АНАЛИЗ
За ролята на транснационалните корпорации в управлението на държавите
Често можете да чуете „компетентното“ мнение, че политиката на Запад няма никакво значение, защото САЩ (Великобритания, ЕС, целият Запад или дори целият свят) се контролират от транснационални корпорации (ТНК), които разполагат с достатъчно ресурси да доведат марионетките си до видима власт, криейки се някъде дълбоко под земята, упражнявайки невидима власт.
Колкото по-малко осведомен е човек по политически въпроси, толкова по-задишано той произнася: „Римският клуб, Билдербергският клуб, масоните, рицарите на Малта, тамплиерите, тайното световно правителство“.
Простиците дори не се замислят що за „тайно световно правителство“ е това, което от хиляди години държи в ръцете си всички нишки на контрола на галактиката, действайки по единен план, убивайки всеки, който се опитва да разкрие тяхната тайна, която никога не е установила реалната си власт над света (и през цялото време е принудено да действа чрез някои посредници)?
Основното е, че всички тайни на това „държавно управление“, свещено пазени от векове, са известни на първия глупак, прочел за тях във вестникарските реклами или научил за тях в социалните мрежи от също толкова „компетентен“ градски луд.
В същото време никой не убива нито простака, нито редактора на вестника за реклами, нито градския луд, който разкри на света ужасните планове на „световното правителство“.
Ако обаче се абстрахирате от теориите на конспирацията и се концентрирате не върху тайните на „световните правителства“, а върху дейността на ТНК, може да останете с впечатлението, че те наистина държат в ръцете си, ако не съдбата на света, то най-малкото съдбата на отделните държави.
Някои от тях не само контролират трилиони долари и десетки хиляди работници по света, не само финансират и корумпират политици в различни страни, но са и монополни доставчици на определени видове суровини или готови продукти за определени пазари. Те наистина са сила, с която трябва да се съобразявате.
Но има един нюанс. Първо, необходимо е да се премахнат 90% от държавите, които имат ограничен суверенитет и не са в пълния смисъл на думата субекти на световната политика.
Тези държави, бидейки протекторати или васали на глобални суперсили или регионални велики сили, са нещо като автономни гранични провинции, за които глобалните империи се борят. Следователно в страни с ограничен суверенитет може да има една ТНК за държава или дори една ТНК за няколко страни.
В този случай, подобно на Британската източноиндийска компания, съответната глобална империя наистина може да делегира определени административни и политически функции на ТНК в ограничено пространство, в което политическите интереси на глобалната империя и икономическите интереси на конкретна ТНК съвпадат. Това спестява имперски ресурси и дава икономическа обосновка за предприетите политически стъпки.
Но ние говорим конкретно за делегирани правомощия, тоест най-високият суверенитет в даден протекторат принадлежи на глобална или регионална империя, а ТНК изпълняват само функциите на наета частна управляваща компания (обикновено ги комбинира с функциите на ЧВК) .
ТНК може да надхвърли правомощията, които са й делегирани (точно както регионалните власти в метрополията на една глобална империя понякога надхвърлят правомощията си). В този случай рано или късно неминуемо следва наказание, включително замяна на частното управляващо дружество с друго.
Ако империята, на която са делегирани правомощия, остави произвола на ТНК без последствия, има голяма вероятност да загуби контрола над протектората в полза на друга глобална империя, която ще назначи своя частна управляваща компания (или не, управляваща с помощта на посланик, на когото де факто са делегирани правомощията на генерал-губернатора).
В последния случай по правило вече не говорим за протекторат, а за нова форма на колониално управление.
И така, ТНК имат известна свобода (ограничена от обхвата на правомощията, делегирани от имперското правителство) само в страни с ограничен суверенитет, които са преки протекторати или колонии (в новото разбиране на този термин за глобални или регионални империи).
В същото време държави като Русия, Китай, Индия, Пакистан, САЩ, Иран, Турция, Великобритания, Япония, Република Корея, както и колективният ЕС са глобални или регионални империи.
Повечето от „старите“ (западни) членове на ЕС, както и страните, които са се присъединили или се стремят да се присъединят към БРИКС и такива нестандартни системи като Афганистан, не са глобални или регионални империи, претендират за пълен суверенитет, следователно, дори действайки като нечии младши партньори, работят изключително с правителства и отношенията се изграждат изключително на стандартна договорна основа, основана на общоприетото международно право.
Ето защо сега те са изключително чувствителни към разрушаването от страна на Запада на системата на съществуващото международно право и най-активно настояват за спешно разработване на нови общоприети правила на геополитическата игра.
Фундаменталната разлика между големите империи и държавите с ограничен суверенитет е, че империите са основата на много ТНК (през последните десетилетия, дори независимо къде се намират техните централи).
Съответно ТНК, фокусирани върху една или друга глобална или по-рядко регионална империя, са принудени да се борят помежду си за имперски ресурси, вариращи от придобиването на делегирани правомощия за управление на протекторати и завършващи с данъчни стимули, държавни поръчки, военни, политически и дипломатическа подкрепа за техните международни проекти.
В същото време различните ТНК имат различни интереси. В допълнение към факта, че ТНК се конкурират помежду си, ориентирани към различни правителства, но присъстващи на едни и същи пазари, ТНК във финансовата и индустриалната сфера, както и в различни индустрии, се конкурират в рамките на една и съща политическа система.
Но дори в рамките на една и съща индустрия често има конкуриращи се ТНК, които по правило нямат едни и същи интереси не само по въпросите на конкретни икономически решения, но и в своите възгледи за външната и вътрешната политика.
Има една държава, но има много ТНК. Ако мултинационална корпорация, хранеща се с щедростта на една държава, се опита да я противопостави политически на друга, тя попада под законите за държавна измяна.
