142 държави, сред които и България, гласуваха в ООН в подкрепа на съществуването на палестинската държава наред с Израел
Общото събрание на ООН подкрепи с огромно мнозинство резолюция, възобновяваща решението за две държави – Израел и Палестина, по-малко от 24 часа след като израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че никога няма да има палестинска държава. Резолюцията обаче не е правно задължаваща Израел да изпълни рeшението на ООН.
„Нюйоркската декларация“, която очертава „необратими стъпки“ към решение за две държави, беше приета в петък със 142 гласа „за“, сред които и България, 10 гласа „против“ – включително Израел и ключовия съюзник Съединените щати – и 12 въздържали се.
Внесен от Франция и Саудитска Арабия, документът от 7 страници призовава за „колективни действия за прекратяване на войната в Газа, за постигане на справедливо, мирно и трайно уреждане на израелско-палестинския конфликт, основано на ефективното прилагане на решението за две държави“.
В резолюцията се казва още, че палестинската групировка Хамас, която управлява правителството в Газа, трябва „освободи всички заложници“, „да прекрати управлението си в Газа и да предаде оръжията си на Палестинската власт… в съответствие с целта за суверенна и независима палестинска държава“.
Палестинското министерство на външните работи приветства усилията на Саудитска Арабия и Франция за създаване на „действителен план“ за решение, основано на две държави. Министерството също така призова за „активиране на всички механизми за прекратяване на израелската колониална окупация“ и „постигане на законните права на палестинския народ“.
Огромната подкрепа в ООН на решението за две държави дойде на фона на продължаващите бомбардировки на Газа от страна на Израел,ден след като Нетаняху подписа план за разширяване на селищата в окупирания Западен бряг, който би направил всяка бъдеща палестинска държава практически невъзможна.
Гласуването предшества предстояща среща на върха на ООН, съпредседателствана от Рияд и Париж на 22 септември в Ню Йорк, на която френският президент Еманюел Макрон и няколко други лидери обещаха официално да признаят палестинската държава.
Докато 146 членове на ООН, сред които и България, са признали палестинската държава, се очаква още около 10, включително Франция, Норвегия, Испания, Ирландия и Обединеното кралство, да се присъединят към тях по-късно този месец.
Израел отхвърли декларацията след знаковото гласуване, наричайки я „позорна“.
Гласуването „доказа доколко Общото събрание е политически цирк, откъснат от реалността“, заяви говорителят на израелското външно министерство Орен Марморщайн в публикация в X, критикувайки резолюцията за това, че не е нарекла Хамас „терористична организация“, както Тел Авив нарича палестинските бунтовници в блокираната от Израел Ивица Газа.
Гласуването се проведе дни, след като Израел нанесе редица смъртоносни удари в Близкия Изток срещу Ливан, Йемен, Сирия, Тунис и Катар, паралелно с атаките си срещу Газа и окупирания Западен бряг.
В четвъртък членовете на Съвета за сигурност на ООН осъдиха Израел за убийството при въздушна атака на петима членове на Хамас в катаската столица Доха, обсъждащи новото мирно споразумение, предложено от президента на САЩ Доналд Тръмп.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.
Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.
Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.
Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.
Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.
Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.
Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.