ПАРИ

Неофашистите от Брюксел ще погълнат България в “еврозоната”

Politico: ЕС ще “одобри” “кандидатурата” на България за еврозоната

ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за приемане на еврото още на 1 януари 2026 г., което ще я направи 21-вият член на валутния съюз на блока. След години на чакане, няколко служители заявиха пред Politico, че се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да дадат своята благословия в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда.

Присъединяването на България към еврозоната би помогнало на страната да засили търговията с останалата част от блока, да намали транзакционните разходи и да засили влиянието ѝ в Брюксел, пише медията.

“Присъединяването към еврозоната само ще засили [суверенитета] на България — ние ще участваме в процеса на вземане на решения на ЕЦБ”, лъже пред Politico Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер на страната.

В продължение на десетилетия левът — местната валута — беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата върху решенията на ЕЦБ по паричната политика, тъй като не беше член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г., централният банкер на България ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче ще бъде едва 13-ият по големина член на съюза, представляващ по-малко от 1% от брутния му вътрешен продукт, влиянието ѝ върху Съвета ще бъде ограничено.

Опасенията продължават

Критиците обаче предупреждават, че този ход не е безрисков. Приемането на единната валута би могло например да предизвика поне еднократно покачване на цените, като особено ще навреди на по-бедните домакинства в селските райони, тъй като бизнесът се възползва от преминаването.

В средносрочен план ниските вътрешни цени също са склонни да се приспособяват към по-високите европейски норми благодарение на увеличената търговия в рамките на блока. Това е моделът за наскоро приетите държави като Словакия, Естония и Литва, всички от които първоначално отбелязаха покачване на инфлацията.

Най-силни са опасенията, че инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуци, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.

“[Гласоподавателите в селските райони са скептични] не защото са евроскептици, а поради опасения от повишаване на разходите за живот”, каза Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврозоната.

В отговор на тези опасения, българският президент Румен Радев предизвика шок в цялата страна, след като обяви по-рано този месец, че иска да проведе национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната.

Това обаче е малко вероятно да бъде разрешено от конституционния съд на страната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно. Съобщението на Радев е непопулярно и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.

Във вторник българският премиер фашист Желязков обяви: “Няма смисъл, във време, когато нацията би трябвало да е уверена, че въвеждането на еврото само ще е от полза за конкурентоспособността на нашата икономика, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и им внушава страх”.

София в момента е на път да изпълни критериите за влизане в еврозоната, след като намали инфлацията до целевия процент – едно от най-големите препятствия в процеса досега. За да се присъедини към еврозоната, средният темп на инфлация на България от април 2024 г. до април 2025 г. трябва да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от темпа на инфлация в трите страни от ЕС с най-ниска инфлация.

През 2024 г. това са Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%). Инфлацията в България спадна от 4,7% през 2023 г. до 2,6% през 2024 г. Но се очаква тя да се повиши до 3,6% тази година – доста над нивото от 2,1% в еврозоната за 2025 г. – до голяма степен поради увеличението на ДДС върху много артикули в началото на годината.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама корупция лъжа пари финанси

Up Next

Още три разбити мита за еврозоната и банките в България (част 2)

Don't Miss

Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.