ИСТОРИЯ

“ИСТИНАТА ЗА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ”

Тази статия съм публикувал вече в някои вестници преди няколко години.

Бях поканен и на половинчасово интервю по БНТ, но… на петата минута ми казаха “Благодарим Ви…” и ме прекъснаха. Защото поканилият ме редактор мислил, че в това интервю ще докаже как Англия подкрепила Съединението, а Русия се противопоставила. Но… документът доказва точно обратното!
АНГЛИЙСКА КНИГА ЗА БЪЛГАРСКОТО СЪЕДИНЕНИЕ ОТ 1885 г.

Поради сходство в заглавията с английската ми книга „Българите из Лондон“, като написах в Гугъл заглавието на книгата си, случайно открих неизвестна английска брошура „Българите такива, каквито са“. Издадена в Лондон през септември 1885 г. в огромен за времето си тираж.
Разбира се, заглавието ме заинтригува и отидох в най-близката библиотека да си я поръчам за прочит. Там, след неколкоминутно боравене с компютъра ме информираха, че от нея са запазени всичко на всичко четири екземпляра в четири научни библиотеки в света. И единственият вариант е да отида в отдела за редки книги в най-голямата (общо 170 милиона единици) библиотека в света – Британската.
Аз съм клиент на тази библиотека и публикувах дори статия за изложбата ѝ, в която има три средновековни български четвероевангелия. Заявих книгата и според наредбата трябваше да ми я доставят до три дни. След седмица обаче още я нямаше и служителят предположи, че някъде се ползва от научни работници.
Ангажирах българка, работеща в тази библиотека. Учудването ни бе голямо, че в течение на месец и тя не можа да се докопа. След две-три поръчки и почти тримесечно чакане, получих имейл, че книгата ми е доставена в читалнята за редки екземпляри.
В тази библиотека се влиза като в самолет – проверки и сканирания още на входа. В читалнята – още проверки и няколко наблюдатели. Можеш да внесеш само молив и бели листове, нищо друго! А погледът ми установи, че и всяко читателско място се записва от видеокамерите от три-четири различни ъгъла на наблюдение.
Оказа се, че брошурата е издадена специално за българското Съединение и е уникална. След разглеждането на въпроса в парламента, тя е включена в „Сборник от важни за английската политика документи“. В България никой не знаеше за съществуването ѝ. Понеже не влизала в списъка на забранените за копиране, платих и получих копие срещу подпис, че ще я ползвам за изследователски цели и няма да я разпространявам. Но… аз направих още два екземпляра и дарих едно на Националната библиотека „Кирил и Методий“ в София, друго – на Пловдивската библиотека „Иван Вазов“.
С какво е толкова интересна тази книга, какво пише за българите там?
Книгата е отпечатана само седмица след Съединението на Княжество България с Източна Румелия и целта е била да информира или ако искаме да бъдем по-точни – да дезинформира британското население и го подготви психологически за евентуална нова „Кримска война“, в която цяла Европа ще воюва срещу Русия. Макар че е издадена от Патриотична организация, тя отразява официалната политика на Англия по българския въпрос от средата на 19-ти век и до Съединението, щом сетне е включена в Сборника от важни за английската политика документи. Тази книга най-после ми обясни защо Русия е изтеглила офицерския състав от българската армия при обявяване на Сръбско-българската война.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия е предизвикало огромна тревога в Британската империя. Както винаги, вдигнал се шум, че и това е дело на руския царски двор, който постепенно се стремял да постигне Санстефанска България с излаз на Егея.
Първата страница на книгата започва с едно огромно заглавие: „ИСТИНАТА ЗА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ“!?! И първото изречение гласи, че революцията в Източна Румелия (Съединението) застрашително подновява целия източен въпрос!
Внушава се, че към коренното гръцко население, между 6-ти до 15-ти век по тези земи се заселили някои варварски племена, между които и диваците – българи. Тия дивашки племена взаимно се изтребвали, докато в 14 и 15 век дошли турците и въдворили ред и порядък в региона.
Подчертава се, че турците са добре управляваща раса, но направили голяма грешка, че не форсирали потурчването на завареното местно население. Вследствие на това, през последните 18-ти и 19-ти век руски емисари развили сепаратистко движение сред родствените им славяно-българи, организирали и въстание, докато накрая след брутална Руско-турска война им създали и държава.
Интересно е твърдението, пропагандната лъжа, че под покровителството на генерал Гурко, диваците-българи изклали, избесили и живи изгорили над един милион гърци и турци, за да може българите да добият превес по тези земи.
В края на войната Русия се опита да изгради една Велика България…“ – пише в документа. Но Англия не позволи, защото (цитирам): „Гърция има законното основание да наследи турската власт южно от Стара планина“. Междувпрочем в Гърция и сега смятат, че Източна Румелия е била втора гръцка държава и там има клубове „Източна Румелия“ на чийто стени виси картата ѝ.
„Тук жизнено най-важният въпрос е да не се допусне Русия да стъпи в Константинопол. Англия много добре знае това. Не случайно похарчихме 100 милиона лири и 50 000 човешки живота през 1854 г. (в Кримската война) за да я спрем!“
В много английски източници се споменава, че ако не е била намесата на Англия в Кримската война, Русия щяла да освободи България още тогава – четвърт век по-рано. В Добруджа се били разположили превантивно английски войски за недопускане освобождението ни, а край Варна били изградени дори и военно-полеви болници.
Цялата въпросна английска брошура „Българите такива каквито са“ възхвалява гърци и турци и внушава, че „ако се налага някой да измести турците между Стара планина и Егейско море – то това трябва да са гърците и в никакъв случай българите!“. „Гърците са наши приятели и по инстинкт, и по традиция, и по интереси!“ – твърди книжлето.
Иска ми се да прокоментирам следния цитат от книгата: „Гърците са много по-висша раса в сравнение с българите и биха третирали по-справедливо мюсюлманите, отколкото тях!“. Всеки знае как се третират мюсюлманите в днешна Гърция и как – в България! Само един факт бих споменал: докато в България никнат като гъби нови и нови джамии, то в Гърция джамия може да се разруши (ако някъде е останала), но не и да се построи нова такава. А от опит знам, че там държавна работа на друговерци не дават и правата им са съвсем ограничени…
Едва по време на Балканските войни, депутатите братя Чарлз и Ноел Бъкстон, след продължителна обиколка, срещи и разговори с обикновени хора из всички балкански страни установяват истината и декларират в английския парламент, че на Балканите най-толерантни към друговерците и съседите си са българите, а не гърците.
От разглежданата тук английска книга става ясно, че Великобритания вдига в тревога цяла Европа. Тогава тя е най-мощната империя в света и като такава предупреждава Русия, че ако одобри това Съединение и остави руски офицери в българската армия, то срещу нея ще воюва заедно с цяла Европа. При опасността да се загуби дори допуснатото по размери Княжество България, какви други варианти са оставали на Русия, освен да изтегли офицерите си и да оголи войската ни срещу насъскваната Сърбия?
Героизмът на българските войници обаче, всеотдайността на капитаните и сержантите, ентусиазмът на целия народ от двете страни на Стара планина не остават скрити за многобройните кореспонденти и наблюдатели от цял свят. В крайна сметка Западна Европа се убеждава, че това Съединение не е дело на царските руски емисари, а стремеж за частично обединение на народа ни и го признава като свършен факт!
Никола Филипов, Лондон, [email protected]

