Американски офицери присъстваха и наблюдаваха в Беларус съвместно военно учение между руската и беларуската армии.
Президентът Доналд Тръмп задълбочава връзките си с Минск – най-близкия съюзник на Москва.
Присъствието на американските офицери в Беларус, по-малко от седмица след като съседна Полша и още няколко държави от НАТО мобилизираха изтребители, след като дронове навлязоха в полското въздушно пространство, е поредният знак, че Вашингтон, за разлика от Европа, се стреми да затопли връзките си и с Беларус, и с Русия. Варшава дори временно затвори границата си с Беларус като предпазна мярка.
Миналата седмица пратеникът на американския президент Доналд Тръмп – Джон Коул – посети беларуската столица Минск и заяви, че Тръмп иска скоро да отвори отново посолството на САЩ там, да нормализира връзките и да съживи търговията между двете страни.
Най-малко двама американски офицери – лейтенант от Военновъздушните сили (ВВС) на САЩ полковник Брайън Шупе и друг негов американски колега – бяха в Беларус, за да наблюдават военните игри „Запад-2025“, които също бяха наблюдавани и от заместник-министъра на отбраната на Русия Юнус-Бек Евкуров, предаде Ройтерс.
Изтребители, щурмови дронове и хеликоптери прелетяха над тренировъчна площадка, докато пехотата практикуваше изстрелване на автоматични оръжия, минохвъргачки и ракетни системи. Учението, което се провежда на тренировъчни площадки в двете страни, според Русия и Беларус е предназначено да тества бойната им готовност.
Верен руски съюзник от много години, президентът Александър Лукашенко се обърна към Москва да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус.
Тръмп отмени санкциите срещу беларуската национална авиокомпания „Белавия“, което й позволи да обслужва и купува компоненти за флота си, който включва самолети „Боинг“. Той направи това, след като Лукашенко – който получи приятелско писмо, подписано от Тръмп, от Коуъл, се съгласи да освободи 52-ма затворници, включително журналисти и политически опоненти.
Беларуският министър на отбраната Виктор Хреников лично поздрави двамата американски офицери, които му стиснаха ръката и му благодариха, че ги е поканил.
„Ще покажем всичко, което е от интерес за вас. Каквото поискате. Можете да отидете там и да видите, да говорите с хората“, каза министърът на американците, които отказаха да говорят пред репортери след учението.
Присъствието им бе представено като изненада от беларуското министерство на отбраната: „Кой би си помислил как ще започне сутринта на още един ден от учението „Запад-2025“?, пише в изявлението на беларуските военни, отбелязвайки присъствието на американци сред представители на 23 страни, включително двете страни членки на НАТО Турция и Унгария, както и на Китай, Етиопия и Индонезия.
За последно ученията „Запад“ се проведоха през 2021 г. и американски военен служител, базиран в Украйна, пътува до Беларус, за да ги наблюдава.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.
Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.
Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.
Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.
Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.
Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.
Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.
Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.
Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.
Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.
Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.
Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни
Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.
Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.
Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.
Последствията могат да бъдат драматични.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.
Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.
Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.
Особено уязвими остават най-бедните региони.
Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.
Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.
И Швеция призна, че е сбъркала.
Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.
Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.
Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.
Има разлика.
Швеция разбра това. 🇸🇪🇪🇺
Сега е ред и на останалите. 🇧🇬