КОМЕНТАР
Кеворкян с разбиващ коментар за „невменяемите“ ни политикани
НЕВМЕНЯЕМИ
Наскоро, покрай закъснелите разправии за еврото, Радев нарече управляващите от ГЕРБ „невменяеми“. Прозвуча грубо, но не толкова, колкото ако ви изтипосат като „шарлатани“ – както президентът зашлеви бандата на Кирчо, която саморъчно инсталира във властта – в изблик на необяснима наивност, сякаш и той, в онзи момент, бе изпаднал в състояние на невменяемост.
„Невменяемите“ обаче взеха, че се обидиха и в отговор успяха да съчинят, че Радев искал да командори пазарната икономика, направо й вдигнал мерника, нещо такова – уж язвително, но, всъщност, напълно безобидно. От тази кратка словесна схватка ще бъде запомнена само думата „невменяемост“. Тя пък сякаш най-сетне ни представя една диагноза за състоянието на политическото съсловие, с което сме принудени да съжителстваме. Някак.

Невменяеми ли са обаче в действителност нашите политикани? Ако наистина го вярва, Радев трябва да издаде указ, с който да опрости досегашните им грехове, а и всичко, което те ще сътворят до самия свършек на света. Макар че, все пак, сякаш е по-добре да изчака с указа.
Преди да продължа, трябва да редактирам твърдението си от началото на тази дописка, че разправиите за еврото и особено искането на Радев да се проведе референдум са били „закъснели“. Налага се да уточня, че те само изглеждаха така. Радев тънко аранжира момента, в който да обяви претенцията си и беше съвсем наясно, че тя ще бъде отхвърлена. Бил е сигурен, че само печели от това – сега обикновените хора, които са срещу еврото, ще се консолидират около него; в техните очи негативите остават за сметка на най-усърдните евротъпанджии; Радев пък ще има оттук-насетне безкрайни поводи за мрънкотене – с половин цент да поскъпнат краставиците и той ще замери с тях опонентите си, нищо чудно това да става в съпровод с гвардейския оркестър.
„Идиоти, нали ви казах!“ ще бъде любимото му джепане – но дали то ще е достатъчно, за да се пласира добре в предстоящите надпревари? Със сигурност дотогава президентът все повече ще си яде черния дроб, че навремето прибързано се раздели с генерал
Стефан Янев – неговата партия щеше да му свърши добра работа на едни парламентарни избори.

Както вече стана дума, от ГЕРБ се обидиха от думите на Радев – излиза, че там все още има недосетливи хора, които не са наясно, че ГЕРБ е Бойко – нищо друго и нищо повече. Без Бойко ГЕРБ ще изчезне, може би дори по-бързо и от „царския“ сбириток, без него тия, които решиха, че тях са нарекли „невменяеми“, са обречени. Спомнете си, какво се случи с уж всесилния Цветанов – Бойко го издуха без никакви усилия, дори едно глухарче щеше по-дълго да се съпротивлява на вятъра.
Така че, Радев, всъщност, се закача с Бойко. Разбира се, той е наясно, че Б. изобщо не е невменяем. И, извън всичко друго, е усвоил в максимална степен и изкуството да се преправя, да се прави на занесен, това е една от любимите му роли и той най-често прибягва до нея. Враговете му винаги са наясно с това – но и винаги се оставят да бъдат приласкани от него, а сетне и натирени пак от него.
Веднъж, бях го поканил във „Всяка неделя“, му казах, че иска да бъде схващан като наивник, мисля, че дори използвах думата „льохман“. Той обаче добродушно се засмя и ме поправи – майка му го наричала будала. Хубаво му е да го имат за будала.
Тази преструвка може да е подходяща за пред някой очевиден идиот, който се мисли за политик. Но да управляваш държава, заобиколен от такива идиоти – и то прилъгани от партии, които те ненавиждат – си е направо нелепо. Така, отгоре на всичко, се размазват и „клаузите“ на личния ти договор с хората. А всеки истински политик трябва да има такъв договор и да го изпълнява, без излишно да думка тъпана. Но за колко такива договори се сещате?

Доста години чоплех из ръкописа на „Лисицата и Овчарката. Симеон и Бойко“, побутвах го оттук-оттам, но накрая го зарязах, поне засега.
Впрочем, Симеон направи няколко много коварни номера на Овчарката – например, около атентата срещу Доктора. Но накрая се убеди, че не може да излезе на глава с главсека на МВР и се отказа. А междувременно се видя, че Лисицата съвсем не е Симеон – Б. му отне и тази роля.
Той може и другояче да бъде наречен – например, „Змиеукротителят“, много обича да прибира в пазвата си най-отровните змии. Въпрос към науката: какво се случва обаче, когато толкова пъти си хапан от змии, в какво се превръща тяхната отрова?
Повечето от хората, които се отъркват в политиката, знаят какво трябва да правят за себе си – но дори не подозират, какво не бива да правят за останалите. Вероятно и следващите поколения български политици ще бъдат същите. Напълно достатъчно ще им бъде да не знаят, че са ни домъкнали в една безпътица, от която няма измъкване.
Тогава, да не ги амнистираме с някаква мнима тяхна невменяемост – а направо да ги наречем „безпътници“ – звучи някак излишно поетично, като някакво лигавене на фона на скотския български живот, но сякаш нищо друго не е по-подходящо. Пък и, в края на краищата, все някак трябва да ги наречем.
Радев стеснява терена на невменяемостта в калпавата ни политика, понеже си има своите сметки с Бойко. Засега дори може да се каже, че има известно предимство в личното им противоборство – все пак на два пъти стана президент, въпреки нежеланието на Бойко, освен, ако той не е бил в някаква нова фаза на преструването. Иначе, няма друго обяснение, защо подложи баш Цецка Ц. на

Радев, беше прекалено екзотично, дори направо налудно.
Не, не и не! Не става дума за невменяемост – повечето от тези хора просто не вдяват нищо, невъзможно им е да се справят с държавата, в жестока безпътица са независимо от големите им приказки.
А и дали някой вече изобщо може да се справи с държава, която за трийсетина години е закрила хиляда и петстотин училища – така съобщиха тия дни, но те са далеч повече.
Онова, което се води за държава, все повече измършавява откъм идеи, откъм воля, откъм всичко. Дори откъм приказки е ялова вече, няма кой да те подлъже – сочно, вкусно, та чак да ти потекат лигите. Сега я карат по старата народна секс-формула – от вратата за краката. Тия, от които се очакват решенията, са просто статисти в едно безпътие, дори най-
драматичните констатации за Голямото Издънване ги оставят безучастни…
И, ако нещо все пак се случи, то е направо абсурдно.
Например, как да си обясним хилядните протести във Варна и не само там?
Какво е това – защита на нашите негодници, на нашите крадци от техните?
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








