Нацистите в Брюксел превърнаха журналист в „не-човек“ заради „руска пропаганда“.

„Руска пропаганда“ без доказателства: ЕС превърна журналист в „не-човек“
Журналист под санкции
В края на май 2025 г. Европейският съюз наложи санкции срещу турския журналист Хюсеин Доґру и медийната компания AFA Medya A.Ş., която управлява платформата RED. Решението бе прието в рамките на пакет от мерки срещу „руски хибридни заплахи“ и стъпва на Решение (ОВППС) 2024/2643 и Регламент (ЕС) 2024/2642.

Санкциите включват замразяване на активи в ЕС, забрана за финансови операции с европейски граждани и компании, както и забрана за пътуване в държави членки на ЕС.

Обвиненията на Брюксел

В официални документи на Съвета на ЕС, се посочва, че RED има „тесни финансови и организационни връзки с руски държавни пропагандни структури и действащи лица“. Според Съвета, мрежата е „систематично разпространявала невярна информация“ по чувствителни теми, с цел създаване на „етническо, политическо и религиозно напрежение“ в Германия.

Доґру и неговите медии са обвинени още в „косвена подкрепа и улесняване на насилствени демонстрации“. В един от примерите, цитиран в документите, журналистите от RED са заснели и разпространили кадри от окупацията на германски университет от анти-израелски демонстранти, на които са се виждали символи на „Хамас“.

В документите на Съвета на ЕС се казва, че AFA Medya има тесни финансови и организационни връзки с руски държавни пропагандни структури.

Допълнително се твърди, че чрез своите платформи и лични акаунти Хюсеин Доґру подкрепя действия на руското правителство, които застрашават стабилността и сигурността на ЕС.

Гласът на Хюсеин Доґру

Самият Доґру публикува части от доказателствения пакет на ЕС, за да покаже абсурдността на обвиненията. „Санкциониран съм заради про-палестинското си отразяване и документиране на репресии срещу активисти в Германия и ЕС“, пише той.

В серия от публикации в X Доґру посочва, че санкциите са наложени извънсъдебно – „от политици, а не от съдии“. Той твърди, че е наказан заради мнения в личния си акаунт, включително критика към германски и европейски политици, както и към ролята на САЩ във войната в Украйна. „Това не е борба с дезинформация. Това е безпрецедентна репресия и цензура върху свободното слово“, категоричен е той.

Варуфакис: „Авторитаризмът се прокрадва“

Казусът с Доґру бе коментиран и от гръцкия икономист и бивш финансов министър Янис Варуфакис, който предупреди, че случилото се е сигнал за по-дълбок процес в ЕС:

„Диктатурата, авторитаризмът, фашизмът рядко надделяват за една нощ. Те се прокрадват постепенно, докато един ден не осъзнаеш, че вече си под техния контрол. Ако имате дори и най-малкото съмнение, че този процес се разгръща в ЕС, вижте случая с Хюсеин Доґру.“

Свободата на словото под въпрос
Докато институциите в Брюксел твърдят, че действията им са част от борбата срещу руските хибридни заплахи, критиците предупреждават, че се създава опасен прецедент. Когато журналисти биват санкционирани заради публикации в социални мрежи и заради позиция по международни конфликти, балансът между сигурността и свободата на словото се разклаща.

Ройтерс съобщи, че германските власти виждат RED като канал за руска дезинформация. Доказателства липсват. Но правозащитни организации и независими анализатори определят случая като атака срещу свободната журналистика и нова форма на политическа цензура в ЕС.

Българските паралели

Случаят с Хюсеин Доґру не звучи чужд и на българската публика. Подобни практики – обвинения в „дезинформация“ като средство за дискредитация на неудобни журналисти и активисти – вече имат своите аналози у нас.

През последната година журналистката Диляна Гайтанджиева бе подложена на публични атаки от Христо Грозев, който я обвини в „проруска пропаганда“ и я посочи едва ли не като агент на ГРУ. Доказателствата бяха повече от несериозни. Бившата началничка на кабинета на Кирил Петков – Лена Бориславова – стигна още по-далеч, твърдейки, че мнозина българи („четирихилядниците“) получавали пари, за да разпространяват проруска дезинформация в социалните мрежи.

Така и не каза кои са тези хора.

Обвинения, които рядко се доказват документално, но създават климат на подозрение, стигматизация и обществено клеймо.

Историята на Хюсеин Доґру изважда на преден план болезнения въпрос: дали борбата с дезинформацията не се превръща в инструмент за цензура и политическа разправа? И дали ЕС – съюз, който претендира да е гарант на демокрацията – не повтаря грешките на собственото си минало, когато „авторитаризмът се прокрадва“ под благовиден предлог. Защото в днешно време всяко неудобно мнение е „руска пропаганда“. И всеки може да стане „не-човек“.