Post Views: 27

Related Topics:българия история скандал

Up Next

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ПАЗИМ ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

Don't Miss

Евреинът Сюлейман паша корми бременни българки! 16 000 са изклани, 1200 умират от глад по време на геноцида

ИСТОРИЯ

Разстреляха мафиоза пред очите на сина му

Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…

А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.

С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.

Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.

“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.

Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.

Post Views: 8

ИСТОРИЯ

Виждали ли сте стената на язовир „Въча“?

Това построиха бащите и дядовците ни

Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда.

Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.

Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.

Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва… 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.

Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.

Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.

И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.

И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

ИСТОРИЯ

Исторически мигове на 18 юни

18 юни – денят, в който историята не спи.

Приятели, има дни, които изглеждат напълно обикновени, в които слънцето изгрява, птиците пеят, а животът просто си тече. Но ако се взрем по-внимателно в страниците на историята, ще открием, че точно днес светът многократно е задържал дъха си, ставайки сцена на събития, които са променили хода на времето.

Нека тръгнем назад във времето чак до 1812 година, когато президентът Джеймс Мадисън подписва обявяването на война срещу Великобритания. Така младата американска нация решава смело, а може би и леко безразсъдно, че е дошъл часът да защити достойнството си по море. Само три години по-късно, на 18 юни 1815 година, в Белгия се разиграва прочутата битка при Ватерло. Там френският император Наполеон Бонапарт претърпява съкрушително поражение от ръцете на херцога на Уелингтън, който е подпомогнат в решителния момент от пруската армия. Великият корсиканец слага оръжие завинаги, а изразът да срещнеш своето Ватерло остава в езика ни като символ на пълен и окончателен крах.

Днешната дата обаче не е белязана само от битки, а и от невероятния дух на откривателството, воден от смели жени. През 1928 година Амелия Еърхарт прекосява Атлантическия океан. Макар в този конкретен полет тя да е само пътник на борда, преживяването разпалва амбицията й да се превърне в първата жена, направила това съвсем сама малко по-късно, доказвайки на всички, че небето е отворено и за жени.

Прескачайки в един от най-тъмните периоди за Европа през 1940 година, в разгара на Втората световна война, виждаме как 18 юни се превръща в ден на вдъхновение и кураж. От Лондон се разнася гласът на надеждата – историческото обръщение на генерал Шарл дьо Гол е предадено по радиото и става ключово за мобилизирането на французите срещу нацистката окупация. В същия ден британският премиер Уинстън Чърчил произнася прочутата си реч за тяхното най-велико време, обединявайки два народа в общата воля да не се предават пред настъпващата заплаха.

За любителите на музиката 18 юни също носи истинска революция и поводи за празник. На тази дата през 1942 година в Ливърпул е роден сър Пол Маккартни, чийто принос с легендарните Бийтълс продължава да вдъхновява поколения наред. А за да можем да слушаме тази и друга прекрасна музика с наслада, през 1948 година компанията Columbia Records демонстрира пред пресата първата дългосвиряща плоча, позволяваща цели 20 минути музика на една страна. Без този формат днес нямаше да познаваме музикалните албуми във вида, в който ги обичаме.

И накрая стигаме до 1983 година, когато човечеството прекрачва границите на земната атмосфера. Совалката Чалънджър излита в космоса с д-р Сали Райд на борда – първата американка, полетяла сред звездите и доказала, че те принадлежат на всички.

Днес, на 18 юни 2026 година, историята продължава да се пише и ние сме част от нея. Всяко едно от тези събития напомня колко динамичен е светът ни. Споделете в коментарите кое от всички тези исторически мигове ви впечатлява най-много!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 6