КОМЕНТАР

„Завършената Свинщина! Дори Дяволът отказа да се пазари с Кирчо“!

„Завършената Свинщина! Дори Дяволът отказа да се пазари с Кирчо“! Кеворк Кеворкян пенсионира публично Петков

Тия пък сякаш падат от Марс – имам предвид кметовете на столични райони, които тия дни едновременно избягаха от Тайфата на Кирчо, все още нахално накичена с името „Продължаваме Промяната“. Причината: натискали ги да уредят някакви сделки от скритата програма с далавери, с която всяка тукашна партия се издържа. Горките – на Марс такива неща не се случвали…

По този повод, телевизиите отегчено се прозяха с някой и друг постен репортаж, за простолюдието да не говорим, то отдавна е убедено, че политиката се прави от завършени измамници и бандюги и вече нищо не е в състояние да промени мнението му.

Мнозина обаче ще се запитат, щом са толкова девствени в тия работи, защо кметовете – марсианци са се хванали с Кирчовци и изобщо с тукашната политика? Те изглежда и вестници не четат – иначе щяха да са научили за една тайно записана преди време спявка на елита на ПП, която недвусмислено доказа, че дори една занемарена септична яма е по-чисто място в сравнение с българската политика.

А и Кирчо отдавна е ясен и за уличните кучета – и също толкова отдавна е получил опрощение за всичките си грехове, дори и за тия, с които тепърва ще ни радва.

Нещо повече: той се е превърнал в обяснението и дори в оправданието за Всеобщата Греховност, в която сме затънали и в която ще си останем.

Кирчо наднича отвсякъде: всяка документна измама ще напомня за него и ще бъде оправдавана пак с него; всеки даже най-смътен еротичен намек ще събуди с нова сила любопитството към парапетното му приключение, след което публичното бъркане под нечия женска пола вече не е осъдително, остава само това да бъде обявено с решение на Конституционния съд. Впрочем, не е справедливо да си острим моливите по изстрадалите глави на конституционните съдии, защото никой съд не е в състояние да се справи с дяволиите на Кирчо, дори самият Дявол отдавна щеше да се е отказал да се пазари с него. Факт е, че Кирчо се подигра с общественото мнение, то се оказа безсилно да го вразуми дори в нищожна степен.

Временният им наставник Радев направо нарече него и сиамският му близнак Асенчо „шарлатани“, но противно на очакванията на наивниците те носят и тази оценка като някакво ценно отличие от президентската канцелария.

Кирчо и ортаците му промениха изцяло и завинаги тукашната политика: и до тяхното появяване тя никога не е била дейност, достойна за някакво уважение, но те я окаляха до невъзможност – достатъчно е да си спомним дори само аферата с двойното гражданство на Кирчо.

Тъй или иначе, измамата – понякога дори умишлено демонстрирана – и нейните първенци вече хвърлят мазно/вонливо петно върху цялото политическо съсловие. То пък няма сили да се защити – а е и съмнително дали изобщо иска това. Сякаш няма желание и да се дистанцира от кирчовци – и оставя впечатлението, че едва ли не се възхищава от тях.

Костовата приватизация, извън всичко останало, не бе по-малко вулгарна от някои изстъпления на кирчовци, тя унищожи и последните остатъци от морал в предприемачеството /най-вече/ и изобщо в стопанисването на държавата.

Но дори жестокият, понякога направо абсурден грабеж, който бе предизвикан/отпушен от въпросната приватизация, справедливо наречена „криминална“, все пак беше опакован и съпроводен с някакви смътни обяснения за природата и изискванията на тъй нареченото „пазарно“ стопанство. В мъглявината на Прехода и това вършеше някаква работа.

Но Кирчовите „шарлатанства“ бяха повече от арогантни, те сякаш нарочно предизвикваха здравия разум на обществото, доколкото той все още съществува – дори само споменатата афера за неговото гражданство му осигурява челното място в една класация на най-бруталните измами. След тази афера вече всичко беше възможно в българската политика.

