АНАЛИЗИ

“Дълбоката държава” съвсем изкука

Срещата Тръмп-Путин в Хелзинки бе разглеждана от различни ъгли. Има обаче един аспект, който се откроява – това е ужилената реакцията на политическата върхушка в САЩ от “предателското” и “меко” поведението на Тръмп. И в тази реакция се открояват няколко дискредитиращи характеристики за американската политика и нейните нрави.
Първата характеристика е недосегаемостта, която Америка смята, че й принадлежи по право – едва ли не свише. Всъщност противниците на Тръмп, или “Дълбоката държава” скочиха не толкова, защото той не бил защитил пред Путин неприкосновеността на американските избори и киберсигурността на страната си, а именно нейната недосегаемост. Не е защитил правото й

да върши това, което тя отрича у другите,

правото й да си позволява неща, които тя не позволява на другите.
Русия продължава да отрича обвиненията, че стои зад хакването на сървърите на Демократическата партия, от което стана ясно, че ръководството й стояло зад Хилари Клинтън срещу Бърни Сандърс, за да спечели тя кандидат-президентската номинация. От това тежко нарушение на правилата на предизборната борба лъсна двойното дъно и на избирателния процес в САЩ, и изобщо на американските ценности. Русия продължава да отрича, че е влияела и по друг начин върху нагласите на гласоподавателите. Но дори и да се е опитвала да влияе, това не е повод за враждебност и санкции срещу нея – просто защото в това отношение тя има за пример самата Америка. Не къде да е, а в американски медии (примерно в. “Ню Йорк таймс”) се появиха сведения на бивши служители и следователи на ЦРУ, че през периода 1947-2000 САЩ са провели 81 операции за влияние върху избори в чужди държави, включително и в постсъветска Русия за преизбирането на Борис Елцин (докато СССР, съответно и Русия, показателят са 36 операции).

Емблематични в това отношение са изборните намеси в Италия и Чили.

През 1946 г. италианските социалисти и комунисти спечелиха 40% от гласовете. Те бяха решили да създадат общ фронт за следващите избори през 1948 г. Макар и леви, тези политически сили имат малко допирни точки със съветската система. Те бяха против диктатурата, признаваха многопартийността и частната собственост. Но освен правата на трудещите се, те защитаваха традиционния за страната среден и малък бизнес от големите корпорации, главно на САЩ. Съответно Вашингтон бе сметнал, че това е достатъчен повод за намеса на ЦРУ. Влиянието върху избирателните нагласи се е извършвало чрез Американската федерация на труда, чрез финансиране на десни кандидати и политически партии, католическата църква, пропагандистки кампании, използването на лица от шоу бизнеса (Франк Синатра). Отделно САЩ заплашиха да спрат помощта за разрушената от войната страна. Така на изборите през 1948 г. подкрепата за левицата падна до 31 процента и на власт дойдоха подкрепяните от САЩ политически сили. И следващите 46 години те превърнаха Италия в мостра на мафиотска държава и блато на корупцията. Едва ли би било пресилено да се каже, че мафиотска Италия след Втората световна война е рожба и на изборната намеса на САЩ.
Подобна схема бе приложена и в Чили през 60-те, за да се осуети избирането на Салвадор Алиенде за президент през 1964 г. ЦРУ е финансирало почти наполовина кампанията на християндемократите, организирало е масова пропагандна операция с помощта на киното и медиите. Десният кандидат Едуардо Фрей наистина изпревари Алиенде със 17%, но на следващите президентски избори през 1970 г. чилийците избраха Алиенде. Той например въведе по чаша безплатно прясно мляко за бедните чилийски деца.
Знаем обаче какво се случи с него три години по-късно – той бе убит при преврата, ръководен от ген. Аугусто Пиночет и организиран с помощта на САЩ. В касапницата на преврата бяха избити 3000 чилийски демократи. Това впрочем е също намеса в избирателен процес на чужда държава – да, намесата е вторична, косвена, но пък за сметка на това е толкова кървава. Алиенде бе демократично избран президент, а и не бе диктатор. Тоест от ценностна гледна точка САЩ не са имали основание за намеса. Само че Алиенде беше неудобен, защото водеше независима от американските корпорации политика.
Последната от подобен тип изборна намеса на САЩ бе преди 4 години в Украйна. Отначало също вторична – организирането на протестите за незаконно сваляне на президента Виктор Янукович.
Бившият ръководител на украинската службата за сигурност Александър Якименко разкри, че организаторите на заговора “буквално са живели в американското посолство. Те бяха там всеки ден”. Впоследствие намесата стана и пряка – влияние върху гласоподавателите за избирането на Петро Порошенко.
Да не говорим и за силовата намеса на САЩ срещу държави, които доведоха до касапниците във Виетнам навремето, а в по-ново време до Ирак, Сирия, Либия, Йемен и до цялостното дестабилизиране на Близкия изток.
И сега какво излиза: Америка обвинява Кремъл в изборна намеса или в това,