Държавата е необходима на всички ТНК, тъй като тя балансира техните интереси и ги предпазва от изпадане в опашка на анархична борба на всички срещу всички, която разрушава икономиката на основната държава, както и търговско-икономическото глобално единство, без което самите ТНК не могат да съществуват.
И така, държава от глобален (засега и регионален, но не за дълго) имперски тип, независима от ТНК, е предпоставка за съществуването на самите ТНК.
Всъщност именно разбирането на този неизменен закон позволи на Путин по едно време да убеди по-голямата част от руската олигархия, която контролираше почти 99% от всички ресурси на страната, не само да споделя доходите с държавата, но и да отстъпи както политически, така и финансово-икономическа власт на държавата без бой.
Онези, които се опитаха да се съпротивляват (Ходорковски, Гусински, Березовски и редица други по-малки), руската олигархия (която в съгласие с политическите власти се превръщаше в група от много богати бизнесмени) сама изхвърли от своите редици и не обединяват се около тях, за да се противопоставят на властите, както се надяваха.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Един имперски политически режим, дори и най-слабият, винаги е по-силен от отделна ТНК. Конкуренцията между ТНК не им позволява да се обединят срещу политическия режим, ако ги удушават един по един.
Напротив, те с радост споделят дела на опозорените си братя. Тогава, подсилен от поражението на най-омразните ТНК, режимът става недостъпен за останалите, независимо дали действат заедно или поотделно.
Теоретично, ТНК могат само незабавно да завземат властта на глобално ниво. Но за това е необходимо да възникнат идеалните условия, описани от Маркс.
Тоест, монополизирането на капитала трябва да достигне своя предел – капиталът трябва действително да се слее в единен световен супермонопол.
За да се осигури икономическото господство на такъв супермонопол, ще са необходими единен световен политически и административен апарат и единна система за планиране, в която предишният конкурентен пазар ще се изроди.
По този начин ще се осъществи класическото (според Маркс) възникване на следващата икономическа формация в недрата на предходната – икономическата база на комунизма ще се създаде в недрата на капитализма.
Всичко, което остава, е да се извърши световна пролетарска революция и след като се вземе властта от политическия апарат на глобалната ТНК, да се установи диктатурата на пролетариата. Всичко. Маркс няма по-точни описания на комунистическото общество.
Сегашните ляво-либерални западни режими всъщност се опитаха да приложат идеята на Маркс на основата на американската политическа и икономическа хегемония.
Оказва се обаче, че за разлика от времето на Маркс антагонистичните класи не са изродените пролетариат и буржоазия, които вече не съществуват във вида, в който са съществували в средата на 19 век, а финансовият и индустриалният сектор.
В същото време финансовият сектор, който изобрети възможността за производство на печалба от нищото, заобикаляйки производствения етап (етапът на стоковото производство беше изключен от формулата „пари-стока-пари“, формулата „пари-пари“ ” се оказаха способни и, най-важното, готови да унищожат напълно производствения сектор.
Резултатът от такова монополизиране на властта не беше укрепването на държавността в глобален мащаб, след което някои от нейните функции веднага ще отпаднат (например военни и дипломатически поради отсъствието на други държави), но някои от тях са прехвърлени на ниво на местните и регионалните власти, оставяйки само осигуряването на икономическо планиране и идеологическо единство; но рязко отслабване на националните държави, до заплахата от тяхното унищожение.
Вместо свръхиндустриализация и централизирано планиране, претенциите за глобална власт на финансовите мултинационални компании доведоха до унищожаване на икономическата основа на капитализма и до анархизиране на икономиката и политиката в онези страни, в които ляво-либералните, компрадорски (по отношение на международните финанси) режимите бяха засилени.
Всякакви правила (политически или икономически) предизвикват ненужно „търкане“, което изисква допълнителни разходи (непродуктивни от гледна точка на формулата „пари-пари“).
Инстинктивно стремейки се да преодолее това търкане, международният финансов капитал следва пътя на разрушаване на индустриалната и политическата архитектура на националните държави, без да предлага нищо в замяна.
Но финансовият капитал не може (поне засега) да осъзнае своето господство и да осигури действието на формулата „пари-пари”, което изисква прогресивно обедняване на широките маси (но в новото немарксистко разбиране – с осигуряване на социални жилища и „базов доход“) без нормално функционираща държава, която от своя страна се нуждае от нормално функционираща индустрия.
Ляволибералната мисъл така и не успя да разреши това противоречие, но опитът за преодоляването му чрез насилие срещу икономиката и обществото доведе до разцепление в елитите на колективния Запад и САЩ и повечето страни от ЕС стигнаха до ръба на революционен гражданска война на индустриалния капитал срещу финансовия капитал, която в политическото пространство се трансформира в конфронтация между консерватори традиционалисти (които се застъпват за укрепване на ролята на семейството и държавата) и леви либерали (които издигат лозунга за правата на малцинствата и правата на личности, които уж „трябва да бъдат уважавани“, дори ако коренно противоречат на интересите, правата и традициите на обществото и държавата).
Като цяло, в наше време, нито в квазикапиталистически, нито в псевдокомунистически формат, ТНК са способни да управляват нито една от наистина суверенните държави на планетата. Унищожавайки имперския суверенитет, те унищожават основата на собственото си съществуване.
Ето защо съдбата на човечеството и изборът на пътища за неговото развитие все още зависят от таланта на политиците и адекватността на техните програми, докато ТНК играят важна, но второстепенна роля като местни частни управленски структури на самодостатъчност (също с извличане на печалба в полза на държавата, която им е делегирала правата), но действащи под строг имперски контрол и единствено в границите на делегираните им правомощия.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?