СВЯТ
Тайланд се отвръща от САЩ
Разположен в центъра на Индокитайския полуостров, Тайланд е регионален съюзник на Съединените щати от Студената война насам. Но напоследък обаче Банкок се стреми да балансира отношенията си с външния свят и да се освободи от прекомерната зависимост от Вашингтон.
През 2015 г. Банкок отказа, например, на американците да разположат военноморска база на остров Пукет. САЩ настояваха, че базата е необходима за спасяването в морето на бежанците-рохингски мюсюлмани (етническа група, живееща в Мианмар, чиито власти отказват гражданство на тези хора, считайки ги за незаконни имигранти от Бангладеш). Вашингтон натиска Банкок, за да го принуди да разположи бежанските лагери на своя територия.
В Банкок разбират, че рохингя са само повод за САЩ да се закрепят в Индокситай. В южните провинции на Тайланд живеят много тайландски мюсюлмани, откъдето през 2015-2016 г. произлизаше заплаха от терористични актове. Пристигането тук на нови бежанци би влошило ситуацията за тайландските власти, давайки на Вашингтон допълнителен лост за натиск.
Тайланд е важен в китайската геостратегия. Като „средното царство“ на Индокитай, Тайланд е интересен за Пекин като една от връзките в инфраструктурния проект „Морски път на коприната“. Това се допълва от проекта за Източен икономически коридор (ИИО) на Тайланд за подобряване на инфраструктурата на източните провинции, за да навлязат на пазарите в Азиатско-тихоокеанския регион чрез дълбоководните пристанища на Мианмар (Дави), Камбоджа (Сихануквил) и Виетнам (Вунг Тау).
През февруари 2018 г. тайландският парламент одобри отпускането на 43 млн. долара за създаване на Източния икономически коридор и планира да завърши проекта до 2021 г. Участието на Пекин в изграждането на ИИК обхваща изграждането на железопътна линия от китайския град Кунмин през Лаос до Банкок, модернизиране на летището и морските пристанища в Патая и засилване на сътрудничеството в съвместната индустриална зона в провинция Районг, където Китай инвестира 2,5 милиарда долара и ще разположи 300 предприятия.
„Технологиите и средствата, инвестирани от китайските предприятия, служат като мощна подкрепа за развитието на Тайланд“, заяви Чокеди Каевсанг, заместник-главен секретар на Инвестиционния комитет на Тайланд.
Най-амбициозният проект на Китай в полуостров Индокитай е да изкопае 135-километров канал през провлака Кра (Тайланд), свързващ Индийския и Тихия океан и Тайландския залив с Андаманско море. Това ще изисква 28 милиарда долара, но ще позволи изграждането на още един маршрут между Китай, Азиатско-тихоокеанския регион, Индия и богатия на нефт Близък Изток.
Този маршрут през провлака Кра ще се движи в непосредствена близост до икономически изостаналите южни провинции на Тайланд. Изграждането на канала ще позволи на Банкок да привлече инвестиции и да наеме всеки четвърти гражданин на юг, като намали социалното напрежение, което подхранва терористичната дейност.
Анализът на възприятието на САЩ и КНР в тайландските структури на властта, извършен от австралийски експерти през 2017 г., показа, че мнозинството вярва, че влиянието на Китай е станало равностойно на това на Съединените щати. Освен това нивото на доверие към Китай е равно на нивото на доверие в такива традиционни съюзници в Банкок като САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея и Сингапур.
Подобряването на имиджа на Китай в очите на тайландците също е свързано с засилването на икономическото сътрудничество между двете страни на фона на опитите на САЩ да се намесят в тайландските дела след преврата от 2014 г., когато властта бе предадена на Националния съвет за мир и ред под ръководството на генерал Прают Чан-Оча. Вашингтон осъди преврата и прекрати финансовата помощ за Тайланд. В отговор тайландската преса напомни на американците подкрепата им към превратите в Египет, Ирак, Иран, Украйна, Алжир. Нежеланието на Вашингтон да види генерал Чан-Оча начело на тайландското правителство произтича от факта, че генералът е твърд поддръжник на многополюсната политика.
Банкок повече не иска да бъде ръководен от САЩ във всичко и счита, че подкрепата, предоставена от Тайланд на американците в Корейската (1950-1953) и Виетнамската (1965-1975) войни са грешка на миналото. Един от високопоставените тайландски офицери отбеляза по този въпрос: „Американската пропаганда ни убеждаваше, че комунизмът е заплаха, Китай е „жълта заплаха“, че Виетнам също е заплаха и те като демони заплашват цялата Югоизточна Азия“.
Мащабът на американско-тайландското военно сътрудничество днес е впечатляващ, но тенденцията за намаляването му вече е очевидна. Заключението на експертите в тази връзка е недвусмислено: китайското военно и икономическо присъствие в Тайланд ще се увеличи едновременно с това.
Ако през 2014 г. 1084 тайландски войници са обучени в САЩ, то през 2016 г. има едва 103. Броят на тайландските офицери, които се учат на китайски, се увеличава (въпреки че английският език все още да е извън конкуренция в тайландската армия). Банкок планира да купи подводници от Китай на стойност 1 милиард долара и да повиши нивото на взаимодействие между министерствата на отбраната.
От гледна точка на тайландския елит Китай е по-предвидим партньор от Съединените щати. Китайците не използват военна сила, за да свалят нежеланите правителства. За тайландската монархия, съседна на държави, в които съществуват режими от комунистически тип (Китай, Лаос, Виетнам), това е от голямо значение.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.








