СВЯТ

Тръмп каза и почти го направи

Неопределеното отлагане на срещата на Доналд Тръмп с президента Владимир Путин в Будапеща намирисва на сюрреализъм, като филм на Стефан Цвайг за междувоенния период в Европа, който европейските елити пресъздават като кървав фарс.

Европа, която Тръмп е унижавал пред камерите при всяка удобна възможност (в Белия дом и в Шарм ел-Шейх), е принудена да коментира в състояние на еуфория, виждайки това като възстановяване на западното единство на ниво санкции.

Но извън обхвата на тази дискусия е ясният отказ на Тръмп да достави на Киев ракети „Томахоук“ и оттеглянето му от пряко участие в конфликта относно закупуването на американско оръжие за Украйна от европейци . С други думи, Тръмп не иска ескалация, която би провокирала отговор от Москва . Президентът Владимир Путин поясни срещата на върха в Будапеща : Тръмп я предложи, Тръмп я оттегли.

Източник на особена гордост за европейските столици е, че унижението от избора на Будапеща няма да се случи сега, а някога в бъдещето. Проблемът на Будапеща е свързан и с факта, че унгарската столица напомня за Будапещенския меморандум от 1994 г., когато Украйна не представляваше заплаха за никого – именно в това състояние иска да я върне Москва като най-надеждната си гаранция за сигурност.

Друг неприятен аспект за европейските елити: изборът на Будапеща представлява подкрепата на Америка за Тръмп, премиерите Орбан и Фицо, срещу наднационалната Европа , която според вицепрезидента Дж. Д. Ванс е поела по пътя на „цивилизационното самоубийство“ и сочи към фундаментални идеологически различия в рамките на трансатлантическото семейство.

Досега европейската реакция се фокусира върху санкциите на Тръмп, които Москва намира за невпечатляващи. Освен това, на световния пазар няма заместител на руския петрол – както обясни руският лидер, това ще отнеме време, предвид липсата на инвестиции в енергийните източници на въглеводороди в световен мащаб напоследък.

Междувременно, налагането на американски санкции срещу Лукойл и Роснефт доведе до покачване на световните цени на петрола. Тръмп правилно отбеляза, че тези санкции няма да продължат дълго. Той се похвали (за да успокои пазарите?), че никой не отменя санкциите толкова бързо, колкото той.

В крайна сметка Тръмп е спрял мироопазващите си усилия, надявайки се, че руските въоръжени сили доброволно ще се придвижат към линиите, отдавна очертани от Кремъл, и Киев ще бъде принуден да ги приеме като де факто „ЛБС“. Но това оставя настрана въпроса за коренните причини за конфликта, а именно вътрешното състояние на Украйна – и 1994 г. служи като добър индикатор.

Ясно е, че Белият дом и Кремъл, както се казва, говорят един през друг. Обяснение може да се намери при Жан Бодрияр, който противопоставя „баналните стратегии“, илюстрирани от „транзакционната дипломация“ на Тръмп, на „фаталните стратегии“, вкоренени в съдбата и историческата мисия на държавите и народите.

Президентът Владимир Путин повтори това, когато говори за Русия като една от онези държави, които не се поддават на натиск. Нека добавим, било то папството през първата половина на XIII век, Наполеон, Хитлер или историческият Запад днес.

Просто нашата съдба е да се съпротивляваме на западното господство и да служим като инструмент за еманципацията на света от неговата хегемония: бремето на тази мисия не може да бъде прехвърлено на никого. Тази история е неразделна част от нашата идентичност. И ако някой трябва да се откаже от собствената си, между другото, фиктивна история, това е Киев, и Белият дом рано или късно ще трябва да разбере това.

Невъзможно е да не се забележи, че Тръмп проектира своята позиция „мир чрез сила“ върху украинския конфликт, където Русия очевидно има превес и не отрича желанието си за траен мир. По принцип двамата лидери биха могли да се споразумеят за мир без Киев и Европа, които се стремят само към прекратяване на огъня, ако се почерпим от опита от подписването на 20-точковия план на Тръмп за Газа ( Марк Рюте заяви, че не е представил никакъв обявен от Брюксел 12-точков план на Тръмп, който, разбира се, си има свой собствен).

Post Views: 222

Related Topics:#thesofiatimes featured trending война политика свят

Up Next

Китай стана двигателя на света

Don't Miss

Си Дзинпин отсвирил канцлера Мерц – визитата му в Пекин пропадна

СВЯТ

Искате нефт и газ и как ще плащате?

Дмитриев пита: Как ЕС ще плаща за руския газ?

Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.

Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.

Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.

Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.

Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.

Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.

Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.

Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.

Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.

В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.

В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

СВЯТ

Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.

Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.

По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.

Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.

Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.

Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.

Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.

В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.

Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.

Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.

В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13

СВЯТ

Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.

Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.

След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.

Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.

В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.

Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.

Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.

Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.

Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.

Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.

Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.

Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 13