СВЯТ

New York Times: Зеленски откраднал стотици милиони долари

New York Times се сети за корупцията в Украйна: Зеленски саботира надзора, стотици милиони долари са изчезнали.

На фона на скандалните разкрития в САЩ Урсула фон дер Лайен поиска още финансиране от държавите членки за Украйна.

За украинското правителство на президента Володимир Зеленски корупционният скандал в енергийния сектор все още не е приключил. Голямо разследване на „Ню Йорк Таймс“ хвърля светлина върху съучастието на правителството при създаването на възможности за подкупи.

Основното обвинение: Киев е възпрепятствал работата на надзорните органи на държавни предприятия до такава степен, че те не са могли да изпълняват задачата си за борба с корупцията.

Според „Ню Йорк Таймс“ правителството на Зеленски в продължение на последните четири години е „систематично саботирало“ надзора и по този начин е позволило корупцията да процъфтява. Методът: правителството е назначавало свои доверени лица в надзорните съвети, оставяло е места незаети или е забавяло назначаването им, за да запази контрола. Дори устави на предприятия били променяни в полза на правителството. В резултат на това стотици милиони долари били изразходвани без външен контрол.

В текста на „Ню Йорк Таймс“ са описани няколко примера за недостатъчен контрол върху държавни предприятия. Един от тях се отнася до ядрената компания „Енергоатом“, която е в центъра на актуалния скандал. Херман Галущенко, който беше украински енергиен министър от 2021 до 2025 г., е прокарвал в „Енергоатом“ скъп проект: покупката и повторното въвеждане в експлоатация на два стари руски ядрени реактора от България.

Западни донори и антикорупционни институции критикуваха начинанието като потенциално разхищение на средства в държавно предприятие, известно с корупционни практики. Проектът съвпаднал по време с планираното назначаване на първия надзорен съвет на „Енергоатом“. Но украинското правителство забавило назначаването; официалната причина били спорни въпросите относно заплати и застраховки.

Сделката за реакторите според „Ню Йорк Таймс“ е замразена и не е част от корупционното разследване. Но липсата на надзор очевидно е имала тежки последици. Именно в този период украински служители в компанията изградили схема за подкупи на стойност 100 милиона долара, казват антикорупционни разследващи.

Когато надзорният съвет все пак бил назначен в началото на 2025 г., едно място останало незаето, така че властта в органа била разпределена по равно между двама чуждестранни експерти и двама украински представители. Това разделение „направило „Енергоатом“ до голяма степен безсилен да предотврати корупцията“, пише „Ню Йорк Таймс“. Така ръководството на предприятието не било подменено.

Показателен пример за случващото се дава британският мениджър Тим Стоун, който е трябвало да влезе като независим експерт в надзорния съвет на „Енергоатом“. Той разказва, че е искал да разпореди проверка на спорен реакторен проект, при който стари руски съоръжения е трябвало да бъдат закупени за стотици милиони долари, но му е било попречено.

„Исках да разпоредя проверка на тези реактори. Всичко това беше едно огромно гнездо на плъхове“, казва Стоун пред „Ню Йорк Таймс“.

Един от мениджърите в крайна сметка бил временно отстранен през ноември 2025 г. във връзка с разследванията за подкупи.

Политическа намеса в надзорните органи имало и в „Укренерго“, докато западни донори продължавали да изплащат милиардни помощи въпреки вътрешни предупреждения за „постоянна политическа намеса“.

Съветник на Зеленски казал пред „Ню Йорк Таймс“, че надзорните органи не попадат в ресора на президента. Борбата с корупцията е една от най-важните цели за нападнатата от Русия Украйна по пътя ѝ към НАТО и ЕС.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

Related Topics:#thesofiatimes featured trending кражба политика свят скандал

Up Next

Тръмп: ЕС върви в много лоша посока

Don't Miss

Новата стратегия за национална сигурност на САЩ слага край на разширяването на НАТО

СВЯТ

Заплащането на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г.

Реалното заплащане на работниците в световен мащаб е спаднало с 12 процента, докато това на изпълнителните директори (CEO) е скочило с 54 процента между 2019 г. и 2025 г., отчита неправителствената организация “Оксфам” в анализ, изготвен съвместно с Международната конфедерация на профсъюзите (ITUC) по повод Международния ден на труда.

Възнагражденията на изпълнителните директори на най-големите корпорации в света са нараснали с 11 процента в реално изражение миналата година, докато средностатистическият работник в света е получил увеличение на реалната работна заплата от едва 0,5 процента, според анализа.

Изпълнителните директори на някои от най-големите корпорации са получили средно 8,4 милиона долара заплата и бонуси през 2025 г. спрямо 7,6 милиона долара през 2024 година. На един средностатистически работник биха били нужни 490 години, за да спечели същата сума, отбелязва “Оксфам”.

