ТЕХНОЛОГИИ
Заплашен ли е наистина Интернет заради спорната нова директива на ЕС
Тази седмица светът на технологиите отново се занимава предимно с политика вместо с традиционната си дейност. Причината са два спорни текста, засягащи Интернет, в нова директива на Европейския съюз, която е на път да бъде приета окончателно. Текстовете са толкова спорни, че срещу тях се обявиха множество компании, експерти и дори самият създател на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий.
Междувременно в мрежата се появиха множество заглавия. От „краят на интернет” до „идва забрана на забавните GIF-ове” в чат приложенията. За съжаление този път тези заглавия не са особено преувеличени. Новата директива действително създава условия за сериозно подриване на основния замисъл на Интернет – свободното разпространение и достъп до информация. Освен това прехвърля отговорност, която трябва да носят институциите, към бизнеса.
Спорните текстове накратко
Проблем създават два текста, които са известни като Член 11 и Член 13, които са част от бъдещата Директива на Европейския съюз за авторското право. Това е първото мащабно обновяване на закона в тази му част от 2001 г. насам. Основният замисъл е съвсем логичен и добронамерен на хартия – да се намалят злоупотребите с авторското право в интернет и да се модернизира законодателството, за да е в крак с новите технологии и реалности в ежедневието.
Член 11 е по-лесният за обяснение и привлича по-малко внимание, защото не засяга директно потребителите. Той изисква от интернет платформите и социалните мрежи да плащат на медиите за това, че използват текст от тяхна статия в някакъв линк. Тоест, ако линк към дадена новина в избрана медия се появи в резултатите на търсачката на Google, то Google ще трябва да плати на медията. На теория това трябва да подпомогне медиите и да накара ИТ гигантите да споделят част от приходите си с тях. Проблемът обаче е, че Член 11 по никакъв начин не дефинира какво е линк, как трябва да се плаща, при какви ситуации и т.н. Всички тези детайли ще трябва да си ги определя всяка страна-членка по свое усмотрение. Има и още много сложни нюанси в определянето на това кога един текст може да бъде обвързан с авторски права, кога е просто факт и др.
Член 13 е още по-сложен и засяга директно всеки човек. В момента собственикът на платформа, например портал за качване на видеоклипове, като цяло е защитен от глоби за нарушени авторски права, ако потребител на този портал е качил подобен клип-нарушител, особено ако полага усилия за отстраняването на материалите, когато е уведомен за тях. Член 13 променя това и обръща всичко наопаки. Компаниите ще са задължени да създадат цели системи за проактивно следене на съдържанието и то да се филтрира, когато бъде засечено нарушение. Ще трябва да се следи всичко – текст, звук, код, снимки, видео и т.н. Законът не е предвидил изключения за свободно ползване, т.нар. справедлива употреба и т.н., като това е оставено да се решава на локално ниво.
Член 13 доста бегло изисква от сайтовете да използват „адекватни” мерки за спиране на съдържанието с неуредени авторски права още преди да се появи на платформата им. Ще трябва да се използват алгоритми, филтри, реални хора и всичко това ще струва много пари, които може да са непосилни за по-малките компании. Освен това превръща самите компании на практика в регулатори, което трябва да е функция на институциите, а не на бизнеса. Компаниите ще трябва дори да решават какво да предприемат, когато някои подаде жалба за премахване на съдържание с неуредени авторски права според всеки отделен казус, като ако някоя от страните не е доволна от решението, ще може да иска намеса и на съд.
Какво предстои и какво трябва да знаят хората
Тази седмица законът беше приет в една от комисиите на Европейския парламент. Евродепутати, които са против директивата в този ѝ вид, поискаха тя да бъде гласувана в зала от всички. Очаква се гласуването да бъде в началото на 4-ти юли т.г. Ако парламентът отхвърли директивата, тя ще се върне за обсъждане и ще може да се направят промени. Ако я приеме, ще се премине към процес на одобрението ѝ от страните-членки.
За сега не се налагат никакви промени в ежедневието на хората. В случай, че Член 13 влезе в сила в сегашния си вид обаче, може действително да се създаде ситуация в, която популярните meme картинки, GIF анимации и стикери с моменти от филми, телевизионни предавания и видео клипове изведнъж ще се окажат нелегални и автоматично филтрирани от системите на компаниите. Също толкова нелегални могат да се окажат колажите, когато човек се „постави” редом до любима звезда например. Филтрите може да блокират и напълно законно съдържание или да забавят неговото публикуване докато не бъдат предоставени доказателства за уредените права.
По-рано този месец създателят на WWW Тим Бърнърс-Лий, съоснователят на Wikipedia Джими Уелс и онлайн пионерът Винт Серф изпратиха отворено писмо до ЕС заедно с още над 70 водещи ИТ фигури. В него те призовават Европейския парламент да промени директивата и да не я приема в този ѝ вид, защото застрашава не само Интернет, но и правата и свободите на гражданите.
„Като изисква Интернет платформите да извършват автоматично филтриране на цялото съдържание, което техните потребители качват, Член 13 предприема безпрецедентна стъпка в трансформацията на Интернет от отворена платформа за споделяне и иновации в инструмент за автоматизиран шпионаж и контрол над потребителите”, пише в писмото. В него се допълва още, че подписалите го подкрепят осигуряването на честно възнаграждение за авторските права в мрежата, но и че „не можем да подкрепим Член 13, който изисква от Интернет платформите да внедрят дълбоко в мрежите си автоматизирана инфраструктура за мониторинг и цензура”.
ТЕХНОЛОГИИ
Бихте ли го забелязали, ако се приземи точно до вас?
Малките дронове стават все по-малки от години, но това ново творение от Китай отвежда нещата на друго ниво.
С тегло само 0,3 грама, този комар-подобен дрон е проектиран да изглежда и се движи като истинското насекомо. На пръв поглед повечето хора никога не биха осъзнали, че гледат на усъвършенствана технология вместо на летяща грешка. Размерът му му позволява достъп до места, до които по-големите дронове и камери просто не могат да достигнат.
Технологията зад това миниатюрно устройство е забележителна. Инженерите опаковаха крила, сензори, енергийни системи и механизми за управление в машина, по-лека от много ежедневни обекти. Поради малката си рамка, дронът може да се движи в тесни пространства, претъпкани среди и трудни за достъп места, където традиционното оборудване за наблюдение би се борило да работи.

