АНАЛИЗ
Фон дер Лайен обсебва властта в Брюксел иска да става диктатор
The American Conservative: Фон дер Лайен води ЕС по опасен път към автократично управление
Mандатът на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия e пълен със скандали. Пътуването й до Израел, помрачено от дипломатически грешки и противоречия, само подчерта нарастващото недоволство сред дипломатите от ЕС. Дори първият дипломат на ЕС Жозеп Борел се осмели да отправи рядък публичен упрек, поставяйки под въпрос правото на Фон дер Лайен да представлява възгледите на ЕС за външната политика. Подобно открито несъгласие подчертава пукнатините в ръководството на ЕС и ерозията на доверието в способността на Фон дер Лайен да се ориентира в сложността на бързо променящия се свят.
Става все по-очевидно, че Фон дер Лайен насочва ЕС към опасен път – път, белязан от автокрация, федерализъм и откъсване от демократичните корени, които са в основата на европейския проект. Призракът на неизбран политически елит, който диктува съдбата на страните-членки, надвисва над идеята за обединена Европа, изградена на принципите на сътрудничество и споделен суверенитет.
Фон дер Лайен е готова да циментира трансформацията на ЕС във военноцентричен гигант, като външната политика се насочва към милитаризация и разходи за отбрана. Амбицията за създаване на единна армия на ЕС се очертава като мощна сила, ускоряваща процеса на федерализация и посягаща допълнително на суверенитета на държавите-членки.
За първи път през 2021 г. Фон дер Лайен подчерта, че ще има кризи, при които военната сила на ЕС трябва да действа независимо от ООН и НАТО.
„На място нашите войници работят рамо до рамо с полицаи, адвокати и лекари, с хуманитарни работници и защитници на правата на човека, с учители и инженери“, каза Фон дер Лайен.
„Но това, от което се нуждаем, е Европейският отбранителен съюз“, заключи тя.
Фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подписаха споразумение за сътрудничество от 14 точки между ЕС и НАТО през същата година.
Два сближаващи се фактора направляват тази трансформация: недоволството на европейското население от климатичните политики и изоставянето на Европа от страна на Съединените щати, което тласка ЕС да поеме по-значителна тежест в глобалните борби за власт. Протестите на фермерите и блокадите на трактори подчертават нарастващото разочарование от задаващите се екологични разпоредби, насочени към постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Фон дер Лайен изглежда се адаптира към това недоволство, като дава приоритет на военната мощ пред действията в областта на климата.
Едновременно с това обръщането на САЩ към Азия, привидно за сдържане на Китай, остави празнина в европейско-американските отношения. Призивът към Европа да продължи украинската прокси война от името на Вашингтон, като инвестира в американско военно оборудване, е промяна на парадигмата. В този нов геополитически пейзаж Фон дер Лайен изглежда готова да замени застъпничеството за климата за военен съюз.
Идеята за единна външна политика на ЕС е в най-добрия случай фасада. Както Маргарет Тачър проницателно отбеляза: „Европа е създадена от историята. Америка е създадена от философията.“ Разнообразният исторически опит на европейските нации оформя техния външнополитически избор, което прави идеята за монолитна позиция на ЕС по международните въпроси неправдоподобна. Раздорът между страните-членки подчертава присъщото напрежение между националния суверенитет и наднационалните амбиции.
Въпреки грандиозните стремежи и реторика външната политика на ЕС под ръководството на Фон дер Лайен не успя да донесе стратегически печалби, особено в усилията да отслаби Русия и да разреши конфликта в Украйна, а вместо това почти напълно унищожи европейската икономика.
Русия беше изправена пред сурови санкции в продължение на две години, които имаха за цел да отслабят икономиката й. Въпреки това страната преживя неочакван растеж, като икономиката й се разшири с 3,6 процента през 2023 година. Този темп на растеж беше по-бърз от този на всички икономики от Г-7. МВФ преразгледа прогнозата си за растежа на БВП на Русия до 2,6% тази година, отбелязвайки увеличение с 1,5 процентни пункта спрямо това, което прогнозира миналия октомври.
