СВЯТ
Краят на Меркел вече се вижда
Политическото земетресение от Бавария ще се усети чак в Берлин. След местния вот в южната германска провинция много германски медии вече виждат края на ерата Меркел.
Ако през пролетта някой все още е вярвал, че още една голяма коалиция, вярно – може и да не е идеалният вариант за управление на страната, но поне ще донесе политическа стабилност и ще предпази социалдемократите от изпадането им в политическо забвение, последните няколко месеца, и най-вече тези избори в Бавария, показаха колко погрешно е всичко това, коментира мюнхенският “Зюддойче цайтунг”. Без значение колко усърдно работят дадени министри, това не е достатъчно – нито за доброто сътрудничество в коалицията, нито като мярка срещу недоволството на хората от работата на утвърдените партии, нито за успешното развитие на тази страна.
Катастрофа, унижение, политическо земетресение
“Берлинер моргенпост” пък посочва, че с допълнително отслабения Християнсоциален съюз (ХСС) и с унижената Социалдамократическа партия (ГСДП) ще ѝ става все по-трудно на голямата коалиция в Берлин. Ще се засилва натискът на лидерката на социалдемократите Андреа Налес за напускане на управляващата коалиция, а лошата новина за канцлерката Меркел е, че политическото земетресение в Бавария ще има отражение и върху нейната партия. Лошото представяне на баварската партия-посестрима приближава края на управлението на Меркел, четем в публикацията.
Без съмнение резултатът от изборите в Бавария ще доведе до разместване на пластовете и до сътресения също и в Берлин, посочва излизащият в Дрезден “Зексише цайтунг”. За това обаче ще трябва да се изчакат резултатите и от местните избори в Хесен след две седмици. Политическата динамика понякога се нуждае от изпускателен клапан, иначе се стига до експлозия. И тя сега може да засегне Зеехофер, Налес и Меркел. Всички те обаче са доказали колко политически издръжливи могат да бъдат.
ХСС, ХДС и ГСДП губят своето значение като народни партии, четем в статия на бонския “Генераланцайгер”. ХСС трябва сам да се сърди на себе си, защото партията сама си създаде проблемите: председателят на партията и вътрешен министър Хорст Зеехофер се показа като деструктивна сила и на два пъти дори рискува разпадане на коалицията. Може би много от избирателите на ХСС харесват това, че техните представители в Берлин вдигат много шум, но те едва ли искат катастрофа заради самата катастрофа, пише изданието.
Кьолнският “Щатанцайгер” коментира резултата на социалдемократите: “Зеехофер и Зьодер са прави, че участието в централната власт е навредило на партиите. Но ГСДП е жертва, а не извършител. Тя плаща цената за продължителните провокации и блокади в голямата коалиция от страна на ХСС. И няма нужда вече да виним социалдемократите, че искат да напуснат един съюз, в който отдавна вече няма обща идея и вътрешна сплотеност. Много от баварските избиратели сигурно са разбрали, че една фиксирана в собствените си изгоди регионална партия в Берлин не може да поема отговорност за цялата страна и същевременно да действа така, сякаш няма нищо общо с фактическите проблеми и кризи в правителството”, коментира изданието.
Ерозията на една народна партия
Не се оправдаха очакванията за имплозия на политическия център в Бавария. Нито пък беше направен завой надясно. Наблюдаваме нещо друго: силна ерозия на може би последната партия в Германия, която с право може да се обяви за “народна партия”. ХСС тръгва надолу по стръмното, следвайки пътя на ХДС и ГСДП, които малко го изпреварват, коментира “Щутгартер цайтунг”.
И накрая още едно мюнхенско издание – “Мюнхнер меркур” пише, следното: “След подобно колосално поражение Хорст Зеехофер, който води партията вече едно десетилетие, не може да остане на поста си. Дори да е вярно, че канцлерката Меркел с нейната бежанска политика е поставила баварската си посестрима в трудно положение спрямо “Алтернатива за Германия”, всичко останало беше свършено от Зеехофер: той въвлече партията си в конфликт с либерално настроените кръгове. На партията ѝ предстоят тежки дни, а когато пушилката се разнесе, Маркус Зьодер може да оглави новата коалиция със Свободните избиратели. Кой друг, ако не той? ХСС претърпя унизително поражение. Но все още не е победен, както твърдят някои в ХДС. Нито пък е унищожен както нещастната баварска Социалдемократическа партия.”
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








