Полша превръща голям офшорен вятърен парк в стратегически разузнавателен актив за НАТО, съобщи Euractiv.
Проектът Baltic Power инсталира радари и сензори на турбинните си кули в отговор на предполагаемото увеличаване на руските хибридни заплахи, добавя базираната в Брюксел медия.
Разположен на по-малко от 200 километра от руската Калининградска област, Baltic Power се очаква да се превърне в един от най-големите офшорни вятърни паркове в Полша. Съоръжението със 76 турбини е планирано да бъде завършено през 2026 г. и се очаква да осигури електричество на 1,5 милиона домакинства. „120-метровите кули ще се превърнат в стражи, неуморно сканиращи водите и небето за враждебна дейност“, добавя белгийската медия.
Baltic Power оборудва новите си турбинни кули с радари и сензори, следвайки контролен списък за сигурност, изготвен от полското министерство на отбраната, обясни Марчин Годек, мениджър „Операции и поддръжка“ на вятърния парк.
„Съществува перфектна симбиоза между офшорните вятърни турбини и защитата на брега“, казва Кристоф Верлинден, който управлява офшорни вятърни паркове във фирмата Parkwind. За Верлинден те са и „предни бази, наблюдаващи ситуацията на 50 километра или повече от брега“.
Съобщава се, че този ход идва след поредица от инциденти в Балтийския регион, включително саботаж на газопровода „Северен поток“ и повреда на ключови енергийни връзки като Balticconnector и EstLink 2. Предполагаемата дейност на дронове и кораби, както и заглушаването на сигнали по време на строителството, също са причина за взетото решение за засилване на наблюдението в морето.
„Заплахите за офшорната енергийна инфраструктура са много реални“, заяви Джайлс Диксън, главен изпълнителен директор на лобистката група Wind Europe. – „Активите са атакувани физически, не само чрез кибератаки.“
„Гледаме на инфраструктурата по по-различен начин, отколкото преди една година“, коментира Игнаци Немчицки, държавен секретар на Полша по европейските въпроси.
„НАТО от години обсъжда поставянето на устройства за наблюдение върху офшорната енергийна инфраструктура. В миналото превръщането на нефтени платформи във военни бази се е доказало като неосъществимо поради причини, свързани с разходите, сигурността и инженерните въпроси“, казва Юлиан Павляк, научен сътрудник във Военния университет в Хамбург.
Причината вятърните турбини да бъдат използвани за военни цели е, че те са високи, децентрализирани и има стотици от тях край балтийското крайбрежие на ЕС. Според Павляк вятърните турбини вече са оборудвани със сензори за птици и транспондери, които сигнализират за местонахождението им на подводници.
„Заплахите за офшорната енергийна инфраструктура са съвсем реални“, казва Джайлс Диксън, главен изпълнителен директор на лобистката група Wind Europe, която е наела бивши военни, за да осъществяват връзка с НАТО.
„Не можете да построите офшорна вятърна електроцентрала в Белгия сега, ако не се ангажирате с високи нива на споделяне на данни с военните и също така не се ангажирате да хоствате техния хардуер, ако те ви помолят за това“, каза Диксън.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