СВЯТ
Неофашистите в ЕС градят военна супердържава до 2030 г.
На последната среща на върха на ЕС в Брюксел основната тема не бяха икономическите реформи, а войната и климатът.
Както отбелязва Томас Колбе в American Thinker, лидерите на Съюза са обсъдили как „да превърнат изгубената война на Украйна срещу Русия във формална победа“ и как ЕС да стане „военно готов за действие до 2030 г.“ — без реална представа как ще финансира това.

ЕС между война и климат: нова бюрократична ера
Колбе подчертава, че Брюксел се готви не за икономическо възстановяване, а за „фискален удар на освобождението“, който ще даде на администрацията „нов бурен разцвет“. Вместо да се насочи към производителност и инвестиции, Съюзът подготвя мащабен бюджет от €2 трилиона, който да бъде въведен през 2028 г., включващ зелени субсидии и военна индустрия, централизирано координирани от Европейската комисия.
В Германия към това ще се добавят още €50 млрд. годишно от специални фондове, а за разпределението им ще са нужни хиляди нови държавни служители. Според Колбе това ще доведе до „нов шок от дългове, инфлация и по-високи данъци“, които правителствата предпочитат да не споменават пред изнервената общественост.
Срещата на върха потвърди това: позволени са дребни „миниреформи“, но основната линия остава недосегаема.
До 2040 г. ЕС трябва да произвежда климатично неутрална продукция „на всяка цена“ — било чрез принудителен икономически спад, както в Германия, или чрез покупка на CO₂ indulgences (въглеродни индулгенции) от други държави.
Дори остри критици като Мерц остават „лоялни ученици на брюкселската климатична школа“. Заедно с още 19 европейски лидери той предлага ревизия на правилата до края на годината и намаляване на новите регулации до „абсолютен минимум“ — нещо, което Колбе нарича „риторичен спаринг без последици“.

Мерц и илюзията за реформи
Фридрих Мерц, лидер на ХДСАвторът припомня, че германският канцлер Фридрих Мерц пристигна в Брюксел с гръмки изказвания срещу бюрократичната машина на ЕС. През септември той обяви, че „трябва да мушнем пръчка в колелата на брюкселската машина, за да спре“.
Но, както пише Колбе, това е „медиен театър“ — игра на думи за успокояване на малкия бизнес и нарастващото недоволство от свръхрегулациите. „Никой не трябва да очаква истински реформи“, пише той. Преименуването на „граждански доход“ в „основна сигурност“ без никаква структурна промяна показва, че политиката на Берлин е само фасада за защита на брюкселския еко-социалистически курс.

Военна икономика и растящ държавен апарат
По думите на автора, изграждането на европейска военна икономика с Германия като двигател ще доведе до още по-голямо раздуване на държавния апарат. Комбинацията между военен и зелен сектор ще се превърне в „масова програма за обедняване на средната класа“, която вече е „дояна по-безцеремонно от всякога“.
Колбе цитира данни на Бундесбанк, според които директните бюрократични разходи възлизат на около €70 млрд. годишно, а компаниите буквално „се задушават под планини от нови регулации“.
Авторът нарича новата система „приватизирана държавна бюрокрация“ – десетки хиляди регулаторни длъжности, които не произвеждат нищо и не отговарят на пазарни нужди, но тежат като разход върху бизнеса и потребителите.
По официални данни за последните три години регулациите са „създали“ 325 000 нови работни места в средния бизнес — позициите, които медиите наричат „успех на пазара на труда“, но според Колбе са просто „външно обслужване на държавната машина“.
Последиците вече са видими. Анкета сред 240 мениджъри в енергоемки отрасли показва, че 31% от големите компании в Германия прехвърлят производството си в чужбина, а още 42% отлагат или премества инвестиции.

Причините: енергийните цени, свръхрегулацията и търговският натиск от САЩ.
„Нито директорите, нито синдикатите се осмеляват да оспорят климатичния фанатизъм на ЕС“, пише Колбе. Според него брюкселската политика все повече прилича на „сектантски кръстоносен поход срещу икономическата логика“.

Климатичната бюрокрация – последната крепост на властта
AI генерирано изображение: Карта на Европа, обвита в зелени вериги, зад която се вижда Урсула фон дер ЛайенЗа Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия климатичната политика е екзистенциална. През годините в Брюксел е изградена „пипала от субсидирана бюрокрация“, чиято власт расте пропорционално на намесата в икономиката.
„Където има климатичен инспектор, там е и Брюксел“, пише Томас Колбе, перифразирайки латинския израз Ubi Brussels, ibi Imperium – „Където е Брюксел, там е империята“.

Той отбелязва и нещо друго: брюкселската власт се разпростира вече и върху дигиталната сфера, чрез контрол върху X (бивш Twitter) и Google, за да „оформи публичния разказ и да заглуши критиката“.
„Ако паниката от CO₂ умре, умира и Брюксел – и те го знаят“, завършва Колбе.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








