РАЗСЛЕДВАНЕ

Докато безнравствения урод Урсула граби като за последно, чудовищни НПОта подменят населението на Европа

Замяната на населението на Европа с мигранти не е „теория на конспирацията“, а доклад на ООН за „заместваща миграция“

ЕС ще се нуждае от между 13,4 млн. до 674 млн. мигранти при различни демографски сценарии до 2050 г. Фактчекърите твърдят, че „замяната на населението“ с мигранти е фалшива новина и теория на конспирацията. Данните обаче са от официален доклад от 177 страници, озаглавен „Заместваща миграция“, публикуван още през 2000 г. от ООН.

Темата отново стана актуална през последния месец, след като новата Стратегия за национална сигурност на САЩ предупреди, че Европа е заплашена от цивилизационно заличаване заради миграцията. Брюксел реагира остро и отрече тези констатации в документа на Белия дом.

Какви са фактите и защо недоволството на европейците срещу масовата миграция в държавите им среща такъв отпор от брюкселските чиновници?

Фактчекърите пишат: Теорията за „голямата подмяна“ е опровергана, крайнодясна, конспиративна теория на белите националисти, която невярно твърди, че има умишлен, оркестриран заговор от „елита“ за замяна на населението в западните страни с имигранти, предимно от страни с мюсюлманско мнозинство. Поддръжниците на теорията често твърдят, че това се постига чрез масова миграция и различна раждаемост.

Това, което фактчекърите наричат „теория на конспирацията“, обаче се съдържа в официален документ на ООН, който използва термина „заместваща миграция“, т.е. мигранти, които заместват застаряващото местно население. Ето какво показват изчисленията в доклада, изготвен от отдел „Население“ към Департамента за икономически и социални въпроси към Секретариата на ООН:

Мигранти

Според доклада на ООН „Заместваща миграция“ (2000 г.) ЕС ще се нуждае от 13,4 до 673,9 млн. мигранти при различни демографски сценарии до 2050 г.

Докладът на ООН за заместващата миграция (2000 г.) е оценка на обема на миграцията, необходим за смекчаване на ефектите от намаляването и застаряването на населението.

Докладът представя оценки за „заместващата миграция“, необходима за:

(а) поддържане на размера на общото население,

(б) поддържане на размера на населението в трудоспособна възраст (на възраст от 15 до 64 години),

и (в) поддържане на коефициента на потенциална подкрепа (PSR), т.е. съотношението на населението в трудоспособна възраст (на възраст от 15 до 64 години) към населението в напреднала възраст (65 години или повече).

Неизбежното намаляване на съотношението на населението в трудоспособна възраст към населението в напреднала възраст се очертава като едно от основните бъдещи предизвикателства пред икономиките и техните системи за социално осигуряване, като миграцията не е в състояние да предотврати тази прогресия, е констатацията на доклада на ООН.

Обемът на мигрантите, необходим за предотвратяване на намаляването на населението и поддържане на населението в трудоспособна възраст, не е особено висок, но огромният брой мигранти, необходими за поддържане на населението, така че да не застарява, е посочен като нереалистична цел. Този коефициент за незастаряване на населението се измерва като постоянно съотношение на населението на възраст 15-64 г. спрямо населението на възраст 65 години или повече. За да не застарява населението е необходим според различните анализи изключително голям брой мигранти – до 674 милиона до 2050 г. или 13,4 милиона на година.

Друг рецензиран научен доклад от 2019 г. за „заместващата миграция“, публикуван в списание „Демографски изследвания“, анализира изчисленията на ООН спрямо настоящата миграционна ситуация в Европа и потвърждава тези заключения.

„В много страни обемите на заместваща миграция, необходими за поддържане на спада на общото население и населението в трудоспособна възраст, са от порядък, подобен на наблюдаваната напоследък миграция. Въпреки това спирането на процеса на стареене остава нереалистична цел“, пише в доклада от 2019 г. Причината е че, за да спре да застарява населението, е необходим изключително голям брой „заместващи мигранти“.

Според доклада на ООН България е втора в Европа заедно с Латвия по прогноза за намаляване на населението с 31% до 2050 г. след Естония, която е първа с 34%.

Намаляване на населението на Европа според доклад на ООН

Прогноза за намаляване на населението на Европа в периода 2000-2050, източник: Доклад на ООН „Заместваща миграция“ (2000)

Според прогнозните данни населението на България ще намалее от 8 225 000 души през 2000 г. до 5 673 000 през 2050 г. Това означава, че за половин век България ще загуби 2 552 000 българи.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 23

Related Topics:#thesofiatimes featured trending измама конспирация корупция лъжа политика свят скандал

Up Next

Бащата на Искра Фидосова заграбил хижа „Петрохан“ и я продал на цената на един гараж.

Don't Miss

Убиха го показно край дома му, на 28 декември 2002 г.

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 20

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 19

РАЗСЛЕДВАНЕ

Въшката Цонев се бил скрил в Гърция

Въшката Йордан Цонев, известен с прякора „Данчо Ментата“, според различни твърдения от близо месец се намира в Гърция и не се появява публично.

В медийното пространство се коментират съмнения за негово участие в схеми за купуване на предизборни гласове и организиране на политически зависимости.

Мнозина си задават въпроса как Йордан Цонев успя да се задържи повече от 30 години в българската политика и защо на тазгодишните парламентарни избори загуби политическото си влияние.