което тя самата е вършила над половин век.

Аз ще се меся в твоите и чуждите избори, но ти да не си припарил до моите. Америка се прави на висш магистрат, който раздава присъди за нарушения, но смята, че самият той е “овластен” да извърша нарушения и никой няма право да му държи сметка. Това е цинизъм и политическа поквара на квадрат.
Всъщност “Дълбоката държава” скочи срещу Тръмп, защото той не е отстоял недосегаемостта на магистрата нарушител, на цинизма и покварата. И няма как оплакването й, че Русия се била намесила в изборите й да предизвикат симпатии.
Не бих искал да съм на мястото на Цветан Цветанов и другите американски протежета у нас, ако трябва да ни убеждават колко праведен бил изборният гняв на Вашингтон срещу Кремъл.
Другите петна върху ценностите и морала на американската върхушка са нейният егоизъм и вредност. Тръмп и Путин пристъпиха към гасенето на няколко световни пожара. Първият е мигрантският – те са обмисляли как страните им да съдействат за връщането на сирийските бежанци по домовете им. Вярно, че те са се конкретизирали върху бежанците главно в Йордания и Ливан, а не примерно в съседна Турция, но и това е пробив в притъпяването на бежанския натиск от Близкия изток. Всички знаем, че именно от сирийския конфликт се надигна мигрантската вълна отпреди три години, която заля Европа толкова драматично, че се заговори доколко непоклатими са нейните основи. Ясно е, че мигрантският натиск ще спадне, ако сирийските бежанци от Йордания и Ливан се приберат по домовете си. Това несъмнено ще повлияе и върху техните 3,5 млн. сънародници в Турция, които също ще се върнат по домовете си. Така мигрантският натиск върху Европа откъм Близкия изток ще падне до минимум.

А България и ЕС ще могат да дишат по-спокойно,

че Реджеп Ердоган няма да ги изнудва. Пък и ЕС ще плаща много по-малко или изобщо ще спре да плаща за издръжката им в Турция.
Конфликтът в Сирия е другият пожар, с който са се захванали Путин и Тръмп. Сега вече става ясно, че те са се договорили по възлови аспекти на сирийското регулиране. Така например САЩ няма да нахлуват в Южна Сирия, след като Русия пое ангажимента за сигурността на Израел и ще задължи Иран да държи силите си на не по-малко от 80 км от израелската граница. А деескалацията в Южна Сирия с перспективата да спрат военните действия и Дамаск да поеме цялостния контрол в региона само ще засили връщането на бежанците по родните им места.
Отделно двете свръх ядрени сили са се ангажирали да гасят враждебността в сферата на сигурността. Дори за целта вече създават работна група от експерти. Идеята е тя да изработи предложения, които да бъдат приети на най-високо равнище – примерно за ядрените въоръжения или договорната база, регулиращата тази проблематика. И именно тук американската страна може да постави онзи аспект на сигурността, от който се почувства толкова ужилена – киберсигурността и приписваната от нея руска намеса в изборите. Съответно и да предложи правила и механизми, които да парират страховете й за такава намеса в бъдеще. А значи и да защити националния си интерес. И къде тук Тръмп е пуделът на Путин?
Да не забравяме, че не от вчера Русия предлага такива преговори, но “Дълбоката държава” ги отхвърляше.
Да не забравяме също, че и в Хелзинки стана ясно съвпадението на интересите на Белия дом и Кремъл по ядреното разоръжаване на Корейския полуостров.
С една дума, Тръмп и Путин са обсъждали и набелязали мерки и ходове,