Най-малко четирима изпълнителни директори на големи корпорации са получили над 100 милиона долара под формата на заплати и бонуси миналата година, като начело е Хок Тан от “Броудком” (Broadcom) с над 205 милиона долара. Общо влизащите в Топ 10 на най-добре платените изпълнителни директори са спечелили над 1 милиард долара.

Анализът на “Оксфам” сочи, че супербогатите получават значителни суми от корпорациите, които контролират. Близо 1000 милиардери са получили общо 79 милиарда долара под формата на дивиденти през 2025 г., което се равнява на 2500 долара всяка секунда. Средностатистическият милиардер е спечелил повече от дивиденти за по-малко от два часа, отколкото средният работник е получил като възнаграждение за цяла година.

Някои от най-големите суми през 2025 г. са отишли при Бернар Арно (собственик на модния гигант Ел Ве Ем Аш – LVMH) – 3,8 милиарда долара, и Амансио Ортега (собственик на “Зара” – Zara) – 3,7 милиарда долара.

Богатството на милиардерите достига рекордни нива през 2026 г. Само за 12 месеца те са спечелили 4 трилиона долара, което прави богатството им с 1,5 трилиона долара по-голямо от това на най-бедните 4,1 милиарда души на планетата взети заедно. Тази година в света има 400 милиардери повече в сравнение с миналата, като 45 от тях са натрупали състоянието си в сферата на изкуствения интелект, отчита “Оксфам”.

Организацията предупреждава и че огромното богатство често се използва за купуване на политическо влияние и подкопаване на демокрацията.

Международната конфедерация на профсъюзите и “Оксфам” призовават за спешни действия за овладяване на екстремното богатство, включително по-високи и справедливи данъци за най-богатите и задължителни ограничения върху заплатите на изпълнителните директори.

Анализът обхваща 1500-те най-добре платени корпорации в 33 държави, които са докладвали възнагражденията на своите директори за 2025 година.

Post Views: 6

СВЯТ

Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни

Блокадата на Ормузкия проток заплашва глобалното производство на храни.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Причината е блокадата на Ормузкия проток. Тя нарушава ключови доставки на суровини за земеделието.

Кризата с торове вече оказва сериозно влияние върху глобалните пазари. Значителна част от световните доставки преминават през този маршрут. Данни показват, че 43% от уреята се транспортира през пролива. Това е най-използваният тор в света.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Липсата на торове намалява добивите в много региони. Най-засегнати са държавите в Субсахарска Африка. Там продоволствената сигурност вече е под сериозен натиск.

Според Организацията по прехрана и земеделие, дори малък спад в доставките има големи последици. Намаление от 10% може да доведе до 25% по-малко производство. Това засяга основни култури като царевица и ориз.

Последствията могат да бъдат драматични.

Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш създаде специална работна група. Тя трябва да осигури достъп до торове за хуманитарни нужди. Целта е да се предотврати задълбочаване на кризата.

Кризата с торове вече се усеща и в развитите страни. В САЩ фермери намаляват използването на азотни торове. Причината са високите цени и неблагоприятните климатични условия. Сушата допълнително усложнява ситуацията.

Снайдър: Най-тежката криза с торове в историята води до мащабен глад в бедните страни. Анализатори предупреждават за глобален недостиг на храни. Ако кризата продължи, милиони хора могат да бъдат засегнати.

Особено уязвими остават най-бедните региони.

Решението зависи от възстановяването на търговските маршрути. Отварянето на Ормузкия проток е ключово. Без това светът може да се изправи пред продоволствена криза с исторически мащаби.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 14

СВЯТ

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Швеция се “върна назад” — и се оказа, че това е напред.

Преди години тя беше пример за дигитално образование: таблети, екрани, всичко „модерно“. После дойдоха резултатите — по-слаба грамотност, по-трудна концентрация, по-малко разбиране.

И Швеция призна, че е сбъркала.

Сега връща хартиените книги, писането на ръка и тихото четене в клас. Не от сантименталност — невронауката го подсказва от години: ръката, която пише, учи по различен начин от пръста, който плъзга по екрана. Мозъкът, който следва ред по ред върху хартия, изгражда различен тип внимание. Физическата книга има начало, среда и край. Екранът — няма.

Технологията не е неутрална. Тя има темпо, характер, апетит. Дава много — и взима много, особено когато попадне твърде рано в ръцете на дете.

Въпросът не е дали децата трябва да познават дигиталния свят. Разбира се, че трябва — те вече живеят в него. Въпросът е дали едно дете, което не се е научило да чете с разбиране, да пише на ръка и да задържа вниманието си върху текст, изобщо е готово да го използва — или просто го консумира.