Помня, че през май-юни (?) 2017 година имаше съобщение за успешно проведени изпитания в реални условия в Сирия на комплекса за радиоелектронно подтискане, подмяна и прехващане на управлението на летателни апарати по-тежки от въздуха.
В течение на две седмици Русия ще въоръжи Сирия със системи за противовъздушна отбрана С-300 и ще започне да подтиска навигацията по източното Средиземноморие – две от трите мерки, обявени от министъра на отбраната Сергей Шойгу в Москва в понеделник, 24 септември, „в отговор на ролята на Израел за гибелта на руския Ил-20 на 17 септември”.
Системите за ПВО на Сирия ще бъдат съществено подобрени до нивото на руските войски в страната. Но най-значителната мярка, озвучена от Шойгу, беше: „Русия ще осъществява радиоелектронно подтискане на спътниковата навигация, бордовите РЛС и системите за връзка на бойната авиация, атакуваща обекти на сирийска територия, в регионите над водите на Средиземно море, граничещи със Сирия“. Руският министър подчерта, че ако тези мерки „не успеят да охладят горещите глави“, [той очевидно имаше предвид Израел], ще ни се наложи да отговорим в съответствие със създаващата се ситуация“.
Най-важната мярка, която той обяви е не въоръжаването на Сирия, за пръв път, със системите С-300, които Москва задържа в миналото по молба на Израел – а подтискането на навигационните системи. Военните експерти на DEBKAfile отбелязват, че това е първият случай, когато една от най-големите световни държави обяви радиоелектронна война на някоя друга страна. Отхвърляйки израелската версия за „катастрофата на Ил-а“ с 15 руски военнослужещи на борда като лъжлива, Москва хвърли електронната ръкавица на Армията за отбрана на Израел и изведе конфликта на много по-високо ниво. Това предизвикателство поставя премиера Бениамин Нетаняху и началник щаба генерал-лейтенант Гади Айзенкот пред три сложни варианта:
1. До понеделник те можеха да намерят изход от тази критична конфронтация с Москва. Но сега вече е твърде късно. Шойгу тръшна вратата за тихо излизане от ситуацията. И въпреки засиления риск за сблъсък с руснаците, Израел не може да се откаже от въздушните си операции срещу присъствието на иранците и техните марионетки в Сирия, тъй като това ще бъде унизително отстъпление пред Иран и „Хизбола“. Но в бъдеще Армията за отбрана на Израел би могла да бъде по-внимателна и да избира целите си с по-голяма предпазливост.
2. Той може да приеме предизвикателството на Москва за радиоелектронен дуел. В предидущите сблъсъци Израел беше по-добрия. През 1982 година израелските ВВС унищожиха руската система за противовъздушна отбрана, разгърната от Русия в ливанската долина Бекаа; а в днешно време, през 2007 година, израелските самолети, преди да унищожат иранско-северокорейския плутониев реактор в Дейр ез-Зор, активираха системата „Сутер“ за да „ослепят“ сирийско-руския радар, прикриващ този обект. От тогава руските специалисти по радиоелектронна борба търсеха отговори на мероприятията по радиоелектронна борба на Израел, но им беше трудно да настигнат нашите постоянни постижения. Но този път ситуацията може да бъде друга. DEBKAfila съобщава, че днешното руско предизвикателство може силно да превъзхожда възможностите на ВВС и ВМС на Израел. При това, че в миналото те успешно се справяха със своите противници по радиоелектронна борба на малки обекти, днес те виждат как министъра на отбраната на Русия обрисува огромна територия – на много стотици километри, обхващаща Сирия и източното Средиземноморие като ново предизвикателство. На Израел му липсва опит за работа с такива мащаби на радиоелектронната борба.
3. Армията за отбрана на Израел се безпокои много по-малко за предстоящата доставка на ракетни системи С-300 за армията на Башар Асад. В течение на много години Армията за отбрана на Израел практикува борба с тези батареи на ПВО. Но за да тръгне против масираното подтискане на електронните системи по цялото източно Средиземноморие, на Израел възможно ще се наложи да се обърне за помощ към Съединените щати. Този въпрос може да бъде повдигнат, когато Нетаняху ще се срещне с президента Доналд Тръмп в сряда, 26 септември в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
