ПАРИ
Огромни проблеми с връщането на ресто в магазините ни очакват през януари
В първия месец на 2026 г. ще пазаруваме и в левове, и в евро.
От 1 януари 2026 г. еврото става официалната валута на България, но през първия месец на новата година разплащанията с физически пари ще може да се извършват и в евро, и в левове.
През този едномесечен период на паралелно обращение на двете валути гражданите ще може плащат по своя преценка в левове или в евро в търговските обекти и центровете за услуги. Търговците отсреща трябва да връщат рестото на клиентите си изключително в евро, освен ако не могат да го направят заради моментна липса на наличност на евробанкноти и евроцентове. Целта е по този начин част от левовете в обращение да бъдат обменени чрез търговците и лицата, предоставящи услуги – още един обменен канал наред с физическата смяна на левове срещу евро в банките и офисите на „Български пощи“.
Притеснения и множество въпроси както у търговците, така и у потребителите, предизвиква възможността за това смесено разплащане през януари.

Търговците са обезпокоени дали ще имат достатъчно еврови наличности, за да връщат ресто. Потребителите се притесняват дали това ресто ще бъде пресметнато вярно и коректно по фиксирания курс 1.95583 лв. за едно евро.
Основания за притеснения има. Законът за въвеждане на еврото ясно посочва, че в периода на двойно посочване на цените на стоките и услугите (до 8 август 2026 г.) в издавания фискален бон крайната сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в евро и в левове. В същото време няма изрично законово изискване и рестото да бъде изписано във фискалния бон в двете валути за по-голяма яснота за потребителите.

В медиите търговци и дистрибутори на фискални апарати увериха, че от 1 януари на касовите бележки ще може да се изписва в двете валути и дължимото на клиента ресто. Това със сигурност ще бъде направено в супермаркетите на търговските вериги.
Проблемът е при по-малките търговци, чиито касови апарати изобщо не отпечатват рестото върху касовите бележки. Ако след 1 януари при тях клиент плати в левове покупката си, касиерите ще трябва „на ръка“ (или с калкулатор) да сметнат какво ресто в евробанкноти и евромонети да върнат, като спазват фиксирания курс. Тези сметки неминуемо ще забавят пазаруването, а е възможно да породят и спорове с потребителите. Вече се появиха множество приложения, които предлагат чрез смартфона лесно превалутиране и избягване на грешки при връщането на ресто, докато са в обращение и двете валути.

По-малки търговци се оплакват, че дни преди официалното приемане на еврото сервизните фирми, които поддържат фискалните им апарати, още не са направили последна актуализация на софтуерите им. Тя е свързана с поредността на изписване на двете валути върху касовите бележки. Ако до 31 декември във фискалните бонове крайната сума трябва да се изписва първо левове, а след това в евро, то от 1 януари поредността се променя – първо трябва да е посочена цената в евро, след това в левове. Именно от забавяне в тази последна актуализация на фискалните устройства, която да включва и посочване на рестото в двете валути, там където е възможно, се оплакват търговци.
Същата промяна в изписването на цените – посочване първо в евро, а след това в левове, трябва да се направи и върху етикетите, ценоразписите, менютата и брошурите цените на стоките и услугите от Нова година. Много магазини без много шум смениха етикетите още през декември, което доведе до объркване и подведе доста потребители при голямото пазаруване по коледните и новогодишните празници.

Потребителите се чудят дали през януари ще може да платят една покупка и в левове, и в евро. Т.е. ако общата сума е 100 евро, дали може да се плати част от нея в евро, другата – в левове. Законът не забранява това, но е дал право на търговеца да откаже подобно смесено плащане.
Освен това през януари, когато в обращение са и двете валути, търговецът може да откаже да приеме плащане с повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки. В същото време няма законово ограничение, ако търговецът реши да върне като ресто на клиента повече от 50 броя монети в левове.
При рекламация и разваляне на договор през януари търговецът трябва да възстанови сумата изцяло в евро, дори ако стоката или услугата са заплатени по-рано през декември в левове. Но и в този случай се допуска при липса на достатъчна моментна наличност в евро, търговецът да върне платената сума в левове.

Ръководствата на големите търговски вериги уверяват, че всички служители на каса са добре обучени да работят с двете валути, както и че са се погрижили за достатъчно големи първоначални еврови наличности, за да връщат без проблем ресто в евро. Но дори и там не изключват забавяне на разплащанията на касите и известен дискомфорт през януари.
Затова препоръката е хората да ползват предимно банковите си карти за безналични разплащания, за да си спестят превалутиране и връщане на левово ресто. Проблемът е, че има малки магазини, които отказват картови разплащания под определени суми. В такъв случай най-добре е поне през януари да бъде избегнато пазаруването от такива обекти.

Много дребни търговци с малки кафенета, фризьорски и козметични салони или други услуги няма да бързат да отворят в първите дни на Новата година, за да имат време да се снабдят с достатъчно стартови наличности от новата валута. Оказа се, че банките с предимство са заредили със стартови пакети през декември по-големите си бизнес клиенти, докато дребните търговци масово ще трябва да се снабдят с евро в брой едва в първите дни на 2026 г., като изтеглят необходимото им количество евробанкноти и евромонети от превалутираните си банкови сметки.
В Хърватия, която влезе в еврозоната през 2023 г., периодът на паралелно обращение на куната и еврото бе само две седмици и много търговци изобщо не отвориха през това време.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








