КУЛТУРА

Да си спомним предната бомбастика – арестуваха кметица, а в съда основният обвинител каза, че не са говорили за никакъв “подкуп”….

Официознитемедии може и да успяха да потулят случая с натопения “убиец” на Виктория Маринова, но из социалните мрежи все още е пълен скандал.

Почтивсичко от изявленията на Бойко, Маринов и Цацаров бе разнищено и основните фундаменти на обвинението изглеждат вече идиотски, твърдят професионални адвокати.

Напърво място, така нареченото “ДНК” доказателство, реално не може да съществува. Дори по жертвата да е открито чуждо ДНК, то “убиецът” е в чужбина и няма как да е взета насрещната проба. Няма и достатъчно време да се проверят двете. А човек, представил се като “ченге” обяви, че ние изобщо нямаме лаборатория за ДНК и пращаме пробите в чужбина. Т.е. вероятността за 2-3 дни да се намери ДНК-съвпадение е доста ниска.

Теоретичное възможно да е взето ДНК от някаква вещ на обвинения в дома му – например четка за зъби. Но това не е толкова надеждно доказателство, и не може да се говори за 100%, на толкова ранен етап.

Остава и въпросът с времето за обработка на ДНК-то.

Другаабсолютна лъжа на властта е, че обвиненият е тренирал бокс. И трите бокс-клуба в града го отрекоха. Т.е. той не е тренирал бокс. Разбира се, всеки може да се раздуе, че е тренирал сам при домашни условия, но то сподобна логика могат да обявят, че е тренирал и кунг-фу. Очевидно я няма професионалната подготовка, с която се внушава, че той е опитен бияч, който с лекота ще нокаутира видимо по-силна от него жена.

Итретата глупост, която издиша, е че са намерени вещи и дрехи на жертвата в дома на убиеца. Като оставим настрана въпроса кой идиот ще направи подобно нещо – да носи улики в дома си, дори като пренебрегнем това, то имаме записа на камерите. Предоставен от МВР. На него се вижда бягащ човек, който не носи нито вещи, нито нечии чужди дрехи! А и ако логично той си е свършил работата и бяга, тогава дори първосигнален примитивен субект, просто ще захвърли всичко друго.

Но “изведнъж” някакви дрехи се появиха в къщата в гетото. Която не се заключва и всеки може да влезе и да подхвърли каквото си иска. Особено като е празна.

Следвсичко това остава въпросът и с времето. Между 12 ч. когато според приятели, Виктория е видяна съвсем жива от тях, и 12:11 минути, когато убиецът “бяга” пред камерите, това са 11 минути. В тях са влезли съпротивата преди изнасилването, а после и 1 част “изнасилване и гавра”, и после и убийството. Е, как в 1 минути влиза 1 час? Да не би да сме сменили времето вече?

Инай-сетне – никой не отговаря за пътуването до Германия. Дори с кола става дума за поне 20 часа непрекъснато каране. Без почивка. Дали е възможно? Но по-важното е, че “убиецът” НЯМА кола. Т.е. трябва да спира, да взима автобуси и пр. И на всичкото отгоре, трябва да сменя няколко регистрации, в рамките на 1 ден, при положение, че в Германия смяната наадресна регистрация става минимум за 2-3 дни. И то ако имаш официален договор за наем. Самият Бойко Борисов обяви, че “убиецът” 3 пъти си е сменил адреса за 1 ден…

Нонай-интересното е къде е отишъл накрая – при майка си. Е защо ще си сменя адресите, като накрая ще иде при майка си, където е най-лесно да го намерят? Очевидно тези “смени на адреси” са напълно измислени, за да се внуши, че престъпникът се е опитвал да се крие.

Изобщо, цялата работа уникално смърди на постановка.

Некаси спомним предната постановка – публичният арест на кметицата Десислава Иванчева. Сега в съда, дори основният свидетел – Александър Ваклин, заяви че никога не е говорил с нея за подкуп. Т.е. това дело е реално потънало вече. Остава само формално да се завърши. А помните каква бомбастика беше…

Бойко, абсолютно не ти вярваме. Махай се от тази страна, народът те мрази, за твое добро, се махни.

До 7 дни ще има нова супер истерия, дори ще е по нещо далеч по-дребно от убийство. Бойко, ти си прозрачен и ясен, и ти си причината за всички тези истерии. Народът не те иска, и затова непрекъснато изригват скандали. Те са начинът народът да ти каже да се махаш…

Добри Божилов

11.10.2018

Post Views: 96

КУЛТУРА

Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода

Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.

Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.

Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.

През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.

Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.

ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.

И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.

Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 30

КУЛТУРА

Сянката на Държавна сигурност над българския преход

Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.

Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.

Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.

Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.

Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.

Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 32

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Post Views: 61