АНАЛИЗИ

Американците готвят поредна смяна на режима

Френският президент Еманюел Макрон-Малкия Макро и германският канцлер Ангела Меркел-Маминка можеха да си останат вкъщи и да спестят въглеродните емисии от полетите им до Вашингтон. И двамата пристигнаха с една и съща задача – да убедят президента Доналд Тръмп да не изтегля САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), свързан с иранската ядрена програма. Задача, която нямаше изгледи за успех.

Макрон, представителят на френско-германското партньорство, който има по-нисък ранг в Европейския съюз (ЕС), беше почетен гост по време на първата официална държавна вечеря на Тръмп. Той използва своя неправдоподобен „броманс” с Тръмп и участието си в ударите над Сирия от миналия месец, за да повлияе върху решението на Тръмп, но без особен успех. Меркел, чиято неприязън към Тръмп е всеизвестна, а и взаимна, не можа да се справи по-добре.

Макрон и Меркел (М&М) с неохота склоняват да обмислят някаква странична сделка, с която да „подкупят” Тръмп. Тя би запазила непокътнато JCPOA, както е договорено, като обърне вниманието към американските притеснения, свързани със споразумението. Идеята е, че ако Тръмп, Макрон и Меркел постигнат съгласие, това ще принуди ЕС да се съгласи с общото решение. Всичко ще си дойде на мястото, когато и Великобритания се включи, за да може пред Русия и Китай да бъде представен един обединен западен фронт. Друг е въпросът дали това ще е достатъчно, за да повлияе на решението на Москва и Пекин.

Руснаците имат болезнен опит с Вашингтон по въпроси, които смятат за уредени. Виждат, че западната страна презрително се отказва от всички ангажименти, които е поела. Пример за това е експанзията на НАТО (след обещание да не се предприема експанзия на изток „нито с инч повече”), оттеглянето на САЩ от Договора за ограничение на системите за противоракетна отбрана (след настояване на Джон Болтън, който отново е на власт като съветник по национална сигурност на Тръмп), Резолюцията 1244 на Съвета за сигурност на ООН относно статута на Косово като автономна провинция на Сърбия (докато Вашингтон и Брюксел не настояват за независимост), одобрението на Съвета за сигурност на ООН за ограничена „хуманитарна мисия” в Бенгази през 2011 г. (докато НАТО не избра неограничена мисия за убийството на Кадафи) или различните споразумения за Украйна (споразумението за разделяне на властта от февруари 2014 г. между президента Виктор Янукович и лидерите на Майдана, което не просъществува дори и ден, Минските договорености, които никога не бяха напълно изпълнени) и т.н.

Така че дори и руснаците, и китайците (и иранците) да дадат съгласието си споразумението да бъде „оправено” постфактум, какво би попречило да бъдат поискани още „поправки” на по-късен етап? Какво би спряло САЩ да пренебрегнат изцяло сделката и да атакуват Иран?

Само няколко дни, след като Макрон и Меркел напускат Вашингтон, става ясно защо техните усилия да упражнят влияние върху политиката на САЩ са загуба на време. По време на брифинг на 30 април в праймтайма на израелската телевизия министър-председателят Биби Нетаняху показа, че той, а не дребосъците M&M, има реално влияние във Вашингтон. Франция, Германия, дори Великобритания, могат да му дишат прахта.

Тук не е необходимо да изясняват особеностите около случая с Нетаняху, който смята, че Иран е в нарушение на JCPOA. Бившият американски оръжеен инспектор Скот Ритър, остър критик на Нетаняху, отбелязва, че израелският премиер ще постигне желания резултат, защото се радва на подкрепа: „Правните и практически заблуди, присъщи на изказването на Нетаняху, нямат значение. В крайна сметка Нетаняху се обръща към публика, която се състои само от един човек – Доналд Тръмп. Този „брифинг, базиран на информация на разузнаването”, независимо от достоверността на данните, ще бъде използван от Тръмп. С информацията от него американският президент ще подплати решението, което вече е взел – да се оттегли от JCPOA. По този начин поставя Америка и света пред една възможност – война с Иран.

Нетаняху удари Макрон и Меркел по слабото им място. Що се отнася до Тръмп – дори когато американският президент забавляваше своите високопоставени гости от Франция и Германия, той ги разиграваше и им се подиграваше. Няма съмнение, че е бил наясно, че Нетаняху ще провали плановете им, още щом напуснат Вашингтон.

Това дали на 12 май Тръмп ще извади САЩ от JCPOA, или няма да го направи, в момента е второстепенен въпрос. Въоръжен с аргументите на Нетаняху (които се възприемат като Божия истина в американския политически истаблишмънт и в почти всички медии), Тръмп може да изправи Франция, Германия, Великобритания и ЕС пред неприятен избор: или да подпишат в полза на американските максималистки искания за цялостно преразглеждане на споразумението, незабавно, без никакъв шум; или (по-вероятният развой на събитията) да изчакат САЩ да се оттеглят, а после да подкрепят същите искания под формата на ултиматум към Техеран – подплатени с повторно налагане на санкции и заплаха от военна намеса. (И ако се противопоставят, ако искат да запазят JCPOA, дори и без участието на САЩ, трябва да се подготвят за вторични санкции за европейските компании, които правят бизнес с Иран).