Представянето на Русия като плашило служи като удобен претекст за консолидиране на властта в Брюксел, подкопавайки суверенитета на държавите-членки под прикритието на по-голямо федералистко единство. Демокрацията е само жертва в преследването на по-грандиозна визия, управлявана от кулата от слонова кост в Брюксел, оставяйки европейските граждани почти без глас при определянето на политиката на континента им.
В смел ход към европейска федерализация в края на миналата година Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент (AFCO) предложи амбициозна промяна на Договора на ЕС. Предложен от съдокладчиците Ги Верхофстад, Свен Симон, Габриеле Бишоф, Даниел Фройнд и Хелмут Шолц, проектът AFCO има за цел да прекрои институционалната рамка на Европейския съюз, като потенциално промени правната му същност.
Коя мислиш, че си? Не си избирана! Нямаш власт да определяш външната политика на Европа. Кой ти дава право да говориш от името на всички ни? Ти не говориш за нас. Ако няма какво да кажеш, млъкни!
Визията на AFCO се корени в Манифеста на Вентотене и Декларацията на Шуман, основополагащи документи на европейския федерализъм. Предложената реформа, разглеждана като отговор на геополитическите предизвикателства и бъдещото разширяване на ЕС, обхваща три ключови теми: рекалибриране на институционалния баланс на ЕС, разширяване на компетенциите на Съюза в жизненоважни области на политиката и засилен надзор на ЕС върху националните политики.
Who do you think you are? You’re unelected, and have no authority to determine EU foreign policy, which is set by @EUCouncil. Europe does NOT “stand with Israel.” We stand for peace. You do not speak for us. If you’ve nothing constructive to say, and you clearly don’t, shut up. https://t.co/9uEklDIIiE
— Clare Daly (@ClareDalyMEP) October 8, 2023
Фон дер Лайен има за цел да подготви Съюза да поеме повече отговорност във външната политика, сигурността и отбраната, което е една от причините за приемането на промени в договорa.
Пред лицето на такива предизвикателства рекалибрирането и интроспекцията са от първостепенно значение. Европа стои на кръстопът, борейки се с двойните императиви на единството и многообразието. Президентството на Фон дер Лайен служи като предупреждение, напомняне за опасностите от неконтролирания федерализъм и ерозията на демократичните принципи. Докато континентът се ориентира в сложността на бързо развиващия се геополитически пейзаж, императивът да се поддържа суверенитетът и представителството на държавите-членки не трябва да бъде засенчван от утопични визии за наднационално единство под автократично управление.
В неотдавнашното си обръщение „За състоянието на Съюза 2023“ Фон дер Лайен стратегически трансформира това, което традиционно е обявяване на законодателния дневен ред, в прелюдия към очакваната от нея кампания за преизбиране през юни 2024 г. Правейки паралели с дългогодишната традиция „Състояние на съюза“ в САЩ, речта на Фон дер Лайен се изместваше от колективното „ние“ към по-егоцентричното „аз“.
Речта разкри амбициите на Фон дер Лайен за втори мандат с обявяване на нови роли, процедури и назначения, консолидирайки властта за вземане на решения под нейно ръководство. По-специално, създаването на пратеник на ЕС за малките и средните предприятия, който да докладва директно на нея, предизвика опасения за разширяване на демократичния дефицит в рамките на ЕС, като облагодетелства корпоративните интереси пред гласовете на неправителствените организации и групите на гражданското общество.
Докато Фон дер Лайен търси официално одобрение за втори мандат на конгреса на Европейската народна партия в Букурещ през следващия месец, дебатът около нейната легитимност и демократичните принципи в рамките на ЕС продължава да се разгръща.
Ще се поддаде ли Европа на съблазънта на автокрацията и федералисткия ентусиазъм или ще потвърди ангажимента си към демократичните принципи и суверенното представителство? Отговорът не се крие в коридорите на властта в Брюксел, а в сърцата и умовете на европейските граждани, които притежават реалната власт да решават съдбата на континента. И от тях зависи дали искат Урсула фон дер Лайен да изкара втори мандат и да затвърди позицията си на „американски президент на Европа„, както я нарече Politico.
Анaлиз на Адриел Касонта, Тhe American Conservative
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?