СВЯТ
Сделката Тръмп – ЕС: компромис или капитулация?
Сделката Тръмп – ЕС: компромис или капитулация?
На 27 юли светът чу поредното голямо съобщение от Доналд Тръмп: „Най-голямата търговска сделка в историята“ — този път с Европейския съюз. И както често се случва при подобни анонси от Вашингтон, реакциите в Брюксел варираха от мълчание до деликатна усмивка. Всичко е наред, уверяват ни от Европейската комисия. ЕС запазвал предвидимостта, избягвал търговска война, постигнал компромис. Но дали наистина е така?
Сделката – фактите
Съгласно обявеното, САЩ въвеждат базово 15% мито върху огромна част от европейския износ, включително автомобили, фармацевтични продукти и компоненти за високотехнологична индустрия. В същото време, жестоките мита от 55% за стомана и алуминий остават непокътнати, въпреки надеждите на Брюксел, че ще бъдат премахнати. Изключения ще има – самолетни части, някои химикали, аграрна продукция – но списъкът е ограничен и подлежи на ревизия.
Сделката обаче не се изчерпва с митата. ЕС се ангажира да закупи американски енергоносители на стойност 750 милиарда долара, включително втечнен газ, петрол и ядрено гориво. Още 600 милиарда ще потекат към САЩ под формата на европейски инвестиции, основно в сектори, които пряко конкурират европейската икономика – оръжейна промишленост, IT и иновации.
Официалната версия: победа за всички
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече сделката „прагматичен компромис“, а Тръмп – „историческа победа“. От Вашингтон излъчват самодоволство. Брюксел изглежда… уморен. Официалните изявления говорят за „стабилност“, „предвидимост“ и „диалог“, но отсъства усещането за постижение. По-скоро се долавя облекчение, че най-лошото — митническа война с катастрофални последици — е избегнато.
Но според мнозина анализатори, това облекчение е твърде скъпо платено.
Поглед отвътре: сделка или капитулация?
Евродепутатът Петър Волгин не пести критики. За него става дума не за споразумение, а за поредното поражение на европейската дипломация. „Вашингтон отново показа на Брюксел, че евробюрократите не са способни да договорят нищо смислено…“ – коментира той. Вместо намаляване на напрежението, Европа всъщност плаща – и то скъпо. Плаща с митата върху собствения си износ, плаща със стотици милиарди за американска енергия и оръжия, плаща с капитали, които напускат Стария континент в полза на САЩ.
Волгин посочва и още нещо – интелектуалната криза на европейското ръководство. Урсула фон дер Лайен и екипът ѝ, твърди той, „са професионалисти в говоренето на глупости относно ‘руската заплаха’ и милитаризацията, но пълни аматьори, когато става дума за реалните икономически интереси на европейците“. В Шотландия, където се състоя срещата, „отново ги биха като маче у дирек“.
В подобен дух е и коментарът на политическия анализатор Михаил Кръстев. „Всички изглеждат доволни“, пише той, „но сделката всъщност узаконява четирикратно увеличение на митата върху европейския внос в САЩ спрямо нивата отпреди Тръмп.“ С други думи: това, което сега се представя като „постижение“, преди години щеше да се възприеме като унизителен компромис. Според Кръстев, ЕС е действал не като равноправен партньор, а като слаб играч, принуден да плати, за да не бъде санкциониран още по-жестоко.
„Как Тръмп закопа Европа“
Особено остър в анализа си е предприемачът Васил Василев, който представи детайлен разбор на т.нар. „най-голяма търговска сделка на всички времена“:
– Европа се задължава да разреши безмитен внос на всички американски стоки.
– Европа ще инвестира 600 милиарда долара в САЩ, включително чрез изтегляне на производства от ЕС.
– Европа ще купи енергоносители за 750 милиарда, което ще повиши цените на европейското производство.
– Европа ще закупи американско въоръжение за около 800 милиарда евро, без преговори, без дебат.
– В замяна, САЩ намаляват митата за някои европейски стоки от 30% на… 15%.
Според него, това не е сделка, а икономическа присъда. И то подписана с мълчаливото съгласие на брюкселската върхушка. Василев описва как председателката на ЕК слуша Тръмп „като попарена“, без да бъде попитана, без да реагира. „Изглежда за всички става ясно, че започва обратното броене за съществуването на Европейския съюз“, заключава той.
Въпреки триумфалния тон на официалните съобщения, сделката между Тръмп и ЕС оставя след себе си усещане за асиметрия, отстъпки и политическа безпомощност. Докато САЩ бетонират позициите си като глобална търговска и енергийна сила, Европа изглежда по-зависима, по-уязвима и все по-несигурна в ролята си.
Дали това е разумен компромис или стратегическа капитулация – времето ще покаже. Но вече е очевидно: Вашингтон диктува условията. А Брюксел… подписва.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