Простичко казано, Нетаняху и неговият любим арабски приятел – саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, имат контрол над случващото се. Толкова за „Америка на първо място”.

Събитията, свързани с JCPOA, съответстват на тези, които се разразяват на други големи арени, където политиката на САЩ, водена от Израел и Саудитска Арабия, се сблъсква с Иран: войната в Сирия вече ескалира. Според израелския сайт DEBKAfile, по време на своята визита от 29 април в Израел – ден преди изказването на Нетаняху, наскоро назначеният американски държавен секретар Майк Помпео се среща с израелския премиер и му дава зелена светлина за военни действия. „По време на първото си пътуване в Близкия изток като държавен секретар, Помпео многократно потвърди в Тел Авив, както направи по-рано в Рияд, че иранското споразумение или ще трябва да бъде преразгледано, или ще бъде отхвърлено от президента на Доналд Тръмп на 12 май. Заставайки редом до Нетаняху, държавният секретар подкрепи израелските усилия за противопоставяне на Иран в Сирия. Той заяви, че САЩ поемат ангажимент да „намалят обхвата на пагубното влияние на Иран в Сирия, изрично споменавайки „ракетните системи на Иран, подкрепата му за „Хизбула”, вноса на хиляди шиитски бойци в Сирия”, пише източника. Помпео добавя: „Твърдо подкрепяме суверенното право на Израел да се защитава”. (Явно Сирия няма такова суверенно право). Според DEBKAfile, така САЩ дава зелена светлина на Израел да предприеме действия срещу всички, които застрашават сигурността му от Сирия. Освен това държавният секретар подчерта, че САЩ ще продължат да се борят с „Ислямска държава” и няма да толерират използването на химическо оръжие от режима на Асад.

Споменаването на химическите оръжия и „Ислямска държава” е само проформа. Реалните цели са сирийското правителство и неговите ирански (и руски) поддръжници – основните сили, които се борят срещу „Ислямска държава”, „Ал Кайда” и други джихадистки групи. Израел вярва, че има картбланш от Вашингтон да нанесе удар върху сирийските и иранските сили. За момента предпазливостта е по-висока заради руското присъствие. Но не може да се говори, че Израел има каквато и да било сигурна защита, особено ако Москва иска да подобри въздушната отбрана на Сирия.

Вашингтон има два възможни изхода от ситуацията в Сирия. Предпочитаният е смяната на режима: Асад трябва да си тръгне. Ако това се окаже невъзможно, вторият възможен изход, който ще бъде приемлив за Вашингтон, е някаква форма на разделение – или във вътрешен план (като автономния кюрдски регион в Ирак), или разпадане на Сирия (като Югославия и СССР). Най-важният изход би бил създаването на сунитско формирование, извън контрола на Сирия или влиянието на Иран, за което призова Болтън през 2015 г.

Така или иначе, Сирия е разглеждана основно като пешка в една по-мащабна игра: Irania delenda est (Иран трябва да бъде унищожен – бел. прев.). Израелският министър на отбраната Авигдор Либерман заяви, че „това са последните дни на иранския режим и той скоро ще падне”. Парчетата от пъзела се нареждат, за да може събитията от 2003 г. в Ирак да се повторят в Иран. Немалко големи клечки във Вашингтон, включително такива, които имат влияние над Тръмп, подкрепят терористичната ислямско-марксистка – и, разбира се, финансирана от Саудитска Арабия – Организация на муджахидините на иранския народ или „Муджахидин халк”. Въпреки че няма видима вътрешна подкрепа в Иран, „Муджахидин халк” е поддържана като ядро на заместващ „демократичен” режим, който да бъде инсталиран в подходящото време – нещо като колективен еквивалент на Ахмед Чалаби, който през 2003 г. е „парашутиран” в Ирак като сатрап от Вашингтон.

Съдбата на иранското ядрено споразумение и ходът на войната в Сирия представляват двете страни на една и съща монета. Въпросите дали Иран наистина е имал ядрена програма, или е излъгал за нея,и дали има възможност да рестартира такава днес, нямат значение. Както няма значение това дали Саддам Хюсеин наистина е имал „оръжия за масово унищожение” през 2002 г., или не е разполагал с такива. Твърденията, че Иран е нарушил JCPOA са сериозни, основно заради това, че служат като претекст за онова, което ще последва.

С или без оръжия за масово унищожение, сегашната администрация на Вашингтон – която включва някои от същите хора, които служат в администрацията на Джордж Буш – вземат решение за смяна на режима в Иран, както по-рано вземат решение за смяна на режима в Ирак. Ако това може да бъде постигнато с политически и икономически способи, то те с радост ще поемат в тази посока. Използването на военна сила също е възможно, ако се наложи.

Post Views: 29

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Post Views: 15

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Post Views: 13