Европейската сметна палата: Не знаем къде са отишли милиарди евро от фонда за възстановяване от Ковид
Европейската сметна палата обяви, че не е в състояние ясно да проследи начина, по който милиарди евро се изразходват от огромния фонд, помагащ на страните от ЕС да възстановят икономиките си от щетите, причинени от пандемията от Ковид-19.
Въпросният фонд, наречен Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF), беше система от безвъзмездни средства и заеми, създаден през 2021 г., тъй като властите в 27-те държави членки затвориха границите, наложиха локдауни и купуваха ваксини. Това доведе до тежки икономически последици – най-големият търговски блок в света изпадна в най-дълбоката рецесия в историята си.
До януари тази година финансирането достигна приблизително 577 милиарда евро. В нов доклад Европейската сметна палата заяви, че е трудно да се проследи как държавите са разпределили част от парите. Хиляди получатели на средствата, включително много предприятия или големи консорциуми, не са идентифицирани.
„Без тази информация не можем да оценим дали средствата са разпределени справедливо, дали съществуват рискове от концентрация, дали парите на ЕС носят стойност за гражданите“, каза Ивана Малетич, ръководител на екипа одитори от Европейската сметна палата, изготвили доклада. „Прозрачността не е технически въпрос. Тя е основно условие за доверие и отчетност“, заяви Малетич пред репортери.
Емитиране на еврооблигации
Европейската комисия набра средствата чрез заеми на капиталовите пазари и ги разпредели за проекти, които укрепват икономиките, като ги правят по-устойчиви, екологични и цифрови.
Според правилата безвъзмездните средства и заемите се отпускат само когато получателите отговарят на определени условия, а националните правителства се задължават да публикуват 100-те най-големи бенефициенти.
Одиторите заявиха, че от 10-те държави от ЕС, които са разгледали, 100-те най-големи бенефициенти са почти изключително национални министерства, агенции и местни или регионални власти. Почти няма публична информация за получателите от частния сектор.
Малетич каза, че одиторите на ЕС, които разследват евентуална злоупотреба със средства, редовно изискват информация „за преводи и пари, отиващи към различни фирми, големи компании, консорциуми и т.н.“
Одиторите са се затруднили особено при получаването на информация за получателите на парите от фонда във Франция. Френските власти заявиха, че това е така, защото „би било твърде административно тежко да се получи информация за крайните получатели и изплатените суми, дори при поискване“, се казва в доклада. „Можете да си представите, че във Франция имаме хиляди получатели“, подчерта Малетич.
Вече са констатирани случаи на злоупотреба. Преди две години полицията в Италия, Австрия, Румъния и Словакия арестува 22-ма души като част от разследване за предполагаемо отклоняване на 600 милиона евро от фондове за подпомагане след пандемията.
Брюксел прехвърли вината върху страните-членки
Европейската комисия, от своя страна, разкритикува констатациите на одиторите. Изпълнителната власт на ЕС заяви, че ръцете й са вързани, тъй като правилата, уреждащи използването на фонда, са договорени от 27 държави членки. Тя защити използването на условия за получаване на средства.
Шизофреничната Кая Калас сравни Китай с „рак“, който изисква „химиотерапия“
Кая Калас, най-висшият дипломат на ЕС, оприличи предизвикателството, което представлява Китай, като тежка болест – „рак“.
Точно когато целият останал свят (включително президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин, които отидоха лично в Пекин) реши да се ангажира отново с китайците, първият дипломат на ЕС предпочете друг подход – да ги обижда.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас описа икономическите отношения на Европа с Китай, сравнявайки предизвикателството, породено от Пекин, с „рак“, който изисква решително лечение като „химиотерапия“, а не временно облекчение като „морфин“.
В реч на годишната конференция „Ленарт Мери“ в Талин, Естония, първият дипломат на ЕС заяви, че Европа има „много ясно разбиране за диагнозата на болестта“, когато става въпрос за принудителните икономически практики на Китай, нелоялната конкуренция и господството му в критични сектори като батерии, химикали, корабостроене и суровини.
„Ако имате много тежко заболяване, ако имате рак, имате два избора. Или да увеличите морфина, или да започнете химиотерапия“, каза Калас.
„Увеличаването на морфина не е болезнено, но химиотерапията е“, каза тя, което означава, че някои страни искат да избегнат болезнени решения и предпочитат да раздават субсидии на европейските компании, за да се конкурират с Китай.
Калас каза, че това не решава основните проблеми, породени от политиката на Китай.
Срещу това Европа разполага с инструменти като скрининг на инвестициите, правила за обществени поръчки, контрол върху износа и диверсификация на веригата за доставки, според Калас. Този подход би бил болезнен и би провокирал ответни мерки от страна на Китай, предупреди тя.
Калас каза още, че много държави-членки предпочитат по-лесния път на субсидиране, отбелязвайки, че дори богатите страни в крайна сметка биха могли да останат без парите на данъкоплатците, без да се справят с коренния проблем.
Вносът на ЕС от Китай достигна 517,8 милиарда евро през 2024 г. спрямо 213,3 милиарда евро износ, което доведе до дефицит в търговията със стоки от 304,5 милиарда евро, според Евростат. Китай е най-големият вносител за блока, представлявайки 21,3% от всички стоки, идващи от страни извън ЕС.
Украинчета вадят ножове срещу български деца, държавата мълчи
Александър Рашев: Украинчета вадят ножове срещу български деца, държавата мълчи.
В интервю за Страхил Ангелов адвокатът Александър Рашев алармира за тревожен инцидент във Варна, при който, по негови думи, група непълнолетни украинци е нападнала български деца на скейт рампата в Морската градина.
„Българчетата почват да бягат, украинчетата ги гонят след тях. Вадят ножове срещу българските деца“, заяви Рашев. Той подчерта, че свидетелските разкази на децата и родителите им съвпадат напълно.
Адвокатът е подал официални сигнали до МВР, прокуратурата, кметовете на Варна и Бургас и други институции с искане за проверка и наказания при установени нарушения. По думите му единствената бърза реакция е дошла от областния управител на Варна Марио Смърков.
„Ако няма реално правосъдие, ние ще предприемем всякакви други, разбира се, законосъобразни действия“, предупреди Рашев. Според него обществото очаква институциите да защитят българските деца и да гарантират сигурността им.
САЩ заплашват, че ще намалят военните си ангажименти към НАТО
Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп се готви да съобщи тази седмица на европейските членове на НАТО, че Вашингтон ще намали военните възможности, които би предоставил на блока в случай на голяма криза, включително атака срещу държава членка.
Съгласно рамка, известна като Модел на силите на НАТО, страните членки на алианса определят вида и състава на наличните сили, които биха могли да бъдат активирани по време на конфликт или друга голяма криза, като например военно нападение.
Въпреки че точният състав на силите е класифицирана информация, Пентагонът е решил да „намали значително“ ангажимента си, съобщи Reuters. Очаква се планът да бъде обявен на среща в Брюксел на 22 май.
По-рано този месец Пентагонът отмени планираната ротация на 4000 войници в Полша, малко след като обяви изтеглянето на 5000 войници от Германия. Военният министър на САЩ Пийт Хегсет също отмени разполагането в Германия на батальон, специализиран в употребата на ракети с голям обсег.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че очаква европейските страни да поемат основната отговорност за сигурността на континента от Съединените щати. Посланието към съюзниците, което се очаква тази седмица в Брюксел, е конкретен знак, че тази политика се прилага.