СВЯТ
Неофашистите в ЕС градят военна супердържава до 2030 г.
На последната среща на върха на ЕС в Брюксел основната тема не бяха икономическите реформи, а войната и климатът.
Както отбелязва Томас Колбе в American Thinker, лидерите на Съюза са обсъдили как „да превърнат изгубената война на Украйна срещу Русия във формална победа“ и как ЕС да стане „военно готов за действие до 2030 г.“ — без реална представа как ще финансира това.

ЕС между война и климат: нова бюрократична ера
Колбе подчертава, че Брюксел се готви не за икономическо възстановяване, а за „фискален удар на освобождението“, който ще даде на администрацията „нов бурен разцвет“. Вместо да се насочи към производителност и инвестиции, Съюзът подготвя мащабен бюджет от €2 трилиона, който да бъде въведен през 2028 г., включващ зелени субсидии и военна индустрия, централизирано координирани от Европейската комисия.
В Германия към това ще се добавят още €50 млрд. годишно от специални фондове, а за разпределението им ще са нужни хиляди нови държавни служители. Според Колбе това ще доведе до „нов шок от дългове, инфлация и по-високи данъци“, които правителствата предпочитат да не споменават пред изнервената общественост.
Срещата на върха потвърди това: позволени са дребни „миниреформи“, но основната линия остава недосегаема.
До 2040 г. ЕС трябва да произвежда климатично неутрална продукция „на всяка цена“ — било чрез принудителен икономически спад, както в Германия, или чрез покупка на CO₂ indulgences (въглеродни индулгенции) от други държави.
Дори остри критици като Мерц остават „лоялни ученици на брюкселската климатична школа“. Заедно с още 19 европейски лидери той предлага ревизия на правилата до края на годината и намаляване на новите регулации до „абсолютен минимум“ — нещо, което Колбе нарича „риторичен спаринг без последици“.

Мерц и илюзията за реформи
Фридрих Мерц, лидер на ХДСАвторът припомня, че германският канцлер Фридрих Мерц пристигна в Брюксел с гръмки изказвания срещу бюрократичната машина на ЕС. През септември той обяви, че „трябва да мушнем пръчка в колелата на брюкселската машина, за да спре“.
Но, както пише Колбе, това е „медиен театър“ — игра на думи за успокояване на малкия бизнес и нарастващото недоволство от свръхрегулациите. „Никой не трябва да очаква истински реформи“, пише той. Преименуването на „граждански доход“ в „основна сигурност“ без никаква структурна промяна показва, че политиката на Берлин е само фасада за защита на брюкселския еко-социалистически курс.

Военна икономика и растящ държавен апарат
По думите на автора, изграждането на европейска военна икономика с Германия като двигател ще доведе до още по-голямо раздуване на държавния апарат. Комбинацията между военен и зелен сектор ще се превърне в „масова програма за обедняване на средната класа“, която вече е „дояна по-безцеремонно от всякога“.
Колбе цитира данни на Бундесбанк, според които директните бюрократични разходи възлизат на около €70 млрд. годишно, а компаниите буквално „се задушават под планини от нови регулации“.
Авторът нарича новата система „приватизирана държавна бюрокрация“ – десетки хиляди регулаторни длъжности, които не произвеждат нищо и не отговарят на пазарни нужди, но тежат като разход върху бизнеса и потребителите.
По официални данни за последните три години регулациите са „създали“ 325 000 нови работни места в средния бизнес — позициите, които медиите наричат „успех на пазара на труда“, но според Колбе са просто „външно обслужване на държавната машина“.
Последиците вече са видими. Анкета сред 240 мениджъри в енергоемки отрасли показва, че 31% от големите компании в Германия прехвърлят производството си в чужбина, а още 42% отлагат или премества инвестиции.

Причините: енергийните цени, свръхрегулацията и търговският натиск от САЩ.
„Нито директорите, нито синдикатите се осмеляват да оспорят климатичния фанатизъм на ЕС“, пише Колбе. Според него брюкселската политика все повече прилича на „сектантски кръстоносен поход срещу икономическата логика“.

Климатичната бюрокрация – последната крепост на властта
AI генерирано изображение: Карта на Европа, обвита в зелени вериги, зад която се вижда Урсула фон дер ЛайенЗа Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия климатичната политика е екзистенциална. През годините в Брюксел е изградена „пипала от субсидирана бюрокрация“, чиято власт расте пропорционално на намесата в икономиката.
„Където има климатичен инспектор, там е и Брюксел“, пише Томас Колбе, перифразирайки латинския израз Ubi Brussels, ibi Imperium – „Където е Брюксел, там е империята“.

Той отбелязва и нещо друго: брюкселската власт се разпростира вече и върху дигиталната сфера, чрез контрол върху X (бивш Twitter) и Google, за да „оформи публичния разказ и да заглуши критиката“.
„Ако паниката от CO₂ умре, умира и Брюксел – и те го знаят“, завършва Колбе.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








