БЛОГ

“Обслужващ сектор”

Когато човек се забърка в определен филм, персонажите от него му се набиват в очи. За няколко месеца започнах безпогрешно да разпознавам жените в…да го наречем “обслужващ сектор”. Сервитьори, бар персонал, помагачи, бегачи, питпит койоти.
В началото на деня ги долавям по семплите бижута или тоталната им липса, удобните черни обувки, прилежно пристегнатите опашки и кокове, изрядните къси нокти, големите чанти или раници, целящи да приютят „цивилната им същност“, недоспалия вид. Тренирането на нужната усмивка.
По това, че се гримират в автобуса, за да спестят време, говорят с близките си в месинджър, решат се, реят се, слушат музика. Изобщо – крадат всяка минута, която могат да запазят за себе си и да съвместят с Житейския график в глобален аспект.
Прибирайки се, се сливам с тях в облак от сладникави парфюми с лек акцент на аромати от кухнята, пот, поразтечен и пооправен грим, вода за уста, миризма на бленуваната от 5 часа цигара, вода за уста. Парфюм. Кухня. Грим.
Всяка вечер виждам как търсят удобен ъгъл, за да седнат или просто да се подпрат, разтриват китки, раздвижват глезени, възстановяват крайниците си, отпускат стойката или я сменят напълно.
Най-много обичам момента, в който пускат косите си. Слагат ярки червила. Сякаш наблюдаваш бърза версия на процеса Какавида-Пеперуда. Отново парфюм. Отново мобилно устройство, превърнато в крепост на целия живот, извън работа. Своеобразно начало, край, бягство и най-свидната Стокхолмска килия.
Ухаят на свобода, излъчват свобода.
Искам да си представям, че не ги разпознавам, а наистина ги познавам. Наясно съм как протича ежедневието им, колко часа на ден изкарват на крак, кое ги нервира, кое ги крепи, кое ги кара да се смеят, защо го правят.
Когато човек се забърка в определен филм, най-важно е да го види отстрани и да даде сам своята оценка в IMDB.
На мен тези персонажи ми харесват. В тях намирам противоречива фриволност, надежда, мечта, сила, щастие. Харесва ми и аз да съм от тях.
Почти като при проститутките на Маркес, но в по-легален вариант.

БЛОГ

Изглежда ли ви екологично? 😡

Едно старо дърво:

– поглъща около 22 кг въглероден двуокис годишно и изработва достатъчно кислород за двама човека;

– стабилизира почвата и предотвратява ерозията. Корените помагат за задържане на вода в почвата;

– отразява и поглъща част от слънчевата енергия и помага да се охлажда околната среда. Едно дърво може да има охлаждащия ефект на десет климатика;

– способства за образуването на облаци, така влияе положително на микро климата;

– падащите по земята листа се превръщат в тор и правят почвата плодородна, което поддържа растежа на други растения;

– поглъща праха и замърсителите, като азотен окис и серен диоксид, което подобрява качеството на въздуха;

– осигурява обитаема среда и храна за различни животни, птици, насекоми, гризачи;

– действа като естествена звукова бариера в населените райони;

– естествена защита е от вятър, студ и снегонавявания през зимата;

– намалява стреса и подобрява психическото здраве;

– прави околната среда красива.
Колко дървета е трябвало да бъдат унищожени, за да се разположат тези панели?

Изглежда ли ви екологично? 😡

БЛОГ

ДУМИТЕ НА НЕБИОЛОГИЧНАТА МИ ДЪЩЕРЯ ПРЕД СЪДА ПРОМЕНИХА ПРИСЪДАТА В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ

Влюбих се в Моли в момента, в който я видях. Тя беше великолепна, но това не попречи на бившето и гадже да я напусне, когато тя забременя.

Тя плака на рамото ми.

Бях лудо влюбен, затова я помолих да се омъжи за мен.

Просто исках да съм с нея.

Моли мразеше всяка секунда от бременността си.

Надявах се да се развесели, когато бебето се роди. Но когато Амелия се появи на бял свят, Моли само хленчеше, тъй като й липсваше старият й живот. Тя почти не се интересуваше от дъщеря си.

Но Амелия?

За мен тя беше целият свят, моята светлина.

Живяхме този странен живот в продължение на 5 години, докато един ден Моли хвърли бомбата: “Искам развод! Писна ми от теб и това дете! Иска ми се никога да не я бях имал!”

Това беше удар за мен.

Месец по-късно тя отново се събра с Танер – същият, който я заряза!

Докато Амелия и аз се карахме, Моли си играеше наоколо.

Дъщеря ми и аз тъкмо бяхме започнали да възстановяваме живота си, когато Моли се появи отново:

Тя: “Танър най-накрая е готов да стане баща. Дайте ми дъщеря ми.”
Аз: “Ти сериозно ли?! Тя ми е дъщеря. Бях тук, когато ти беше навън и правеше Бог знае какво!”
Тя: “Кой съд ще застане на твоя страна?! Тя е наша кръвна дъщеря. Ти си нищо за нея!”

Денят на страшния съд дойде а аз знаех как стават тези неща – майките винаги печелят.

Мисълта да загубя момиченцето си ме съсипваше.

Бяхме в съда и точно когато си помислих, че всичко е свършило, хванал глава в ръцете си, чух познат глас: “Извинете, мога ли да кажа нещо?”

Това беше моето дете. Тя ме погледна и се усмихна.

Изпитах надежда.

„Виждате ли… Ваша чест? Ваша чест, аз имам само един баща. Не искам да живея с този мъж, когото дори не познавам, или с майка ми – тя никога не ме е обичала. Спомням си, че тя каза, че съжалява, че съм се родила. Но, гатко Марк винаги е бил до мен. Той ме научи как да карам колело, грижеше се за мен, когато бях болна.

Моля, позволете ми да го запазя, той е моят най-добър приятел и баща.

След думите и съдията побърза да да оповести присъдата. Моето момиченце остана с мен. Моли крещеше, заплашваше и ни гонеше, но не ни пукаше.

Имахме се един друг.”