които са полза за целия свят.

Президентът на САЩ несъмнено допуска грешки, но в подхода си към Русия гледа не само американския интерес. И не случайно срещата в Хелзинки бе приветствана от повечето политици в света. Ето тези дни германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че се радва на всяка среща Тръмп-Путин, защото от нея има полза за всички. Дори по повод съобщенията, че Тръмп е наредил подготовка на визита на Путин във Вашингтон тази есен, Меркел изрази надежда в бъдеще подобни срещи да станат “нещо обичайно”.
И как реагира “Дълбоката държава” на Хелзинки? Тя пренебрегна глобалните ползи от диалога там и скочи да го оценява само по един отделен аспект – киберсигурността на САЩ и мнимата изборна намеса на Русия. Съответно се нахвърли върху Тръмп, че извършил предателство, че стана пудел на Путин, отново наддаде вой за импийчмънт, дори имаше подхвърляния за преврат срещу президента. Въпреки че той е предвидил мерки за киберсигурността на страната си, както става ясно от резултатите от Хелзинки. Не ще и съмнение, че в Белия дом планират тези мерки да бъдат доразвити и конкретизирани при визитата на Путин във Вашингтон, ако, разбира се, тя не бъде провалена от противниците на Тръмп и нормализирането на американо-руските отношения.
С една дума, докато Тръмп и Путин гасят глобални проблеми, то “Дълбоката държава” предпочита да стои настрани. Очевидно по две причини – може би се страхува да се опари, но по-вероятно, защото й харесва да има пожари. Каквото и това да струва на света.

Post Views: 3

АНАЛИЗИ

Борисов и Пеевски ще бутнат кабинета, за да спрат влизането в Еврозоната!

Защо Борисов и Пеевски НЕ искат България в еврозоната (въпреки че твърдят обратното)

Докато по телевизиите и пресконференциите Бойко Борисов и Делян Пеевски рецитират колко важно било влизането на България в еврозоната, задкулисието говори друго. Истината е, че и двамата работят срещу това – всеки по своя причина, но с еднакъв резултат: забавяне и саботиране на европейския ни път.

Еврозоната – фасада за пред Брюксел

Нито Борисов, нито Пеевски имат интерес България да влезе в еврозоната. Защо? Защото въвеждането на еврото ще свие възможностите за корупция, ще наложи контрол, а паричните потоци ще трябва да са прозрачни и отчетени. А това е последното, което искат хора като тях.

Да се влезе в еврозоната означава:
• Да се отчетат реални доходи и разходи.
• Да се затегне контролът върху банковия и фискалния сектор.
• Да има одит от европейски институции, които няма да си затварят очите като местната прокуратура.

Борисов е на крачка да развали правителството

През последните седмици вътрешнопартийните напрежения в ГЕРБ се засилват. Борисов усеща, че Пеевски се е вкопчил в държавата, а най-лошото – започнал е да разграбва дори структурите на ГЕРБ. Стигна се дотам, че едни от най-силните кметове на ГЕРБ са вече по-близки до Пеевски, отколкото до самия Борисов.

Това го вбесява. Защото Борисов не е човек, който търпи да му бъркат в паничката. През годините е доказал едно – когато усети, че губи контрол, сам взривява системата. И точно сега сме на ръба на такъв момент.