Поддръжниците казват, че дронове като този могат да бъдат полезни за мисии за търсене и спасяване, наблюдение на околната среда, научни изследвания и инспекции в опасни райони.
Представете си, че намирате оцелели в срутени сгради или събирате информация от места, които са твърде рискови за хората да влязат. Малките дронове могат да предоставят ценни данни, като същевременно намаляват рисковете за хората на земята.
В същото време този пробив повдига важни въпроси за неприкосновеността на личния живот, сигурността и как такава технология може да се използва в бъдеще.

Тъй като дроновете стават по-малки и по-напреднали, границата между научната фантастика и реалността продължава да избледнява.
Това, което някога изглеждаше невъзможно, сега лети през въздуха на крила, не по-големи от комари. Технологията се развива по-бързо от всякога и иновации като тази показват колко изненадващо може да стане бъдещето.
Nikolay Nikolakov
ТЕХНОЛОГИИ
Работеща майка започва да използва AI у дома и спестява 10 часа седмично
За какво точно майката използва AI в ежедневието си?
Изкуственият интелект започва все по-осезаемо да навлиза в ежедневието на семейства с малки деца, като променя начина, по който се организира домакинството и се управлява времето в натовареното ежедневие на работещите родители, предава Business Insider.
Една работеща майка споделя, че през последната година използването на ИИ в дома се е превърнало в ключов инструмент за оптимизиране на ежедневните задачи.

Ако преди значителна част от уикендите са били посветени на планиране и подреждане на семейния график, то днес този процес е до голяма степен автоматизиран и значително по-бърз.
По думите ѝ ИИ започва да се използва първоначално в професионален контекст, но постепенно навлиза и в домакинството, включително и сред родители без технически опит. С времето инструментът се превръща в помощник при организацията на множество паралелни ангажименти – работни графици, училищни занимания, извънкласни активности и семейни координации. Според майката използването на ИИ води до спестяване на поне 10 часа седмично, които преди са били отделяни за организация и планиране.
Чрез системи, базирани на изкуствен интелект, всички календари в семейството се обединяват – включително работните графици на родителите и ангажиментите на детето. Така се създава единен, цветово кодиран и лесен за следване седмичен план.

В процеса се включва и координация с детегледачи, като системата предлага свободни часове според тяхната заетост и изпраща предложения за потвърждение.
Допълнително ИИ подпомага и логистиката около ежедневните задачи, като планиране на седмични менюта и изготвяне на списъци за пазаруване. Той отчита наличните продукти у дома, хранителните предпочитания и специфични здравословни изисквания в семейството, след което генерира структуриран план за покупки и хранене, който може да бъде свързан и с платформи за доставка на храна.

След автоматизацията на тези процеси част от графика се публикува в защитена онлайн система, достъпна за всички грижещи се лица, като при промени информацията се обновява автоматично и се изпраща уведомление до участниците.
Освен това изкуственият интелект се използва и за проследяване на развитието на детето, като се създава структура от ключови етапи и седмични дейности, които подпомагат развитието му.
ТЕХНОЛОГИИ
Китай създаде алгоритъм за управление на рояк от БПЛА, устойчив на РЕБ
В Китай заявиха за създаването на нов алгоритъм с изкуствен интелект, който помага на рояци от дронове самостоятелно да откриват и унищожават цели дори в условия на потискане на връзката и ограничена видимост.
Разработката получи названието Heterogeneous Graph Spatio-Temporal Reasoning (HG-STR).
Какво е новото в архитектурата
Традиционните алгоритми за рояци обработват всички обекти на бойното поле като еднородни данни, а HG-STR въвежда класификация: всеки обект се маркира като възел от конкретен клас – приятелски БПЛА (A), зона за търсене (B), вражеска цел (C).

