Колкото по-сурови стават изискванията на евронормите към вредните емисии на автомобилите, толкова… е по-голяма вероятността да се разболеете от онкологично заболяване. Особено от бензиновия двигател. Шок-статията на списание Spiegel хвърли всички в ступор. Да се плюе дизеловият двигател в Европа вече не е модерно – той и без това е осъден на забвение. Но скорошна публикация в авторитетното германско списание „Шпигел“ разказва за това, че бензиновите двигатели въобще не са по-добри от дизеловите, а и дори са по-опасни от творението на Рудолф Дизел, пише на свой ред „За Рульом“. Ето защо:

Нанопрах и сажди
За да може двигателят да мирише колкото се може по-слабо, е необходимо по-добре да бъде изгаряно постъпващото в него гориво. А пълното изгаряне е възможно само при така наричаната стехиометрична смес (тоест при оптимално съотношение между гориво и въздух). Именно към това винаги са се стремили производителите на инжекционните двигатели. И ако автомобилостроенето се бе успокоило, например, на нивото Евро-4, то проблем въобще нямаше да има. Но… усъвършенстването предел няма, както и популизмът, когато е примесен с алчност.
Еколозите лансираха идеята, че емисиите в атмосферата трябва бавно, но сигурно да бъдат намалявани всяка година. При това става дума не само за емисиите, по определение вредни за човека, а за цяла кампания срещу всичко и за неизбежните газове от типа на СО2, защото „те са вредни за климата“. Инженерите впериха очи в небето и започнаха да издевателстват с хубавите двигатели. Сместа започна да се обогатява не по оптималния начин с мотива, че в режим на частично натоварване и това ще свърши работа. Но този режим на изгаряне неизбежно оставя в сухия остатък много дребни частици неизгоряла гадост. Модното име на гадостта е нанопрах, по-обикновеното – сажди (тоест неизорели напълно частици въглерод).
Саждите няма да ни изплашат – те са добре известни на феновете на дизелите. Трябва само да се постави скъп филтър, да се вдигне цената на автомобила и да се задържи човек на пазара още няколко годинки, а след това всичко ще се нареди. Но в случая някой се е сетил, че в това могат да бъдат обвинени не всичките ДВГ като клас, а само дизелите. При това техните сажди са черни, виждат се веднага. Затова производителите решиха, че разчистването на дизелите трябва да започне веднага, а бензиновите – едва, когато ножът стигне до кокала.

Отвличаща вниманието маневра
Обществото прие, че саждите са дело именно на дизелите. И че именно заради това на тях се монтират специални филтри и резервоари с карбамид. Но скоро след това сана ясно, че при студено време цялата тази икебана бавно престава да работи, изгарянето на натрупалите се сажди повишава разхода на гориво, а екологията едва ли не се влошава. В крайна сметка, когато се изясни, че автомобилните производители са понижили данните за вредните емисии, избухна дизелгейт, който не е приключил и до момента. Дизелът бе обявен за безперспективен и бе осъден на смърт.
На фона на тази шумотевица никой не надигна глас за това, че особена вреда от тези сажди с техните доста големи частици, като цяло, няма… Но невидимата за очите гадост, която е бълвана от ауспусите на бензиновите двигатели с директно впръскване на горивото, не случайно се нарича нанопрах. Частиците са по-малки от 5 микрона, не подлежат на филтриране в горните дихателни пътища и затова са опасни за белите дробове. Саждите са мощен канцероген, способен да предизвика лоши промени в системата на дихателните органи.
Казано с няколко думи, ако тази гадост проникне в тъканта на белите дробове, гответе се да посетите онкологичния център… Или, ако ви провърви, то само кабинета на кардиолога.

Масонски заговор
В „Шпигел“ са убедени, че дизеловата афера не е случайна. Уж по този начин Даймлер, БМВ, Ауди и Фолксваген са икономисали от филтри за своите ‘бензинки“ огромни средства, излагайки здравето на милиони души на сериозен риск. Педантичните германци дори са сметнали колко техни съотечественици са се преселили в ония свят благодарение на нанопрахта.
Цитат от материала на списанието: „Нанопрахта в Европа е една от основните опасности за здравето, предизвиквани от замърсяването на околната среда. Тя води до раздразнение на мукозни мембрани, възпаления на дихателните пътища, повишен риск от възникване на тромбози, заболявания на сърцето и белите дробове, води до рак на белите дробове. Нанопрахта се „произвежда“, предимно, от отоплителните системи, промишлеността и автомобилите. Според изследване на Федералното ведомство за опазване на околната среда, през 2015 година 41.5 хиляди души в Германия са починали преждевременно, защото са били изложени на интензивно въздействие на нанопрахта, носеща се във въздуха“.

Какво да се прави?
Двигателите с вътрешно горене в екологичен смисъл са се изчерпали. Цялата тази „грижа за екологията“ се прави по-скоро заради показността, което на свой ред води до сериозен ръст на цените на технологиите от типа „Евро 10“. Качествен скок за ДВГ вече не е възможен. И ако електромобилите действително представляват нов подход за решаването на проблема, то показните опити да се изстиска от ДВГ онова, което те нямат, е път на развитие, насочен в задънена улица.
Какво казват експертите? Потвърждават ли страшните данни на „Шпигел“? Да, няма нищо неочаквано, по техните думи. Микрочастиците на саждите действително остават неизгорели по ъглите на горивните камери дори при сегашните двигатели с директно впръскване на горивото, а до каква степен са вредни – това е въпрос, на който трябва да отговори медицината.
Какво тогава ще правят производителите на автомобили, включително и германските. Как те възнамеряват да преминават тестовия цикъл WLTP, който влиза в сила от есента тази година? Вариантите са два. Първият – да развържат портмонето за улавящи прахта филтри. Всъщност, производителите на филтри ще успеят да направят добри пари от това, защото в момента филтрите просто може да не стигнат за всички. А вторият вариант е обичайният за съвременната автомобилна промишленост: уловки. Програмите за управление на двигателите отново ще бъдат настройвани не за ежедневно шофиране, а само за „проверяващия чичко“: немците имат доста богат опит с това.

Хитра хватка
Да кажем и няколко думи за машинациите. Как да се намали онова, което не се намаля? Много лесно: просто с всички сили трябва да се завишат емисиите към днешен ден, от които ще бъдат смятани процентите, а след това, без да си мърдаме пръста, да се върнем в изходна позиция. А понеже в момента тече преход от цикъла NEFZ към новия, по-реален цикъл WLTP, то е необходимо отново емисиите на СО2 да бъдат измерени, а точно тук те може да бъдат и повишени. Как? Елементарно: като се сложат на тестовите автомобили почти разредени акумулатори (тоест, през целия тестови цикъл те ще консумират ток) и да се изключи системата старт-стоп. Резултатът – завишени резултати за изхвърлените емисии с между 4.5 и 13%.
Като цяло, цялата тази работа е явен намек за това, че единственият изход от изкуствено създадената безизходица е глобалния преход на електромобили. Естествено, проблеми ще има и там, но засега сме още доста далеч от „електрогейт“.

Ако Ви е харесала статията, ще Ви бъдем благодарни ако я споделите!