Много хора оценяват качеството на почивката си единствено по броя часове сън. Кратка нощ през седмицата, последвана от дълго успиване през уикенда – и си мислим, че балансът е възстановен.

Ново мащабно проучване на белгийски учени, публикувано в списание Sleep Medicine Reviews, обаче показва нещо различно – телата ни са много по-чувствителни към регулярността на съня, отколкото към неговата продължителност.

Според екипа, ръководен от Alexandros Kalkanis от KU Leuven, ключът към доброто здраве е постоянният график за сън. Изследователите анализират данни от 59 различни проучвания и установяват, че хората, които си лягат и се събуждат по едно и също време всеки ден, се радват на по-добро физическо и психическо здраве – независимо колко часа спят.

Причината е свързана с циркадните ритми – вътрешният биологичен часовник на организма. Когато тялото получава светлина по едно и също време всяка сутрин, мозъкът регулира по-ефективно хормоните, метаболизма и телесната температура.

Учените предупреждават, че разликата от няколко часа в режима през уикенда създава т.нар. „социален джетлаг“ – състояние, при което организмът изпада в хаос заради постоянното местене на вътрешния часовник.

Изследването свързва нередовния сън с редица сериозни здравословни проблеми:

по-висок риск от депресия;

затруднен контрол на кръвната захар;

повишен индекс на телесната маса;

по-високо кръвно налягане;

увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания.

Според друго проучване сред 60 000 души във Великобритания, високата регулярност на съня намалява риска от преждевременна смърт с около 30%. Учените дори смятат, че стабилният режим е по-важен показател за дълголетие от самата продължителност на съня.

Експертите препоръчват:

разликата в часа на събуждане между делничните дни и уикенда да не надвишава един час;

ако искаме да наваксаме сън, да си легнем по-рано, вместо да ставаме късно;

да се излагаме на естествена светлина до час след събуждане.

Така популярната формула „7–9 часа сън“ вече има и ново допълнение – „по едно и също време всеки ден“.

Когато стомахът е почти празен, той произвежда хормона грелин.

Гладът е сложен невробиологичен и хормонален процес, а не просто „празен стомах“. Хранителните навици са повлияни от еволюционни механизми, структура на мозъка и дори социални фактори. Ето 5 факта за глада и как да го контролираме.

Хормоните влияят на апетита

Когато стомахът е почти празен, той произвежда хормона грелин. Той изпраща сигнал до хипоталамуса (мозъчна структура), че е време за хранене. Нивата на грелин обикновено се повишават преди хранене и спадат след насищане.

Друг хормон, лептинът, регулира енергийния баланс и се произвежда от мастната тъкан. Той сигнализира на мозъка, че енергийните резерви са достатъчни и не е необходим прием на храна. Хората с наднормено тегло обикновено имат високи нива на лептин в кръвта поради голямото количество мастна тъкан.

Най-добрата храна преди сън: диетолози посочиха идеалната късна закуска

Мозъкът им обаче спира да реагира правилно на него. Това причинява глад, въпреки че имат излишни енергийни резерви. Важно е да се разбере, че лептиновата резистентност  не е причина за затлъстяването, а  следствие от него.

Храносмилането започва преди храната да влезе в устата

Тялото започва да се подготвя за храносмилането предварително. Гледката, миризмата или дори мислите за храна активират блуждаещия нерв, който задейства секрецията на слюнка и стомашен сок.

Дигиталната ера доведе до появата на концепцията за визуален глад. Изследванията показват, че редовното гледане на изображения на атрактивна храна в социалните медии може да увеличи субективното чувство на глад. Такива визуални стимули предизвикват неврофизиологични промени, карайки мозъка да жадува за храна, дори когато няма енергийна нужда.

Гладът наистина прави човек по-ядосан

Когато храната се задържа за дълъг период от време, нивата на кръвната захар спадат, което води до отделянето на хормони на стреса – кортизол и адреналин. Тези хормони могат да причинят раздразнителност и агресивно поведение, пречейки на способността на мозъка да контролира импулсите.

Също така, чувството на глад може да причини умора, сънливост и проблеми с концентрацията.

Лошият сън и стресът повишават апетита

Когато сме лишени от сън, нивата на „хормона на ситостта“ лептин спадат, докато нивата на „хормона на глада“ грелин се увеличават. Изследванията показват, че хората, които спят малко, са склонни да имат по-висок индекс на телесна маса и са по-склонни към преяждане.

Стресът има подобен ефект върху глада . Напрежението може да доведе до емоционално хранене. Ето защо е важно хората с наднормено тегло да разграничават физиологичния глад от емоционалния глад.

Понякога гладът е симптом

Съществува рядко генетично заболяване, наречено синдром на Прадер-Уили, което кара пациента да не може да се нахрани достатъчно. Аномалия в хромозома 15 нарушава функционирането на хипоталамуса, карайки човек да изпитва неконтролируем глад.

Гладът не е просто сигнал за празен стомах, а  фино настроена система от взаимодействия между хормоните и мозъка. Разбирането на тези механизми позволява осъзнат подход към храненето и избягване на фалшиви сигнали за апетит, причинени от стрес или липса на сън./

Ако проверите Cruise Watch, няма и не е имало запис, че този кораб е бил в морето.

Измамата с хантавирус… абсолютно същата схема и сценарий като COVID… просто различни лица и кризисни актьори, играещи роля!

Изглежда, че корабът, който уж е заразил пътниците с хантавирус, никога не е съществувал… Това беше напълно изфабрикувана история, за да се прокара нова вирусна паника. Който и да говори за „круизна катастрофа“ на MV Hondius, е подписал сценария на картела.

Ето голата истина

Без туристи: На борда е имало изключително холандски граждани, но без туристи. Това е затворена група специалисти по биологични науки и логистика. Оперативен тест под прикритието на експедиция!

Връзка със собственика: Корабът на Oceanwide Expeditions е пряко свързан с фармацевтичното лоби чрез своите финансисти. Тези кораби са мобилни лаборатории в беззаконни пространства, далеч от граждански надзор.

Постановката: Това, че тези професионалисти сега твърдят, че са „открили“ хантавирус (който никога не е бил научно изолиран!), е върховният абсурд. Те лъжат за националностите, за да измислят „глобална заплаха“. Всъщност това е нагласена игра между собствениците на фармацевтични компании и собствения им персонал.

Смъртоносният вирус или го е страх от полицаи, или умишлено ни показват право в очите, че се гаврят със стадото.

Не се заблуждавайте отново!