕС и САЩ надхвърля 1 трилион долара годишно. Подобна ескалация може да доведе не само до икономически щети, но и до политическо напрежение в рамките на НАТО и други съюзи, предупреждават експерти.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

След масовото пушене във влака, друг малоумен френски министър на правосъдието Жералд Дарманен предложи премахване на плащанията кеш,

лужейки, че цифровите плащания – включително криптовалутите – са много по-лесни за проследяване от физическите пари и ще помогнат на властите да се борят с трафика на наркотици и други престъпни дейности.

Дарманен заяви в Сената, че „голяма част от ежедневната престъпност и дори престъпните мрежи разчитат на пари в брой“ и заяви, че „краят на парите в брой ще попречи на създаването на пунктове за търговия с наркотици“.

Дарманин, който преди това ръководеше публичните финанси като министър на публичните действия и сметките, призна, че забраната на парите кеш няма да премахне търговията с наркотици, но настоя, че „след като парите са проследими“, става „по-сложно“ както за потребителите, така и за дилърите да избягат от финансовия надзор.

#thesofiatimes #bulgaria #news pic.twitter.com/sFouWBkFFl

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 14, 2025

Правосъдният министър заяви, че престъпните групи вероятно ще преминат към използване на криптовалути вместо пари в брой, но твърди, че това ще бъде напредък, тъй като „криптовалутите често са по-лесни за проследяване“ поради блокчейн записите и новите правила на ЕС за наблюдение на транзакциите. Съгласно новата директива на Европейския съвет, която ще влезе в сила през следващата година, доставчиците на криптоактиви ще бъдат задължени да събират и споделят данни за подателите и получателите с данъчните власти, като така на практика се прекратяват анонимните криптопреводи в рамките на блока.

Предложението за забрана на физическите пари вероятно ще срещне съпротива от френската общественост, която продължава да ги разглежда като жизненоважен инструмент за поверителност. Проучване от 2024 г. на Banque de France установи, че докато картовите плащания вече са доминиращи (използвани от 62% от анкетираните), 60% все още смятат достъпа до пари в брой за „важен или много важен“. Респондентите посочват анонимността (40%), незабавното уреждане (37%) и по-добрия контрол върху разходите (31%) като ключови предимства на физическите пари.

РАЗВИВАЩ СЕ СКАНДАЛ: Макрон, Стармер и Мерц, заснети на видео при завръщането им от Киев. На масата има торбичка с бял прах. Макрон бързо я прибира в джоба си, Мерц скрива лъжичката. Не е дадено обяснение. Зеленски, известен ентусиаст на кокаина, току-що ги е приютил. И тримата… pic.twitter.com/1u5XarzBSY

— The Sofia Times (@thesofiatimes) May 11, 2025

Критиците предупреждават, че пълната забрана на парите в брой може да породи опасения за финансово наблюдение и да подкопае личните свободи. Дарманен призна тези опасения, но заяви, че незаконното парично обращение представлява по-голям системен риск. „Добре е, че наблюдаваме нотариусите, банките и недвижимите имоти“, каза той, „но е време да разгледаме паралелни парични вериги, които заобикалят официалната икономика“.

Ограниченията върху паричните операции във Франция и в целия ЕС вече бяха затегнати през последните години. Във Франция всяко плащане в брой над 1 000 евро към професионална организация е забранено и се наказва с глоба до 5%, освен ако лицето няма банкова сметка или друго средство за цифрово плащане. За сделки между частни лица таванът е 1 500 евро, освен ако страните не подпишат писмен договор с трите имена и данни за контакт, според насоките на Министерството на финансите на Франция.

На равнище ЕС Европейският парламент прие директива, с която се слага таван от 10 000 евро на паричните транзакции за целия блок от 2027 г. Според Европейската комисия целта е да се затворят вратичките, които позволяват на престъпните групи да прехвърлят големи суми анонимно, но критиците на цифровите плащания твърдят, че те ще дадат власт на правителствата и Брюксел за още по голям контрол над гражданите.

• Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Каква е причината?

Последната макроикономическа прогноза на Европейската комисия за България не е много добра в очакванията за тази година.

Реалният растеж на брутния вътрешен продукт се очаква да се забави до 2% през 2025 г., поради външни и вътрешни фактори. Частното потребление се очаква да нарасне по-слабо поради временната по-висока инфлация и предпазливостта на потребителите.

За 2025 г. увеличените косвени данъци, по-високите цени на електроенергията, комуналните услуги и храните и повишаването на международните тарифи се очаква да натежат върху икономическите перспективи.

Перспективите за износа също са преразгледани надолу, отразявайки потиснатото външно търсене и засилената конкуренция на външните пазари.

Очакванията са частните инвестиции да се свият поради повишената икономическа несигурност, но публичните инвестиции да бъдат подкрепени от засилено усвояване на еврофондовете.

Ръстът на заплатите се очаква да бъде умерен, а средногодишната инфлация да намалее постепенно след покачването ѝ в началото на годината.

Увеличението на цените в началото на 2025 г. се дължи на възстановените по-високи ставки на ДДС върху хляба и за ресторантите, по-високите акцизи върху тютюна, увеличените цени на електроенергията, газа и другите комунални услуги, и по-високите цени на храните.

Прогнозата е за средногодишна инфлация през 2025 г. от 3,6%. За сравнение очакванията за еврозоната са инфлацията там да се забави до 2,1%.