Системата се учи да разпределя приоритети и да разпознава връзките между разнотипни обекти: когато дрон открие цел, тези данни се разглеждат като заплаха с висок приоритет, а когато наблизо се намира приятелски обект, това се разглежда като възможност за координация на действията.
Скорост: 6,6 милисекунди за вземане на решение срещу няколко секунди при предишните системи. Модулът за памет позволява на дрона при загуба на връзка да съхранява последните известни позиции на съюзниците и целите и да продължи да действа автономно.
В крайна сметка системата е способна да предполага вероятното местоположение на противника въз основа на особеностите на местността, характера на придвижванията и по-рано събраната информация. Дроновете продължават да се адаптират към променящата се ситуация и да търсят цели без външно управление.
Защо към цифрите трябва да се подхожда внимателно
Авторите заявяват за 100% вероятност за поразяване на целите в симулация. Но именно в симулация. А реалните условия включват метеорологични смущения, измама на системите за разпознаване, наличие на мирни обекти, повредени сензори и непредсказуемо поведение на целите.

Системата тепърва трябва да премине изпитания в бойни условия. А реалната интеграция върху бойни платформи с ограничени бордови изчислителни ресурси е следващата стъпка, която авторите само анонсираха като план. Това е отделна и нетривиална задача.
Китай създаде алгоритъм за управление на рояк от БПЛА, устойчив на РЕБ.
В Китай заявиха за създаването на нов алгоритъм с изкуствен интелект, който помага на рояци от дронове самостоятелно да откриват и унищожават цели дори в условия на потискане на връзката и ограничена видимост. Разработката получи названието Heterogeneous Graph Spatio-Temporal Reasoning (HG-STR).
Какво е новото в архитектурата
Традиционните алгоритми за рояци обработват всички обекти на бойното поле като еднородни данни, а HG-STR въвежда класификация: всеки обект се маркира като възел от конкретен клас – приятелски БПЛА (A), зона за търсене (B), вражеска цел (C).
Системата се учи да разпределя приоритети и да разпознава връзките между разнотипни обекти: когато дрон открие цел, тези данни се разглеждат като заплаха с висок приоритет, а когато наблизо се намира приятелски обект, това се разглежда като възможност за координация на действията.
Скорост: 6,6 милисекунди за вземане на решение срещу няколко секунди при предишните системи. Модулът за памет позволява на дрона при загуба на връзка да съхранява последните известни позиции на съюзниците и целите и да продължи да действа автономно.

В крайна сметка системата е способна да предполага вероятното местоположение на противника въз основа на особеностите на местността, характера на придвижванията и по-рано събраната информация. Дроновете продължават да се адаптират към променящата се ситуация и да търсят цели без външно управление.
Защо към цифрите трябва да се подхожда внимателно
Авторите заявяват за 100% вероятност за поразяване на целите в симулация. Но именно в симулация. А реалните условия включват метеорологични смущения, измама на системите за разпознаване, наличие на мирни обекти, повредени сензори и непредсказуемо поведение на целите.
Системата тепърва трябва да премине изпитания в бойни условия. А реалната интеграция върху бойни платформи с ограничени бордови изчислителни ресурси е следващата стъпка, която авторите само анонсираха като план. Това е отделна и нетривиална задача.
Правителството на Румен Радев избра кой да плати цената на неговата политика – работещите, майките и пенсионерите.
Работещите ще бъдат натоварени с по-високи осигуровки. Майките ще получат по-малка подкрепа. Пенсионерите ще се сблъскат с по-ниско увеличение на пенсиите. Всичко това в момент, когато цените на храните, лекарствата, тока и основните услуги продължават да растат.
За обикновения българин винаги се намира обяснение защо „няма пари“. Но когато става дума за държавната администрация, властта и нейните разходи, средства винаги се намират.

Та нали именно Румен Радев дойде с обещания за борба с корупцията, за край на задкулисието и за защита на хората. Днес виждаме друго – повече тежести за тези, които работят, по-малко сигурност за семействата и по-слаба защита за възрастните хора.
И вместо да търси резерви в разхищенията и неефективните разходи, правителството на Румен Радев обявява нов дълг за милиарди, който ще бъде изплащан от същите тези граждани.
В крайна сметка въпросът е прост: ако работещите плащат повече, майките получават по-малко, а пенсионерите губят от доходите си, тогава кой всъщност печели от тази политика?
За един приятел питам 😉
Иван Стоянов