Политическото съсловие се прикри в кирчовщината, прие я охотно като едно удобство, като услуга за собствената си немощ. И вече изобщо не се притеснява, че демонстративно е презирано от Народа – той категорично изостави политиците си. Остави ги, например, да харчат част от парите, отклонени от него, в някакво срамно подобие на избори, които всъщност отдавна са се превърнали в полесражение на купения вот в различните му разновидности.

Но Народът не е достатъчно опитен в тия сметки и допусна Сектата да постигне – и да затвърди през изборите – едно равновесие, което й осигурява възможността безметежно да властва в мерзостта на различни сглобки, които, като по правило, са дълбоко аморални.

Станахме свидетели на завършената Свинщина в политиката.

Абе, тия кметове наистина ли падат от Марс?

Безспорно е обаче и друго.

Политическото съсловие успява да оцелее, поне в някаква степен, като почти винаги в решаващите моменти оттласква и пренасочва общественото внимание от важното към маловажното, от смисленото към незначителното.

Така се случи и с направо непоносимите разкрития за старческите домове и изобщо с позора, който винаги ще съпровожда отношението ни към нашите предци.

Няма лесно да се отървем от срама, че сме дива държава, която е успяла до такава степен да оскоти населението си, че то е загубило представата за святостта на задължението да се грижи, дори със сетни силици, за родителите си – и дори е забравило за този си дълг. Който би трябвало да е неотменим при всякакви обстоятелства – даже и когато сме изоставени/подвластни на някоя Гнусна Сглобка.

Статистиката ни поразява със своята жестокост. Трябваше да станат известни издевателствата в Ягода, за да се наканят да преброят старческите домове – едва 5 хиляди и 600 за цялата страна, домовете за хора с увреждания пък са още по-малко – 4 хиляди и триста – и това при едно фатално застаряващо население, също и порядъчно болнаво. Едва ли някой се съмнява, че всичко ще приключи с въпросното преброяване. Неизбежно е.

Сякаш сме попаднали във вихъра на някакъв опустошителен смерч. Всички се усещат изоставени – и още по-лошото е, че сякаш не проумяват на какво се дължи това. Държавата е изоставила населението си – само завършен идиот не би се съгласил с това.

Младите са изоставили Старите – те пък отдавна вече не намират утеха в младите, да се надяваме, че поне не са ги проклели. А всички вкупом са изоставили Държавата, тя сякаш не съществува.

Изчезна и вече не съществува спонтанния колективен вопъл, толкова популярен до преди няколко години: „Няма държава!“ Това е повече от ясен знак: тя не съществува, няма я, самозаличила се е, дано да не са я заплюли за изпроводяк. Макар че, ще бъде напълно заслужено да й се окаже тази чест. Никой няма желание да се отърка в нея или да я защити – като изключим някои добре охранени ситуационни подлоги.

А Властниците все така фатално закъсняват във всичките си начинания. Трябваше медиите да се натъкнат на няколко миниконцлагера, по-жестоки от нацистките и по-изобретателни в смазването на човешкото достойнство, за да се сетят да изцедят от себе си няколко капки състрадание.

Те не са в състояние да направят нищо повече.

От профила във фейсбук на легендарния Кеворк Кеворкян

Post Views: 724

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия коментар политика

Up Next

Психопати гласуваха 5% от БВП за оръжия – България върви към самоубийство.

Don't Miss

Необикновената съдба на един обикновен идЕот! Важни българи видяха сметката на Петков! ПРОЧЕТЕТЕ!

КОМЕНТАР

“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”

„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“

Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.

Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.

Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.

Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:

„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.

Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.

„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.

И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.

„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:

„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“

Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.

САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.

В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.

Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .

Post Views: 16

КОМЕНТАР

“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“

Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.

Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.

Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.

Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.

Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.

И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.

Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.

Post Views: 20

КОМЕНТАР

ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?

🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)

👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:

1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.

3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬

Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.

👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯

Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!

Post Views: 16