Наглият Пеевски излезе от режима на хиперактивност, което е интересна политическа случка.

Нещо не е както трябва. Костадин Костадинов извади късмет с Лора Крумова да трупа рейтинг. ПП-ДБ и Румен Радев се обслужват взаимно. Нарциса Борисов е срещу всички, всички са за Бойко Борисов. Сал един Делян Пеевски никого не напада, другите го подминават.

Причината за тази ситуация с Пеевски е неговото мълчание. Дума не обелва по скандалите в държавата, съсредоточил се е върху партията си. „Новото начало“ говори по точки от дневния ред, той нищо не говори. Така е от момента, в който Радев обяви излизане от президентството. Изключение е декларацията в подкрепа на американския т.нар. Съвет за мир, след като Андрей Гюров даде признаци за излизане.

Това мълчание на Пеевски е едно от интересните неща в настоящата предизборна кампания. То е още по-любопитно при демонстрираната хиперактивност в по-ранни периоди. При коронавируса ден не минаваше без Пеевски да блесне с щедро дарение. С поемането на лидерството в ДПС ежечасно се произвеждаха законопроекти „за хората“, помощи за спортисти, размисли за бюджета, подкрепа за Даниел Митов,

пеньоар за Асен Василев

Сега няма кой да викне „У-у, Мистър Кеш, излез!“, или да отвори гърло за „кадровия терор“ на кабинета „Гюров“ (махането на свързани с Пеевски хора в администрациите). Голямото Д („Ще правя държава с главно Д“) се превърна в П (потапяне). Мащабът е различен, обаче скриването прилича на мрачните периоди, в които Пеевски не идваше в парламента, бе най-недостъпният човек в страната и журналистите не знаеха може ли да говори.

С една дума, Пеевски обича да сменя публичното поведение. Редува крайности. Ако Ахмед Доган постоянно бе в едната и се показваше пред медиите колкото да демонстрира

философско опиянение от собствената си значимост,

то врагът-наследник комбинира сянката и прожекторите; като се покаже, е по-прицелен, настават нефилософски скандали.

С което стигаме до продължението на темата: „Защо?“. Защо му е на Пеевски да мълчи? Ясно е, че при вражеския кабинет „Гюров“ не може да прави всичко за хората, да ги радва тъй много с думи… Обаче друга ще да е причината. Не сме в главата му, нито черпим информация от мозъчния му тръст, но не е трудно за досещане: скриването автоматично

деактивира опонентите,

намалява трупането на рейтинг върху гърба му; снижава шансовете им, понеже ги качват чрез конфронтации с него. Всяка кавга на Пеевски с Радев или ПП-ДБ дава възможност за нови техни избиратели, а той се затваря в своите. Превземането на ДПС бе постигнато, за какво му са караници? Освен това опонентите водят битка със „завладяната държава“, битката се води предимно чрез думи – млъкне ли „завладяната държава“, говорят си сами – още една причина да не се обажда. Знае се допълнително, че огромна част от българските граждани се

дразнят, когато Пеевски държи нравоучения

Всичко това прави потапянето не друго, а тактика „Умряла лисица“. В нея Пеевски не дава поводи за фронтове и екзалтации, не ще да е мишена за надуване на мускули. В спокойствието се концентрира върху партийните редици. Има ли резултат? Вотът ще покаже. Но, ето – Иво Мирчев спря да търси да го бие, Радев и ПП-ДБ се скараха за Украйна без да им е притрябвал.

Чудно е този човек защо някога въобще е говорил. Има си медии – говорят. ПП-ДБ се оплетоха в „Петрохан“, някой следва да припомня – случайно ИТН припомня. За т.нар. борд за мир работата е друга – лично следваше да се обади, понеже санкциите „Магнитски“ са лични.

Та, такива ми ти работи с Делян Пеевски. Обаче в цялата ситуация има и една енигма. Ще се разплете на 19 април вечерта: МВР на Дечев и Гюров всеки ден отчита удари по изборни търгаши – ако ДПС отслаби изборния резултат, работата ще е ясна – служебният кабинет е разгромил ДПС, партията не може без търгашите; но ако ДПС не отслаби резултата, работата хич няма да е ясна, а зверски сложна – наистина достойна за една държава с голямо Д’у.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