Развалянето на правителството ще доведе до нова политическа криза. А тя автоматично ще отложи присъединяването към еврозоната. Съвпадение? Едва ли.

Алчността срещу алчността

Парадоксът е, че и Борисов, и Пеевски са алчни – но за различни неща. Пеевски иска всичко – медии, бизнес, влияние. Борисов иска контрола – дори и с по-малка хапка, но той да я разпределя. Когато две такива фигури се сблъскат, резултатът е един: взрив.

И в този взрив страдат не те, а ние – обикновените хора. Защото с всяко отлагане на еврото, инфлацията продължава да ни мачка, цените растат, а доходите остават същите. България се върти в кръг, докато двама алчни мъже си мерят териториите.

Какво следва?

Погледнете какво се случва зад завесата. Когато Борисов започне да говори за „стабилност“ – пригответе се за хаос. А когато Пеевски се обяви за “евроатлантик” – дръжте портфейлите си.

Истинската битка не е за еврото. Истинската битка е за това кой ще краде повече, докато се преструва, че води България напред.

Проблемът не е в еврото, а в мафията, която управлява и руши страната ни.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 43

АНАЛИЗИ

ПРИЯТЕЛИ, КАЗАХ ВИ, ЧЕ ОТВОРИХМЕ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИТЕ!

Най-авторитетните западни медии ЕЖЕДНЕВНО критикуват насилственото ни приобщаване към еврозоната. България е абсолютен фокус за европейската преса, какъвто не е бил от атентата срещу папа Йоан Павел Втори насам – и това се дължи на нашите протести!

Денят днес започва с убийствен анализ на световноизвестния икономист д-р Свен Ларсон във влиятелния “The Europian Conservative”, озаглавен “България има основателни причини да каже “не” на еврото”.

Ето откъси от статията, след която разните му там теменужки и владигорановци трябва да си скъсат дипломите и да признаят, че безсрамно ви лъжат:

“Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.

Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни. Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще накърнят способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика…

Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото, както и от масови протести.

Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото — както се случи в няколко държави през последното десетилетие.

Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната – както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона…

Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010–2019 г. Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки. Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.

Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно…”

Това е положението, приятели! Европа цяла сега нази гледа. След подобни статии ветото за еврозоната не е мираж, а напълно вероятно. Важното е днес от 12 часа пак да залеем площадите и улиците на цяла България – в митинги, шествия, автопоходи, блокади. Кадрите да влязат в международния видеообмен, урсулите и банкерите им да потреперят…

Със Страхил Ангелов, Виктор Папазов, Румяна Ченалова, Симеон Миланов, доц. Георги Димов, Николай Банев, Стефан Георгиев ви очакваме на площада пред БНБ в Триъгълника на властта, зарязвайте всичко, топчето пукна. До оставка и победа!

Моля, споделяйте – за разлика от западните медии, тукашният слугинаж е наложил чудовищна цензура! Нека стигне до всички!

P.S. Президентът Радев преди малко се включи с точни думи: “Парламентът обърна гръб на българския народ, той е мрачна цитадела. Двата доклада са радост за властимащите и тревога за хората…” Чакаме и него на площада!

Post Views: 39

АНАЛИЗИ

Само мошенници като тези могат да вкарат България с измама в Еврозоната и затова са с най-голяма заслуга! Сега ще се краде по десет!

Само измамници като Пеевски и Горанов можеха да вкарат България с измама в Еврозоната! Което могат си го могат и нека им признаем заслугата. Друг шмекер като Кирчо Петков се издъни, макар Урсула да му беше обещала на уше да мамят с цифрите.

Еврозоната – се оказа заслуга на най-корумпираните, които ограбиха българите и ги докараха до просешка тояга и на опашката по доходи в Европа. Народът уплашен се бунтува, а крадците на държавния бюджет ликуват. Самохвалството на изкусен политически измамник като Пеевски, че има основни заслуги за Еврозоната, не е безпочвено. Самото влизане стана с абсолютна измама – и с бюджетния дефицит на България и с инфлацията. Незнайно как цифрите за последните месеци бяха абсолютно фалшифицирани.

