ПАРИ
Експерт: На 10 долара покачване на барел, цената на колонката скача с 15 евроцента
Служебният кабинет обяви възможността за изплащане на помощи за поскъпващите горива по 20 евро месечно, като се очаква основната цена на бензина и дизела да се задържи около 1,60 евро за литър, а доходите на гражданите да са средно 652 евро.
По темата за движението на цените на петрола коментира инж. Николай Качаров, ръководител на енергийни компании в Европа и Близкия Изток, който има дългогодишен опит в сектора.”Има два ефекта. Първият ефект е намаляване на доставките. Не казвам на производството, по-скоро логистичен проблем има с преминаването през Ормуз.
Но има и ефект на паника, разбира се, пазарите следят внимателно, но както винаги в случай на дефицит на такава структурна суровина като петрола, има и определено прибързване от страна на всички трейдери, на всички оператори, така че тези ефекти се умножават“, обясни Качаров.

По думите му около 20% от световния петрол преминава през протока, който в момента е блокиран.„Има инсталации, които са бомбандирани от двете страни, и в Ирак, и в производителките на петрол, основните производителки в Близкия Изток.
Така че има и определено намаляване на количеството на производство, но бих казал, че по-силният ефект е логистичният ефект. Производство има, но то не може просто да стигне до потребителите и до пазари”, добави той.
Експертът коментира и новия закон на Иран, който събира такси от преминаващите кораби през Ормуския проток: „Това няма да е в никакъв случай положително, защото въпреки, че логистиката може постепенно да се отпушва с плащане на такси, цената, която трябва да се плати за това преминаване, първо ще бъде повишена.
Аз нямам идея в момента по какъв начин тази цена ще се определи от Иран и изобщо Иран дали има право да прави подобни бариери.“ Що се отнася до ефекта върху крайния потребител, инж. Качаров обясни: „Първата сфера е директното използване на петрол. Всеки 10 долара увеличение на бренда, на интернационалната цена, на пазарната цена на суровия петрол, би трябвало да окаже влияние от 10-15 цента на крайния потребител на колонка.

т.е. от 65 долара на бренд до 115 днес, това става въпрос за почти удвояване на цената в този кризисен момент. Днес би трябвало да се плаща към 60 цента повече.“ Той уточни, че около половината от цената на крайния потребител се дължи на акцизи и разходи за рафинерия.
„т.е. половината от цената на крайния потребител се дължи на цената на брутния петрол”, допълни той.Относно субсидията за горива, Качаров посочи: „Става въпрос за едно субсидиране, което може да има различни форми.
Както вече казах, доста голяма част от цената на петрола за краен потребител е акцизи за държавата. т.е. държавата може да се откаже от тези акцизи и автоматично да регулира надолу цената. Но това пък означава, че тези пари няма да влизат в бюджета.
Те трябва да се намерят по друг начин.“Той предупреди и за по-широките ефекти върху икономиката: „Плюс това не забравяйте, че петролът е само първият удар. След него всичко ще поскъпне, по простата причина, че на практика всички продукти на пазара, каквито и да са, са трансформирана енергия. Инфлацията ще бъде факт.“
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








