СВЯТ
Германският канцлер изненадващо настоя ЕС да преразгледа въглеродния данък и зелените политики на Брюксел
Председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен и германският канцлер Фридрих Мерц се конфронтираха заради бъдещето на основния закон на ЕС за климата – налагането на въглеродния данък и зелената сделка на Брюксел.
Вече въведената в ЕС схема за търговия с въглеродни емисии (ETS) изисква тежката промишленост, електроцентралите, авиокомпаниите и корабните компании да плащат цена — понастоящем около 80 евро — за всеки тон CO2, който отделят. Такса, предназначена да стимулира инвестициите в проекти за чисто производство, енергетика и транспорт. Този данък обаче се калкулира в крайната цена, която плаща всеки един потребител.
Германският канцлер се присъедини към индустрията в атаките срещу пазара на въглеродни емисии в ЕС, след като председателят на Комисията защити неговите „ясни ползи“, съобщи белгийската медия Politico.

Урсула фон дер Лайен застана в защита на пазара на въглеродни емисии на Европейския съюз, като игнорира оплакванията на европейската индустрия, че водещата политика на блока в областта на климата заплашва с фалити фабриките и работните места.
Председателят на Европейската комисия се сблъска с контранатиск от лидерите на Германия и Франция, които намекнаха, че високите цени на въглеродните емисии са проблем, и с допълнителните искания от индустрията за намаляване на разходите за въглеродни емисии.
В сряда, на среща в Антверпен, изпълнителните директори на европейски компании отправиха нови искания към европейските политици за облекчаване на регулациите, като излязоха с обща декларация с призив за „намаляване на разходите за енергия и въглеродни емисии“. Очаквано Фон дер Лайен отхвърли техните искания.

Германският канцлер Фридрих Мерц обаче предложи преосмислянето на схемата за търговия с емисии (ETS). „Тази система е внедрена, за да се намалят емисиите на CO2 и същевременно да се даде възможност на компаниите да преминат към производствени линии без CO2. Така че, ако това не е постижимо и ако това не е правилният инструмент, трябва да бъдем много отворени за преразглеждането му или поне за отлагането му“, каза той на фона на бурни аплодисменти от представители на индустрията в залата.
„Трябва да избягваме всичко, което застрашава конкурентоспособността на нашата индустрия. Напълно съм съгласен с всички, които казват, че трябва да направим повече по отношение на изменението на климата, но ако политиките са за сметка на нашите индустрии, за сметка на [работните места] в нашата индустрия, това е неприемливо. И това е причината, поради която съм съгласен с всички, които казват, че ако това не е правилният инструмент, трябва да говорим за това и трябва да го променим, ако не работи“, каза Мерц.
Френският президент Еманюел Макрон заяви: „Високите цени на енергията, съчетани с разходите за въглеродни емисии, ускоряват деиндустриализацията, а не декарбонизацията.“

“Vestas, най-голямата ветроенергийна компания в света, се отказва от целта си да постигне климатична неутралност през 2030 г. Щом компаниите, чиито бизнес модел е изграден изцяло върху подобни амбиции и политики, осъзнават колко невъзможна е подобна цел, то какво остава за конвенционалната икономика”, коментира икономистът Боян Рашев и добави: „Целокупната европейска индустрия е излязла с декларация, в която изисква бърза и рязка промяна на европейските политики и регулации – най-вече сваляне на енергийните и въглеродни разходи и орязване на задушаващата бюрокрация. Тонът на декларацията вече не е политкоректен, а по-скоро издава отчаяние. Малко прилича на последен предсмъртен стон. В светлината на горното канцлерът на Германия най-сетне забеляза и сподели очевидното: Европа е в състояние на бърз икономически упадък, който сама си причини основно чрез безумни политики и регулации“.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