За санкционирания от САЩ по Магнитски и от Великобритания за корупция Делян Пеевски: “ДПС и ГЕРБ бяхме основните носители на успеха за България!”

Всъщност, двете партии основно станаха символ на корупцията и на обръчите си от фирми. Напоследък – корпулентните обръчи от фирми, след като същият Пеевски яхна ДПС от 2013 година, а отскоро и ГЕРБ.

“Голям успех за правителството и за България! Това е успех на всички, които подкрепяме този път от много години”, заяви Пеевски по повод положителния конвергентен доклад за готовността на страната ни за еврозоната.
Очевидно наградата е за корупция, защото от последните 15 години България доби статута на “най-корумпираната държава в ЕС”. Редом с това България се води и “най-бедната.”

Пеевски подчерта приноса на друг санкциониран за корупция по Магнитски и от Великобритания – Владислав Горанов, като човека, който е свършил най-много работа, и го поздрави публично.

“Лъжците и най-големият лъжец и шарлатанин няма да успеят. Заплахите за война, безредици и взривяване на ЕС няма да минат. Днес всичко за тях свърши!”, обяви с апломб Пеевски очевидно визирайки неволния създател на Промяната Румен Радев. Реално Румен Радев е различен политик от всички останали, защото е единственият с положителен рейтинг от тях, тоест повече българи му вярват, отколкото не му вярват.
Всичко останали – като Пеевски, Борисов, Горанов, Петков и т.н. имат по 70-80-90% недоверие сред българските граждани. Нормално е корумпираните да мразят такъв като Радев и той да им бъде трън в очите.

От думите на Пеевски излиза, че тези, които са наказани и не могат да имат банкови сметки и да пипат евро, британски лири и долари (като него, Горанов и други), имат основна заслуга да сме в Еврозоната. Защо да го правят, като нямат практическа полза?

Отговорът е прост – ще имат възможност да теглят нови и огромни кредити от името на държавата. Кредити, които веднага ще крадат и ще ги връщат децата и внуците ни. Кредити за стотици милиарди, които ще потъват в асфалта и които, за разлика от еврофондовете, няма да бъдат контролирани от Европрокурата, защото и да бъдат откраднати после народът ще връща.

Всичко това е възможно, само защото Държавата вече е завладяна от Пеевски и е поделена частна собственост между него и Борисов. Реално Пеевски управлява Борисов всички институции, а Румен Радев е единствената, макар и далечна, заплаха за тях.

В публичното си говорене Пеевски лъже за всичко на 100%, а ортакът му Борисов на 90%. Народът знае, че са толкова богати, че спокойно могат да си палят пурите с колкото си искат банкноти от по 500 евро.
Ако преведем думите на Пеевски наобратно, ще излезе, че той и Горанов нямат заслуги за Еврозоната, но ще са основните бенефициенти от нея. Ако има шарлатани и лъжци, това са Пеевски и приятелите му, защото той обвинява опонентите си единствено и само в собствените си грехове. Това е правилото при него.
С европейци като Пеевски и Борисов бъдещето пред Еврозоната е доста мрачно, а ЕС уверено върви по стъпките на СИВ и СССР.

Егати Еврозоната, щом хората от списъка Магнитски са нейните стълбове у нас.

Ако в Еврозоната има нещо хубаво, това е, че ще сложи края на илюзиите – или на пеевските или на нашите.

Николай Бареков

Според еврочиновниците (в конвергентния доклад) сме задминали Швеция, Унгария, Чехия. И сме много напред.
Не може ли хората на Урсула да се свържат с УЕФА и да ги посъветват да приложат същия подход и към футбола. Току виж се окаже, че сме станали европейски шампиони!

Стоян Демиревски